Второзаконие 1
1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
Magi e weche mane Musa owacho ne jo-Israel duto e piny motwo man wuok chiengʼ mar Jordan, mano man Araba mochomore gi Suf e kind Paran kod Tofel; Laban, Hazeroth kod Dizahab.
2 (Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
(En wuodh ndalo apar gachiel kia Horeb nyaka Kadesh Barnea kiwuok e got maluwo yo Seir.)
3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
E higa mar piero angʼwen e odiechiengʼ mokwongo mar dwe mar apar gachiel, Musa ne owacho ne jo-Israel gik moko duto mane Jehova Nyasaye ochike mondo owachnegi.
4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
Ma ne bangʼ kane oseloyo Sihon ruodh jo-Amor mane ruodh Heshbon kendo noloyo Og ruodh Bashan, ma bende nosebedo gi loch e piny Edrei gi Ashtaroth.
5 Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
Musa nochako puonjo weche mag chik koa yo wuok chiengʼ mar Jordan nyaka tongʼ Moab kowachona niya,
6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
Jehova Nyasaye ma Nyasachwa nowachonwa ka en Horeb niya, “Isedak mangʼeny ahinya e godni.
7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
Wuogi e kambi kendo iwuoth kichomo bungu man e gode mag jo-Amor, dhi e miech ji duto mokiewo gi Araba, jogo modak e gode, jogo modak e tie gode man yo podho chiengʼ, jogo modak Negev kod mago modak e dho nam, kaachiel gi jogo modak e piny Kanaan kod Lebanon, nyaka chop e aora maduongʼ mar Yufrate.
8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
Ne, asemiyoi pinyni. Dhiuru kendo ukaw piny mane Jehova Nyasaye ne okwongʼore ni nomi Ibrahim, Isaka kod Jakobo kaachiel gi nyikwagi.”
9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
E odiechiengno ne awachonu niya, “Un joma tekogi ohinga ma ok anyal tingʼo kenda.
10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
Jehova Nyasaye ma Nyasachu osemiyo kwan maru omedore ma kawuono ungʼeny mana ka sulwe manie kor polo.
11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
Mad Jehova Nyasaye ma Nyasach kwereu mi unyaa moromo alufu gi alufu kendo enogwedhu mana kaka nosingore.
12 Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?
To ere kaka anyalo tingʼo chandruoku, tingʼ magu mapek kod dondruokgo kenda awuon.
13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
Yier jomariek man-gi winjo kod joma nigi luor mowuok e dhoudi duto kendo naketgi jotendu.”
14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.
Ne udwoka niya, “Gima iparo mar timono nikare.”
15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
Omiyo nakawo joma otelo ne dhoutu, ma gin joma riek momi luor kendo naketogi mondo gibed loch kuomu kaka jotend oganda. Moko kuomgi naketo jotend ji alufu alufu, to moko jotend mia mia, to moko jotend ji piero abich abich, bangʼe moko jotend ji apar apar kendo moko naketo jotelo mopogore opogore e dhoutgi duto.
16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
E kindeno nachiko jongʼad bura mau niya, Winjuru weche manie kind oweteu kendo ungʼad bura kare poni nitie bura e kind jo-Israel kendgi kata e kind ja-Israel kod japiny moro.
17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.
Kik udew wangʼ ka ungʼado bura, winj ngʼat matin kod maduongʼ mana machal. Kik uluor wangʼ ngʼato nimar bura makare en mar Nyasaye. Kelnauru bura moro amora matek ma ok unyal kendo abiro winjo.
18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
Kendo kanyo ema ne anyisue gik moko duto mane onego utim.
19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.
Mana kaka Jehova Nyasaye ma Nyasachwa nochikowa, ne wachako wuoth ka wawuok Horeb kendo ne wachomo pinje mag gode mar jo-Amor, kwakalo e dier bungu malich ma useneno kendo ne wachopo Kadesh Barnea.
20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.
Eka ne awachonu niya, “Usechopo e pinje mag gode mar jo-Amor ma Jehova Nyasaye ma Nyasachwa miyowa.
21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
To ne, Jehova Nyasaye, ma Nyasachu osemiyou piny. Dhiuru mondo ukawe mana kaka Jehova Nyasaye, ma Nyasach kwereu nowacho niya. Kik ubed maluor, chunyu bende kik nyosre.”
