Второзаконие 1
1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
Pa inge kas lal Moses nu sin mwet Israel ke pacl se elos oasr yen mwesis, kutulap in Infacl Jordan. Elos muta ke Infahlfal lun Jordan tulanang acn Suph, inmasrlon siti Paran ac siti Tophel, Laban, Hazeroth, ac Dizahab. (
2 (Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
Mwet uh fahsr ut ke fulan eol Edom ke lusen len singoul sie, Fineol Sinai nu Kadesh Barnea.)
3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
Ke len se emeet in malem aksingoul sie ke yac akangngaul tukun elos illa liki acn Egypt, Moses el fahkang nu sin mwet uh ma nukewa ma LEUM GOD El sapkin elan fahk nu selos.
4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
Ma se inge sikyak tukun LEUM GOD El kutangulla Tokosra Sihon lun mwet Amor su leumi siti Heshbon, ac Tokosra Og lun Bashan su leumi siti Ashtaroth ac Edrei.
5 Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
Mwet uh srakna muta kutulap in Infacl Jordan in facl sin mwet Moab ke Moses el mutawauk in aketeya ac luti ke ma sap lun God. El fahk,
6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
“Ke kut srakna muta ke Eol Sinai, LEUM GOD lasr El fahk nu sesr, ‘Fal tari muta lowos ke eol soko inge.
7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
Tuleya lohm nuknuk suwos an ac mukuiyak. Fahsr nu infulan eol lun mwet Amor ac nu ke acn nukewa ma raunela — nu Infahlfal Jordan, nu infulan eol uh ac acn tupasrpasr uh, nu ke acn ma oan layen eir, ac nu ke weacn Meoa Mediterranean. Fahsr nu in facl Canaan ac alukeot pac Eol Lebanon, som na nwe ke Infacl lulap Euphrates.
8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
Acn inge nukewa pa nga, LEUM GOD, wulela kac in sang nu sin papa matu tomowos: Abraham, Isaac, ac Jacob, ac nu sin fwilin tulik natulos. Fahla ac eis lowos.’”
9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
Moses el fahk nu sin mwet uh, “Ke kut srakna muta Eol Sinai nga tuh fahk nu suwos, ‘Arulana upala nu sik in kol u lulap se inge. Nga tia ku in mukena oru.
10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
LEUM GOD lowos El oru kowos in arulana pus, oana itu inkusrao uh.
11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
Lela LEUM GOD lun papa matu tomowos Elan akpusye kowos pacl tausin yohk liki inge, ac akinsewowoye kowos, oana ke El tuh wulela kac!
12 Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?
Tusruktu nga ac mukena aksuwosye alein lowos uh fuka?
13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
Sulela kutu mwet lalmwetmet, mwet etauk ac mwet pah, liki kais sie sruf lowos, ac nga ac fah oru tuh elos in mwet kol lowos.’
14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.
Na kowos tuh insese mu wona in orek ouinge.
15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
Ke ma inge nga eis mwet lalmwetmet ac pah ma kowos tuh sulela in sruf lowos uh, ac nga oru tuh elos in mwet kol lowos. Kutu selos leum fin tausin, kutu leum fin foko, kutu fin lumngaul, ac kutu fin singoul. Nga oayapa srisrngiya kutu mwet pwapa saya in sruf nukewa.
16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
“In pacl sac nga tuh fahk nu selos, ‘Porongo alein ma ac sikyak inmasrlon mwet lowos. Oru nununku lowos ke alein inge nukewa in suwohs, finne ma sin mwet lowos sifacna, ku ma sin mwetsac su muta inmasrlowos.
17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.
Nimet wiwi mwet ke wotela lowos an. Kowos in nununku mwet nukewa oana sie ac nimet suk lah su. Nimet tupwek sin kutena mwet, mweyen ma kowos wotela uh ma sin God me. Fin oasr alein upala nu suwos, use nu yuruk ac nga fah wotela.’
18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
In pacl sacn pacna, nga tuh sot nu suwos kas in luti nu ke ma nukewa saya ma kowos in oru.
19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.
“Kut orala ma LEUM GOD El sapkin nu sesr. Kut som liki Eol Sinai ac fahsr sasla yen mwesis na lulap sac su oasr mwe aksangeng puspis we, ke kut ut ke inkanek ke fulan eol lun mwet Amor. Na ke kut sun acn Kadesh Barnea,
20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.
nga tuh fahk nu suwos, “Kowos sun tari fulan eol sin mwet Amor, su LEUM GOD lasr El ase nu sesr.
21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
Liye, LEUM GOD lowos El asot facl se inge lowos. Utyak oakikowosi we, oana LEUM GOD lun papa matu tumasr El wulela kac. Nikmet sangeng ku alolo.’
