Второзаконие 1

1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

Ko nga kupu enei i korero ai a Mohi ki a Iharaira katoa i tenei taha o Horano, i te koraha, i te mania, i te ritenga atu o Tupu, i waenganui o Parana, o Topera, o Rapana, o Hateroto, o Rihahapa.

2 (Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

Kia kotahi tekau ma tahi nga ra e haere atu ana i Horepa, ki te tika na maunga Heira, ka tae ai ki Kareheparena.

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

No te wha tekau o nga tau, no te tekau ma tahi o nga marama, no te ra tuatahi o te marama, ka korerotia e Mohi ki nga tama a Iharaira nga mea katoa i ako ai a Ihowa ki a ia mo ratou;

4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

I muri i tana patunga i a Hihona kingi o nga Amori, i noho ra i Hehepona, i a Oka hoki kingi o Pahana, i noho ra i Ahataroto, i Eterei.

5 Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

I timata a Mohi i tenei taha o Horano, i te whenua o Moapa, te kauwhau i tenei ture: i mea ia,

6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

I korero mai a Ihowa, to tatou Atua, ki a tatou i Horepa, i mea, Ka roa to koutou noho ki tenei maunga:

7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

Anga atu, hapainga atu, haere ki te maunga o nga Amori, ki nga wahi katoa hoki e tata ana ki reira, o te mania, o nga pukepuke, o te raorao, o te tonga, o te tahatika ano o te moana, ki te whenua o nga Kanaani, ki Repanona, ki te awa nui ano, ki te awa, ki Uparati.

8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

Nana, kua tukua atu nei e ahau te whenua ki to koutou aroaro: haere ki roto, tangohia te whenua i oati ai a Ihowa ki o koutou matua, ki a Aperahama, ki a Ihaka, ki a Hakopa kia hoatu mo ratou, mo to ratou uri hoki i muri i a ratou.

9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

I korero ano ahau ki a koutou i taua wa, i mea, E kore e ahei ko ahau anake hei pikau i a koutou:

10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

Kua whakanui a Ihowa, to koutou Atua, i a koutou, a tenei koutou te rite nei inaianei ki nga whetu o te rangi te tini.

11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

Ma Ihowa, ma te Atua o o koutou matua, e tapiri ano a muri i a koutou ki nga mano tini atu i a koutou e noho nei, mana koutou e manaaki, e pera ano me tana i korero ai ki a koutou!

12 Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?

Me pehea e taea ai e ahau anake ta koutou whakararu, to koutou whakataimaha, me ta koutou ngangau?

13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

Whakaritea mai e koutou etahi tangata tupato, whai whakaaro, e mohiotia ana e o koutou iwi, a maku ratou e mea hei upoko mo koutou.

14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.

Na ka utu koutou ki ahau, ka mea, He mea pai tau e ki mai na kia meatia.

15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

Na ka tango ahau i nga upoko o o koutou iwi, i nga mea whakaaro, e mohiotia ana, a meatia iho ratou e ahau hei upoko mo koutou, hei rangatira mo nga mano, hei rangatira mo nga rau, hei rangatira mo nga rima tekau, hei rangatira mo nga tekau, hei kaiwhakahauhau hoki mo o koutou iwi.

16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

I ki ano ahau i taua wa ki o koutou kaiwhakawa, i mea, Whakarangona nga kupu a o koutou teina, a tetahi, a tetahi, kia tika te whakawa mo te tangata, mo tona teina, mo te tangata ke hoki e noho ana i a ia.

17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.

Kei whakaaro ki te kanohi ina whakawa, kia rite ta koutou whakarongo ki te iti, ki te rahi; kei wehi koutou i te kanohi tangata; no te mea na te Atua te whakawa; a, ko te mea e ngaro ana i a koutou, ka kawe mai ki ahau, a maku e whakarongo.

18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

A whakahaua ana e ahau i reira nga mea katoa e mahi ai koutou.

19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.

A ka turia mai e tatou i Horepa, na haerea katoatia ana e tatou taua koraha nui, e wehingia ana, i kite ra koutou i te ara o te whenua maunga o nga Amori; i pera me ta Ihowa, me ta to tatou Atua, i ako mai ai ki a tatou; na ka tae atu ki Karehep arenea.

20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.

Na ka mea ahau ki a koutou, Kua tae mai nei koutou ki te whenua maunga o nga Amori, ka homai nei e Ihowa, e to tatou Atua, ki a tatou.

21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

Nana, ka tukua nei te whenua e Ihowa, e tou Atua, ki tou aroaro: haere ki runga, tangohia, kia rite ai ki ta Ihowa, ki ta te Atua o ou matua, i ki ai ki a koe; kaua e wehi, kaua hoki e pawera.

22 Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

Na ka whakatata mai koutou katoa ki ahau, ka mea, Kia tono tatou i etahi ki mua i a tatou, a ko ratou hei titiro i to tatou whenua, hei whakahoki mai i te korero ki a tatou, mo te huarahi e haere ai tatou ki runga, mo nga pa hoki ka haere atu ne i tatou ki reira.