22 Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
Eka un duto nubiro ira muwachna niya, “Waor jomoko nyimwa mondo odhi onon-nwa piny kendo odwoknwa wach e yo ma onego walu gi dala ma wabiro chopoe.”
23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
Parono ne aneno kaber omiyo ne ayiero ji apar gariyo kuomu ka ngʼato ka ngʼato oa e dhoodgi.
24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
Ne giwuok ka gidhi e pinje mag gode ma gichopo e Holo mar Eshkol mondo ginon kaka pinyno obet.
25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
Negikawo gik monyak e pinyno, mi gikelonwa, kagiwacho niya, “En piny maber ma Jehova Nyasaye ma Nyasachwa biro miyowa.”
26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
Ne ok giyie dhi e pinyno, kendo ne gingʼanyo mi gidagi winjo chike Jehova Nyasaye ma Nyasachgi.
27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
Ne ungʼur e hembeu ka uwacho niya, Jehova Nyasaye ok dwarwa, omiyo nogolowa e piny Misri mondo ochiw-wa e lwet jo-Amor mondo otiekwa.
28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
Ere kuma wanyalo dhiyoe? Owetewa osechido chunywa, ka giwachonwa niya, “Jogo tek kendo boyo moloyowa, mier madongo lach kendo nigi ohinga, bende ne waneno jo-Anak.”
29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
Eka ne awachonu niya, “Kik ubwogi, kik uluorgi
30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
Jehova Nyasaye ma Nyasachu, ma otelo e nyimu, biro kedonu mana kaka ne okedonu e piny Misri kod e thim ka uneno gi wengeu uwegi.
31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
Kuno bende ne uneno kaka Jehova Nyasaye ma Nyasachu okawo tingʼu mana kaka wuoro kawo tingʼ wuode, kotelonu e wuodhu duto nyaka uchopo ka.”
32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
Ei magi duto ne ok uketo genou kuom Jehova Nyasaye ma Nyasachu,
33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
mane otelo nyimu e wuodhu, gotieno notelonu gi mach to godiechiengʼ notelonu gi rumbi mondo umany kuonde monego ubworie kendo onyisu yo monego uluw.
34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
Kane Jehova Nyasaye owinjo gima ne uwacho, mirima nomake mi okwongʼore niya,
35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
“Onge ngʼama nitiere e tiengʼ mobamni manone piny maberni mane asingora ni nami kweregi,
36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
makmana Kaleb wuod Jefune. En ema none pinyno kendo anamiyego kaachiel gi nyikwaye kamoro amora ma tiende nonyon nikech osebedo koluwo Jehova Nyasaye gi chunye duto.”
37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
Nikech un, Jehova Nyasaye ne okecho koda mi owachona niya, “Ok inidonji e pinyno.”
38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.
To jalupni ma en Joshua wuod Nun ema nodonji e pinyno. Omiyo jiwe nikech en ema notelne jo-Israel duto ka kawo pinyno.
39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.
To jomatindo mane uwacho ni biro ter e twech, ma gin nyithindo ma ok ongʼeyo pogo ber kod rach, gin ema ginidonji e pinyno. Anamigi pinyno kendo ginikawe mi gidagie.
40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
To un chakuru wuoth kudok chien e thim kuchomo Nam Makwar.
41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
Eka ne udwoko niya, “Wasetimo richo e nyim Jehova Nyasaye. Wabiro aa malo kendo kedo mana kaka Jehova Nyasaye ma Nyasachwa ochikowa.” Omiyo ji duto norwako gige lweny ka giparo ni en gima yot monjo piny godeno.
42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
To Jehova Nyasaye nowachona niya, Kwergi ni kik gidhi gikedi nimar ok anabed kodgi. Ibiro lowu gi wasiku.
43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
Ne awachonu kamano to ne ok unyal winjo. Ne ungʼanyo ne Jehova Nyasaye mi ok uluwo chikene, kendo gi wich teko maru ne uwuotho ka udhi e piny mar gode.
44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
Jo-Amor mane odak e pinje godego ne omonjou, mi gilawou ka kich ma ogodak kagi goyou chakre Seir nyaka Horma.
45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
Ne udwogo ma uywak e nyim Jehova Nyasaye to ne ok ochiko ite ne ywaku kendo ne ok owinjo kwayou.
46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.
Omiyo ne udak Kadesh kuom kinde mangʼeny, adier kuom kinde mangʼeny ne udak kuno.
