Второзаконие 6
1 А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате,
Intoy arè ty lily naho ty fañè naho o fepetse linili’ Iehovà Andrianañahare’ areo ahy hañòhañe anahareoo, hambenañe amy tane hitsaha’ areo ho tavaneñey,
2 за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.
soa te hañeveña’o t’Iehovà Andrianañahare’o naho hambena’o ze hene fañè’e naho fepètse andiliako azo, ihe naho i ana’oy naho o anan’ ana’oo amo andro hiveloma’o iabio, soa t’ie ho lava-haveloñe.
3 Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал.
Aa le mijanjiña, ry Israele, ambeno naho ano, soa te ho tahie’e, hibodobodoa’o amy tane orikorihen-dronono naho tanteley, amy nitsara’ Iehovà Andrianañaharen-droae’o.
4 Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;
Mijanjiña ry Israele! Iehovà Andrianañaharentika: raike t’Iehovà.
5 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкото си сила.
Kokò t’Iehovà Andrianañahare’o an-kaàmpon’ arofo’o naho an-kaliforam-pañova’o vaho an-kaozara’o iaby.
6 Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;
Ambeno añ’arofo’o ao o tsara lilieko ama’o androanio.
7 и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седнеш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.
Anaro an-kahimbañañe o ana’oo, le taroño naho miambesatse añ’ anjomba’o ao naho mañavelo amy lalañey naho am-pandrea’o ao vaho am-pitroara’o.
8 Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.
Feheo am-pità’o izay ho viloñe naho reketo ho alama an-dahara’o eo
9 И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.
naho sokiro an-tokonan’ anjomba’o eo vaho an-dalambei’o eo.
10 А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил,
Aa naho fa nampihovae’ Iehovà Andrianañahare’o amy tane nifantà’e aman-droae’o Avrahame naho Ietsake naho Iàkobe hatolo’e azo, reke-drova jabajaba naho fanjàka tsy rinanji’ areoy,
11 и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, - като ядеш и се наситиш,
naho anjomba pea ty raha soa tsy natsahe’o, kadaha hinaly tsy nihalie’o, tanem-baloboke naho firiritan-katae olive tsy naketsa’o—aa ie mikama ampara’ te anjañe,
12 внимавай на себе си да не забравяш Господ, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.
asoao tsy handikofa’o t’Iehovà nañavotse azo an-tane Mitsraime añe, boak’ an-trañom-pañondevozañe ao.
13 От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да служиш, и в Неговото Име да се кълнеш.
Iehovà Andrianañahare’o ty irevendreveña’o, ie ty hitoroña’o, vaho i tahina’ey avao ro ifantà’o.
14 Да не следвате други богове, от боговете на племената, които са около вас,
Ko mañorike ndrahare ila’e, o ndrahare’ ondaty mañohok’ anahareoo,
15 (защото Господ, твоят Бог всред тебе, е Бог ревнив), за да не пламне гневът на Господа твоя Бог против тебе и те изтреби от лицето на земята.
amy te Andrianañahare mpamarahy añivo’o ao t’Iehovà Andrianañahare’o; ke hiviañe ama’o ty fifombo’ Iehovà Andrianañahare’o vaho ho faopaohe’e an-tane atoy.
16 Да не изпитвате Господа вашия Бог, както го изпитвахте в Маса.
Ko mitsoke Iehovà Andrianañahare’ areo, manahake ty nitsoha’ areo aze e Masà añe.
17 Да пазите прилежно заповедите на Господа вашия Бог, заявленията Му и повеленията Му, които ти заповяда.
Fe ambeno an-kahimbañañe o lili’ Iehovà Andrianañahare’ areoo naho o fañè’e naho fepè’e linili’e ama’oo.
18 И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти,
Ano am-pivazohoa’ Iehovà ty hatò naho ty hasoa, hiraoraoa’o naho himoaha’o naho handova’o i tane soa nifantà’ Iehovà aman-droae’oy,
19 като изгониш всичките си неприятели от пред себе си, според както Господ каза.
vaho haronje’e aolo’o mb’eo ze fonga rafelahi’o, amy nitsarae’ Iehovày.
20 Когато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал?
Ie mañontane azo ty ana’o amo andro añeo ty hoe, Ino ty foto’ o taroñe naho fañè vaho fepetse nililie’ Iehovà Andrianañaharen-tika ama’ areoo?
21 Тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка;
Le ty hoe ty ho saontsie’o amo ana’oo, Niondevo’ i Parò e Mitsraime añe tika, fe nampiengà’ Iehovà boake Mitsraime ao an-dela-pitàm-patratse.
22 и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом;
Nampiboake viloñe am-pitoloñañe ra’elahy naho nampalovilovy amy Mitsraime naho amy Parò vaho amo añ’anjomba’e iabio añatrefam-pihainontika t’Iehovà.
23 а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде.
Navota’e boak’ao tika hampihovae’e atoy, hanolora’e antika i tane nampitamae’e am-panta te hatolo’e an-droaen-tikañey.
24 Господ ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както прави и днес.
Ie amy zay, linili’ Iehovà tika ty hañorike o hene fañèo, ty hañeveñe am’ Iehovà Andrianañaharen-tika ho fañasoàñe antika nainai’e, hampitambeloma’e antika, le hehe t’ie henaneo.
25 И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.
Aa le havañonan-tika t’ie mañambeñe an-kahimbañañe o lili’ Iehovà Andrianañaharen-tikañeo, amy nandilia’e antikañey.
