Второзаконие 7
1 Когато Господ твоят Бог те въведе в земята, в която отиваш да я притежаваш, и изгони много народи от пред тебе, хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, седем народа по-големи и по-силни от тебе,
Mousese da eno amane sia: i, “Dilia Hina Gode da dili soge amo dilia da gesowale fimu amoga oule misini, fi bagohame amo ganodini esalebe, E da gadili sefasimu. Dilia da gusuba: i ahoasea, E da fi fesuale gala amo huluane ilia idi amola ilia gasa da dilia baligisa, amo E da gadili sefasimu. Amo fi da Hidaide, Gegasaide, A:moulaide, Ga: ina: naide, Belesaide, Haifaide amola Yebiusaide.
2 и когато Господ твоят Бог ги предаде на тебе та ги поразиш, тогава ги изтреби, като на Бога обречени; да не правиш договор с тях, нито да ги пожалиш;
Dilia Hina Gode da amo dunu fi dilima iasea, dilia amo huluane medole legema. Ilima gousa: su mae hamoma amola ilima mae asigima.
3 да се не жениш между тях, и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син;
Ilima uda lasu mae hamoma amola dilia mano da ilima uda lasu hou hamedafa hamoma: mu.
4 защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на Господа, който скоро ще те изтреби.
Bai agoai hamosea, ilia da dilia mano Hina Godema fadegasea, eno ogogosu ‘gode’ liligi amoma nodone sia: ne gadomusa: oule masunu. Amasea, Hina Gode da dilima ougimu amola dili hedolo gugunufinisimu.
5 Но така да им направите: жертвениците им да разорите, кумирите им да изпотрошите, ашерите им да изсечете и изваяните им идоли да изгорите с огън.
Amaiba: le, ilia oloda huluane muguluma. Ilia sema mogomogoi gele amoma sia: ne gadosu liligi goudanesima. Ilia ogogosu uda ‘gode’ A: sela ea olei liligi amo abima amola ilia loboga hamoi ogogosu ‘gode’ liligi laluga ulagisima.
6 Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог; вас избра Господ вашият Бог да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята.
Bai dilia da dilia Hina Gode Ea Fidafa. E da osobo bagade fifi asi gala huluane ba: lalu, dilisu Ea fidafa hamoma: ne ilegei dagoi.
7 Господ не ви предпочете нито ви избра, за гдето сте по-многочислени от всичките други племена; защото вие сте най-малочислени от всичките племена.
E da dilia idi da osobo bagade fi huluane eno ilia idi baligiba: le, dili Ea fi hamoma: ne hame ilegei. Bai dilia da osobo bagade fifi asi gala amo ganodini fonobahadidafa fi ba: i. Eno fi huluane ilia idi da dilia idi baligi.
8 Но понеже ви възлюби Господ и за да опази клетвата, с който се е клел на бащите ви, за това Господ ви изведе със силна ръка и ви изкупи от дома на робството, от ръката на египетския цар Фараона.
Be Hina Gode da dilima asigi amola E da Ea musa: sia: i amo dilia aowalali ilima ilegele sia: i amo hamomusa: hanai galu. Amaiba: le, E da dilia musa: Idibidi hina bagade ea se iasu diasu udigili hawa: hamonanu, dili halegale masa: ne, amo logo doasi dagoi.
9 И тъй, да знаеш, че Господ твоят Бог, Той е Бог, верният Бог. Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му;
Dilia Hina Gode Hisu da Godedafa amola E da Ea fi yolesimu hame dawa: Amo mae gogolema. E da Ea gousa: su noga: le ouligimu amola E mae yolesili asigi hou amo E da Ema asigi dunu amola nabasu dunu egaga fifi misunu idi amo1000 asili ilima olelemu.
10 а на ония, които Го мразят, въздава им в лице и ги изтребва; няма да забавя наказанието на онзи, който Го мрази, но ще му въздаде в лице.
Be E da hedolowane Ema higa: i dunuma se nabasu imunu.
11 За това, пази заповедите, повеленията и съдбите, които днес ти заповядвам, за да ги вършиш.
Amaiba: le, dilia na olelei liligi huluane nabawane hamoma. Dilia sema huluane na da wali eso dilima olelei, amoma fa: no bobogema.
12 И ако слушате тия съдби и ги пазите и вършите, Господ твоят Бог ще пази за тебе завета и милостта, за която се е клел на бащите ти;
Dilia da mae yolesili amo hamoma: ne sia: i nabawane hamosea, dilia Hina Gode amola da Ea gousa: su dilima i amo noga: le ouligimu. Amola E da dilia aowalali ilima dafawane ilegele sia: i defele, E da Ea asigidafa hou mae yolesili dilima olelemu.
13 и ще те възлюби, ще те благослови и ще те умножи; ще благослови и плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти и маслото ти, и рожбите от говедата ти и малките от овците ти, в земята, за която се е клел на бащите ти да я даде на тебе.
E da dilima asigimu amola hahawane dogolegelewane imunu. Dilia idi da heda: mu amola dilia mano bagohame lalelegemu. E da dilia ifabi amoma hahawane dogolegele hamomu. Amasea dilia da gagoma, waini amola olife susuligi bagade ba: mu. E da dili hahawane fidili, bulamagau amola sibi bagohame dilima imunu. E da dilima amo hahawane dogolegele hou hamomu. E da amo hou soge amo E da dilia aowalali ilima imunu ilegele sia: i, amo ganodini hamomu.
