Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
These are the words of the Teacher, the son of David, king in Jerusalem:
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
“Futility of futilities,” says the Teacher, “futility of futilities! Everything is futile!”
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
What does a man gain from all his labor, at which he toils under the sun?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
Generations come and generations go, but the earth remains forever.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
The sun rises and the sun sets; it hurries back to where it rises.
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
The wind blows southward, then turns northward; round and round it swirls, ever returning on its course.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
All the rivers flow into the sea, yet the sea is never full; to the place from which the streams come, there again they flow.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
All things are wearisome, more than one can describe; the eye is not satisfied with seeing, nor the ear content with hearing.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
What has been will be again, and what has been done will be done again; there is nothing new under the sun.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
Is there a case where one can say, “Look, this is new”? It has already existed in the ages before us.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
There is no remembrance of those who came before, and those yet to come will not be remembered by those who follow after.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
I, the Teacher, was king over Israel in Jerusalem.
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
And I set my mind to seek and explore by wisdom all that is done under heaven. What a heavy burden God has laid upon the sons of men to occupy them!
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
I have seen all the things that are done under the sun, and have found them all to be futile, a pursuit of the wind.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
What is crooked cannot be straightened, and what is lacking cannot be counted.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
I said to myself, “Behold, I have grown and increased in wisdom beyond all those before me who were over Jerusalem, and my mind has observed a wealth of wisdom and knowledge.”
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
So I set my mind to know wisdom and madness and folly; I learned that this, too, is a pursuit of the wind.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
For with much wisdom comes much sorrow, and as knowledge grows, grief increases.
