Второзаконие 4

1 Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

Zdaj torej prisluhni, oh Izrael, zakonom in sodbam, ki vas jih učim, da jih izpolnjujete, da boste lahko živeli, vstopili in vzeli v last deželo, ki vam jo daje Gospod, Bog vaših očetov.

2 Да не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа нашият Бог, които ви заповядвам.

Ne boste dodajali besedi, ki sem vam jo zapovedal niti ne boste zmanjševali česa od nje, da bi lahko ohranjali zapovedi Gospoda, svojega Boga, ki sem vam jih zapovedal.

3 Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

Vaše oči so videle kaj je Gospod storil zaradi Báal Peórja. Zaradi vseh mož, ki so sledili Báal Peórju, jih je Gospod, tvoj Bog, uničil izmed vas.

4 А вие, които сте се привързали при Господа вашият Бог, всички сте живи днес.

Toda vi, ki ste se trdno držali Gospoda, svojega Boga, ste danes živi, vsakdo izmed vas.

5 Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.

Glejte, učil sem vas zakonov in sodb, celo kakor mi je Gospod, moj Bog, zapovedal, da naj bi storili v deželi, kamor greste, da jo vzamete v last.

6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.

Torej jih ohranjajte in izpolnjujte, kajti to je vaša modrost in vaše razumevanje v očeh narodov, ki bodo slišali vse te zakone in rekli: ›Zagotovo je ta véliki narod modro in razumevajoče ljudstvo.‹

7 Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?

Kajti kateri narod je tam tako velik, ki ima Boga tako blizu, kakor je Gospod, naš Bog, v vseh stvareh, za katere kličemo k njemu?

8 Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто и целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

In kateri narod je tam tako velik, ki ima zakone in sodbe tako pravične, kot je vsa ta postava, ki jo danes postavljam pred vas?

9 Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

Samo pazi nase in marljivo varuj svojo dušo, da ne pozabiš stvari, ki so jih videle tvoje oči in da vse dni tvojega življenja ne odidejo od tvojega srca, temveč poučuj svoje sinove in svojih sinov sinove,

10 предавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.

posebej [o] dnevu, ko si stal pred Gospodom, svojim Bogom, na Horebu, ko mi je Gospod rekel: ›Zberi mi skupaj ljudstvo in pripravil jih bom slišati moje besede, da se me bodo lahko naučili bati vse dni, ki jih bodo živeli na zemlji in da bodo lahko učili svoje otroke.‹

11 Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

In približali ste se ter stali pod goro in gora je gorela z ognjem do srede neba, s temo, oblaki in gosto temo.

12 Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.

Gospod vam je spregovoril iz srede ognja. Slišali ste glas besed, toda nobene podobnosti niste videli, samo glas ste slišali.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

Naznanil vam je svojo zavezo, ki vam jo je zapovedal, da jo opravljate, torej deset zapovedi, in napisal jih je na dve kamniti plošči.

14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

Gospod mi je ob tistem času zapovedal, da vas učim zakone in sodbe, da jih boste lahko izpolnjevali v deželi, kamor greste, da jo vzamete v last.

15 Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

Zato torej dobro pazite nase, kajti nobene vrste podobnosti niste videli na dan, ko vam je Gospod govoril na Horebu iz srede ognja,

16 да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

da se ne bi izpridili in si naredili rezane podobe, podobnost kakršnekoli postave, podobnost moškega ali ženske,

17 подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

podobnost katerekoli živali, ki je na zemlji, podobnost katerekoli krilate perjadi, ki leti po zraku,

18 подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

podobnost katerekoli stvari, ki se plazi po tleh, podobnost katerekoli ribe, ki je v vodah pod zemljo,

19 и да не би, като подигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

in da ne bi povzdignil svojih oči k nebu in ko zagledaš sonce, luno in zvezde, celó vso vojsko neba, da ne bi bil zapeljan, da jih obožuješ in jim služiš, ki jih je Gospod, tvoj Bog, razdelil vsem narodom pod celotnim nebom.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.

Toda Gospod vas je vzel in vas privedel naprej iz železne talilne peči, torej iz Egipta, da mu boste ljudstvo dediščine, kakor ste ta dan.

21 При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, който Господ твоят Бог ти дава за наследство,

Nadalje je bil zaradi vas Gospod jezen nad menoj in prisegel, da naj ne bi šel preko Jordana in da naj ne bi vstopil v to dobro deželo, ki ti jo Gospod, tvoj Bog, daje v dediščino,

22 но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

temveč moram umreti v tej deželi, ne smem iti čez Jordan. Toda vi boste šli čez in tisto dobro deželo vzeli v last.

23 Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си направите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

Pazite nase, da ne bi pozabili zaveze Gospoda, svojega Boga, ki jo je sklenil z vami in si naredili rezane podobe ali podobnost katerekoli stvari, ki ti jo je Gospod, tvoj Bog, prepovedal.

24 защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

Kajti Gospod, tvoj Bog, je požirajoč ogenj, celó ljubosumen Bog.