22 Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
“A kowos tuku nu yuruk ac fahk, ‘Wona kut in supwala kutu mukul ah in som meet liki kut in kalngei acn sac, elos in mau fahk nu sesr lah siti fuka ingo, ac pia inkanek fal kut in ut we.’
23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
“Nga insese nu ke nunak sac, na nga sulela mwet singoul luo, kais sie ke kais sie sruf.
24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
Elos som nu infulan eol uh nwe ke elos sun Infahlfal Eshcol, ac irong acn we nukewa.
25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
Elos foloko us kutu fokinsak ma elos konauk we, ac fahkak lah facl se su LEUM GOD lasr El ase in sesr ingo arulana wo fohk we.
26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
“A kowos utuk nunak lain ma LEUM GOD lowos El sapkin, ac kowos srangesr utyak nu in facl sac.
27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
Kowos torkaskas in lohm nuknuk suwos ac fahk, ‘LEUM GOD El srungakut. El uskutme liki acn Egypt in tuh eiskutyang nu inpoun mwet Amor inge, elos in unikuti.
28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
Efu ku kut in som nu we? Kut sangeng. Mwet ma kut supwala nu ingo fahk nu sesr lah mwet we elos arulana ku ac loes liki kut, oayapa pot in siti ma elos muta we uh arulana fulat nwe lucng. Elos liye pac mwet na yohk pisa we!’
29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
“Tusruktu nga fahk nu suwos, ‘Nimet sangeng sin mwet ingo.
30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
“LEUM GOD lowos El ac fah kol kowos, ac El ac fah mweun keiwos, oana ke kowos liye ke El tuh oru in facl Egypt
31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
ac yen mwesis. Kowos liye na lah fuka El uskowosme ac karingin kowos nwe ke kowos sun acn se inge, oana ke sie papa el kafisak wen natul.’
32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
Tusruktu nga ne fahk ouinge, kowos srakna tia lulalfongi LEUM GOD,
33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
El ne fahsr meet liki kowos in pacl nukewa in suk acn ma kowos ac aktuktuk we. In akkalemye innek lowos, El fahsr meet liki kowos in sie sru in e ke fong, ac in sie sru in pukunyeng ke len.
34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
“LEUM GOD El lohng torkaskas lowos ac kasrkusrakak. Ouinge El fulahk mu,
35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
‘Wangin sie suwos ke fwil koluk se inge ac fah ilyak nu in facl se ma wo fohk we su nga tuh wulela in sang nu sin papa matu tomowos.
36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
Caleb, wen natul Jephunneh, mukena ac fah utyak nu we. El srakna inse pwaye nu sik, ac nga fah sang acn ma el kalngeyuk we nu sel, ac nu sin fwilin tulik natul.’
37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
Ke sripowos LEUM GOD El oayapa kasrkusrak sik ac fahk, ‘Moses, kom ac fah tia pac ilyak nu in facl sac.
38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.
Joshua, wen natul Nun, mwet kasru lom, pa ac kol mwet Israel in eisla facl sac ac muta we. Na kom in akkeyal.’
39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.
“LEUM GOD El fahk nu sesr nukewa, ‘Tulik nutuwos, su srakna srikla in etu inmasrlon ma wo ac ma koluk, elos pa ac utyak nu in facl sac — tulik ma kowos tuh fahk mu ac sruhu sin mwet lokoalok lowos. Nga fah sang facl sac nu selos, ac elos fah eisla ac muta fac.
40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
A funu kowos, forla ac folokla nu yen mwesis ke inkanek nu Meoa Srusra.’
41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
“Na kowos topuk ac fahk nu sik, ‘Moses, kut orekma koluk lain LEUM GOD. Tusruktu inge kut ac som mweun, in oana ke LEUM GOD lasr El sapkin.’ Na kais sie suwos tuh akola in mweun, ac nunku mu ac fisrasr in utyak eisla fulan eol uh.
42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
“Tusruktu LEUM GOD El fahk nu sik, ‘Fahk nu selos elos in tia som mweun, mweyen nga ac tia welulos, ac mwet lokoalok lalos ac kutangulosla!’
43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
Nga tuh fahk nu suwos ma LEUM GOD El fahk, a kowos tiana lungse lohng. Kowos utuk nunak lainul, ac ke nunak keke lowos kowos utyak na nu infulan eol uh.
44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
Na mwet Amor su muta infulan eol uh elos ilme lain kowos oana un loang in eir uh. Elos ukwe kowos na nwe Hormah, ac kutangkowosla infulan eol Edom.
45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
Na kowos tuh foloko ac wowoyak nu sin LEUM GOD in suk kasru, tusruktu El tiana porongekowos ku lohwot nu suwos.
46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.
“Ouinge, tukun kut tuh muta Kadesh ke sie pacl na loeloes,