23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

A i pai ano taua kupu ki ahau: na ka tango ahau i etahi tangata kotahi tekau ma rua i roto i a koutou, tataki kotahi o tenei iwi, o tenei iwi.

24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

A ka tahuri ratou, ka piki ki te maunga, a ka tae ki te awaawa o Ehekora, ka tirotiro hoki a taua wahi.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

A ka tango ratou i etahi o nga hua o te whenua ki o ratou ringa, a maua ana ki raro, ki a tatou, i whakahoki ake ano ratou i te kupu ki a tatou, i mea, He pai te whenua ka homai nei e Ihowa, e to tatou Atua, ki a tatou.

26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

Heoi kihai koutou i pai ki te haere ki runga; na ka tutu ki te kupu a Ihowa, a to koutou Atua:

27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

A amuamu ana i roto i o koutou teneti, mea ana, He kino no Ihowa ki a tatou i whakaputaina mai ai tatou e ia i te whenua o Ihipa, kia hoatu ai tatou ki te ringa o nga Amori, kia huna ai tatou.

28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

Kia haere tatou ki runga ki hea? kua ngohe nei hoki o tatou ngakau i ta o tatou tuakana, e mea ra, He nunui te iwi, he roroa i a tatou; ko nga pa he nui, taiepa rawa a tutuki noa ki te rangi: i kite ano hoki matou i nga tama a nga Anakimi ki rei ra.

29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

Na ka mea ahau ki a koutou, Kei pawera, kei wehi i a ratou.

30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

Ko Ihowa, ko to koutou Atua, te haere nei i mua i a koutou, mana ta koutou pakanga; ka rite ki nga mea katoa i mea ai ia mo koutou ki to koutou aroaro i Ihipa;

31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

I te koraha ano, i kite ra koe i reira i ta Ihowa, i ta tou Atua wahanga i a koe, ano he tangata e waha ana i tana tamaiti, i te ara katoa i haere na koutou, a tae noa mai ki tenei wahi.

32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

I tenei mea ano, kihai koutou i whakapono ki a Ihowa, ki to koutou Atua,

33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

I haere ra i mua i a koutou i te ara, hei whakataki i tetahi wahi mo koutou, e tu ai o koutou teneti, i te po i roto i te ahi, hei whakaatu ki a koutou i te ara e haere ai koutou, a i roto i te kapua i te awatea.

34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

A ka rongo a Ihowa i o koutou reo e korero ana, na ka riri, ka oati, ka mea,

35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

E kore rawa tetahi o enei tangata o tenei whakatupuranga kino e kite i taua whenua pai i oati ai ahau kia hoatu ki o koutou matua,

36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

Heoi ano ko Karepe, ko te tama a Iepune, e kite ia; a ka hoatu e ahau ki a ia, ki ana tama hoki, te whenua i haerea e ia, mona i tino whai a Ihowa.

37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

A i riri ano a Ihowa ki ahau, mo koutou hoki, i mea mai, E kore ano kore e tae ki reira.

38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.

Ko Hohua, ko te tama a Nunu, e tu ana i tou aroaro, e tae ia ki reira: whakatenatenangia ia; ta te mea mana a Iharaira e whakawhiwhi ki tera wahi.

39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.

Na, ko a koutou potiki, i mea na koutou ka waiho hei parau, me a koutou tama kihai nei i mohio i taua ra ki te pai, ki te kino, e tae ratou ki reira, ka hoatu ano e ahau a reira ki a ratou, a e whiwhi ratou ki tera whenua.

40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

Ko koutou ia, tahuri atu, haere ki te koraha, na te huarahi ki te Moana Whero.

41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

Na ka utu koutou, ka mea mai ki ahau, Kua hara matou ki a Ihowa; ka haere matou ki runga, ki te whawhai, kia rite ai nga mea katoa i whakahau mai ai a Ihowa, to tatou Atua, ki a tatou. A whitikiria ano e koutou, e tera, e tera, ana mea mo te rir i, na ka mea koutou ki te piki ki te maunga.

42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

Katahi ka mea a Ihowa ki ahau, Mea atu ki a ratou, Kaua e haere, kaua ano e tu ki te riri; kahore hoki ahau i roto i a koutou; kei patua ki te aroaro o o koutou hoariri.

43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

Na ka korero ahau ki a koutou; a kihai koutou i rongo, heoi, ka tutu koutou ki te kupu a Ihowa, na hikaka ana koutou, piki ana ki te maunga.

44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

Na ka puta nga Amori, e noho ana i taua maunga, ki te tu i a koutou, a whai ana i a koutou, ano he pi, patua iho koutou i Heira, a taea noatia a Horema.

45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

Na ka hoki koutou, ka tangi ki te aroaro o Ihowa; otiia kihai a Ihowa i whakarongo ki to koutou reo, kihai ano i anga tona taringa ki a koutou.

46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.

Na ka noho koutou ki Karehe, a maha noa nga ra, nga ra hoki i noho ai koutou.