14 Ще бъдеш благословен повече от всичките племена; не ще има неплоден или неплодна между вас или между добитъка ви.
Ea hahawane fidisu hou dilima da amo hou eno fifi asi gala hamosu bagadewane baligimu. Dilia amola dilia ohe fi da aligime hamedafa ba: mu.
15 Господ ще отстрани от тебе всяка болест и няма да докара върху тебе ни една от злите египетски болести, които познаваш; но ще ги наложи върху всички ония, които те мразят.
Dilia da mae oloma: ne, Hina Gode da dili gaga: mu. Dilia olo bagade Idibidi soge ganodini madelai amo da dilima hame madelamu. Be E da dilima ha lai dunu ilima amo olo madelama: ne imunu.
16 За това, да изтребиш всичките племена, които Господ твоят Бог ти предава; окото ти да ги не пожали; и на боговете им да не служиш, защото това ще ти бъде примка.
Gode da dunu fi mogili dilia gasaga ilima hasalasima: ne, dilima imunu. Amo dunu fi ilima mae asigili wadela: ma. Dilia da bogosa: besa: le, ilia ogogosu ‘gode’ma mae nodone sia: ne gadoma.
17 И ако речеш в сърцето си: Тия народи са по-многочислени от мене, как ще мога да ги изгоня?
Amo dunu fi ilia idi da dilia idi amo baligiba: le, dilia da ili sefasimu da hamedei mae dawa: ma.
18 да се не уплашиш от тях; да помниш добре що направи Господ твоят Бог на Фараона и на всичките египтяни;
Ilima mae beda: ma! Hina Gode da Idibidi Hina amola ea dunu fi ilima gasa bagade hou hamoi. Amo mae gogolema.
19 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата мишца, с който Господ твоят Бог те изведе. Така ще направи Господ твоят Бог на всичките племена, от които ти се плашиш.
Se nabasu bagade da ilima doaga: i. Amo dilia da siga ba: i dagoiba: le mae gogolema. Hina Gode da dilia se iasu diasu logo doasima: ne, gasa bagadedafa hawa: hamosu amo amola mae gogolema. E da Idibidi dunu fi gugunufinisi dagoi. Amo defele E da dunu fi amo dilia da wali ilima beda: i, E da amo dunu gugunufinisimu.
20 Още Господ твоят Бог ще изпрати и стършели върху тях, догде бъдат изтребени останалите, които са се скрили от тебе.
Ea hamobeba: le, ilia da beda: iba: le, ededenale hobeamu. Ilia da hobeale, wamoaligimusa: dawa: mu, be E da amo huluane gugunufinisimu.
21 Да са не уплашиш от тях, защото Господ твоят Бог е всред, тебе, Бог велик и страшен.
Amaiba: le, amo dunu fi ilima mae beda: ma. Hina Gode da dili fidimusa: esala. E da Gode bagadedafa amola dunu huluane da Ema beda: mu da defea.
22 И Господ твоят Бог малко по малко ще изгони тия народи от пред тебе; не бива да ги изтребиш изведнъж, за да се не умножат върху тебе полските зверове.
Dilia da gusuba: i ahoasea, E da amo dunu fi huluane afae afae gadili sefasimu. Dilia da eso afae amo ganodini amo dunu fi gugunufinisimu hamedei ba: mu. Amai galea gasonasu ohe fi ilia idi da heda: le, dili gugunufinisimu.
23 Но Господ твоят Бог ще ти ги предаде и ще ги разстройва с голямо разстройство, догде се изтребят.
Be Hina Gode da dilima ha lai amo dili gugunufinisima: ne dilima imunu. Ilia da bagadewane ededenale beda: lalu, gugunufinisi dagoi ba: mu.
24 Ще предаде и царете им в ръката ти, и ще заличиш името им под небето; никой не ще може да устои пред тебе догде не ги изтребиш.
E da ilia hina bagade dunu dilia gasaga ilima hamoma: ne dilima imunu. Dilia da amo medole legemu amola ilia dio gogolei dagoi ba: mu.
25 Кумирите на боговете им изгаряйте с огън; да не пожалиш да вземеш на себе си среброто или златото, което е върху тях, за да се не впримчиш в него, понеже това е мерзост пред Господа твоя Бог.
Dilia da ilia loboga hamoi ‘gode’ liligi huluane laluga ulagisima. Silifa, gouli amola amo liligi ganodini diala mae hanaiwane ba: ma amola mae lama. Amane hamosea, amo da dilima bogosu liligi agoaiwane gala. Bai Hina Gode da loboga hamoi ogogosu ‘gode’ liligi ilima sia: ne gadosu hou bagadewane higasa.
26 И да не внасяш в дома си никаква мерзост, за да не станеш обречен на изтребление като нея; съвършено да я мразиш и съвършено да се отвращаваш от нея, защото е обречена на изтребление.
Dilia amo loboga hamoi ‘gode’ liligi amo dilia diasu ganodini mae gaguli misa. Agoane hamosea, Gode Ea gagabusu da dilima aligima: ne madelamu. Hina Gode da amo liligima Ea gagabusu aligima: ne ilegei dagoi. Amaiba: le, dilia amola amo liligi higamu da defea.
