Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
在耶路撒冷作王、大卫的儿子、传道者的言语。
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
传道者说：虚空的虚空， 虚空的虚空，凡事都是虚空。
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
人一切的劳碌， 就是他在日光之下的劳碌，有什么益处呢？
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
一代过去，一代又来， 地却永远长存。
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
日头出来，日头落下， 急归所出之地。
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
风往南刮，又向北转， 不住地旋转，而且返回转行原道。
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
江河都往海里流，海却不满； 江河从何处流，仍归还何处。
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
万事令人厌烦， 人不能说尽。 眼看，看不饱； 耳听，听不足。
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
已有的事后必再有； 已行的事后必再行。 日光之下并无新事。
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
岂有一件事人能指着说这是新的？ 哪知，在我们以前的世代早已有了。
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
已过的世代，无人记念； 将来的世代，后来的人也不记念。
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
我传道者在耶路撒冷作过以色列的王。
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
我专心用智慧寻求、查究天下所做的一切事，乃知 神叫世人所经练的是极重的劳苦。
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
我见日光之下所做的一切事，都是虚空，都是捕风。
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
弯曲的，不能变直； 缺少的，不能足数。
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
我心里议论说：我得了大智慧，胜过我以前在耶路撒冷的众人，而且我心中多经历智慧和知识的事。
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
我又专心察明智慧、狂妄，和愚昧，乃知这也是捕风。
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
因为多有智慧，就多有愁烦； 加增知识的，就加增忧伤。