25 Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

Ko boš zaplodil otroke in otrok otroke in boste dolgo ostali v deželi in se boste izpridili in naredili rezano podobo ali podobnost katerikoli stvari in boste počeli zlo v očeh Gospoda, svojega Boga, da ga dražite k jezi,

26 днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

pokličem nebo in zemljo, da ta dan pričujeta zoper vas, da boste kmalu popolnoma izginili iz dežele, v katero ste šli prek Jordana, da jo vzamete v last. Ne boste podaljšali svojih dni na njej, temveč boste popolnoma uničeni.

27 Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

Gospod vas bo razkropil med narode in malo vas bo ostalo po številu med pogani, kamor vas bo vodil Gospod.

28 Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

Tam boste služili bogovom, delu človeških rok, lesu in kamnu, ki niti ne vidita niti ne slišita, ne jesta niti ne vonjata.

29 Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

Toda če boš od tam iskal Gospoda, svojega Boga, ga boš našel, če ga iščeš z vsem svojim srcem in z vso svojo dušo.

30 Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнат към Господа твоя Бог и послушат гласа Му,

Ko si v stiski in vse te stvari pridejo nadte, torej v zadnjih dneh, če se obrneš h Gospodu, svojemu Bogu in boš poslušen njegovemu glasu

31 то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

(kajti Gospod, tvoj Bog, je usmiljen Bog) te ne bo zapustil niti uničil niti pozabil zaveze tvojih očetov, ki jim jo je prisegel.

32 Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

Kajti vprašaj sedaj o dneh, ki so minili, ki so bili pred teboj, od dneva, ko je Bog na zemlji ustvaril moža in vprašaj od ene strani neba do druge, ali je bila tam kakršna koli takšna stvar, kot je ta velika stvar, ali je bila slišati podobno?

33 Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

Mar je kdajkoli ljudstvo slišalo glas Boga govoriti iz srede ognja, kakor si slišal ti, in je živelo?

34 Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

Mar je Bog poskušal iti in si vzeti narod iz srede drugega naroda, s preizkušnjami, znamenji, čudeži, vojno, mogočno roko, z iztegnjenim laktom in z velikimi strahotami, glede na vse, kar je Gospod, vaš Bog, storil za vas v Egiptu, pred vašimi očmi?

35 На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

Tebi je bilo pokazano, da bi lahko vedel, da Gospod, on je Bog. Tam ni nobenega drugega poleg njega.

36 За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

Iz nebes ti je dal, da slišiš njegov glas, da bi te lahko poučil, in na zemlji ti je pokazal svoj velik ogenj in ti slišiš njegove besede iz srede ognja.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

Ker je vzljubil tvoje očete, zato je izbral tvoje seme za njimi in te privedel ven v njegovem pogledu, s svojo mogočno močjo iz Egipta,

38 за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.

da izpred tebe napodi narode, večje in mogočnejše kakor si ti, da te privede noter, da ti da njihovo deželo v dediščino, kakor je to ta dan.

39 Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

Vedi torej danes in preudari to v svojem srcu, da Gospod, on je Bog, v nebesih zgoraj in na zemlji spodaj. Tam ni nobenega drugega.

40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, който Господ твоят Бог ти дава.

Ohranjal boš torej njegove zakone in njegove zapovedi, ki ti jih danes zapovedujem, da bo lahko šlo dobro s teboj in s tvojimi otroki za teboj in da lahko podaljšaš svoje dneve na zemlji, ki ti jo daje Gospod, tvoj Bog, na veke.«

41 Тогава Моисей отдели от града оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

Potem je Mojzes oddvojil tri mesta na tej strani Jordana proti sončnemu vzhodu,

42 за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

da bi ubijalec, ki bi nenamerno ubil svojega bližnjega in ga v preteklih časih ni sovražil, lahko pobegnil tja in da bežeč v eno izmed teh mest lahko ostane živ.

43 Те бяха: Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаад, в земята на гадците и Голан във Васан, в земята на манасийците.

Namreč Becer v divjini, na ravnini dežele Rubenovcev in Ramót v Gileádu od Gádovcev in Golán v Bašánu od Manásejcev.

44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

To je postava, ki jo je Mojzes postavil pred Izraelove otroke.

45 ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

To so pričevanja, zakoni in sodbe, ki jih je Mojzes govoril Izraelovim otrokom, po tem, ko so izšli iz Egipta,

46 оттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

na tej strani Jordana, v dolini nasproti Bet Peórja, v deželi amoréjskega kralja Sihóna, ki je prebival v Hešbónu, ki so ga Mojzes in Izraelovi otroci udarili, potem ko so izšli iz Egipta.

47 като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

Vzeli so v last njegovo deželo in deželo bašánskega kralja Oga, dveh kraljev Amoréjcev, ki sta bila na tej strani Jordana, proti sončnemu vzhodu;

48 от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

od Aroêrja, ki je ob bregu reke Arnón, celo do gore Sion, ki je Hermon

49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

in vso ravnino na tej strani Jordana proti vzhodu, celo do morja ravnine, pod izviri Pisge.