< Второзаконие 4 >

1 Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.
And now, O Israel, hearken unto the statutes and unto the ordinances which I teach you to do; in order that ye may live, and go in and take possession of the land which the Lord, the God of your fathers, giveth unto you.
2 Да не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа нашият Бог, които ви заповядвам.
Ye shall not add unto the word which I command you, nor shall ye diminish aught from it; that ye may keep the commandments of the Lord your God which I command you.
3 Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.
Your own eyes have seen that which the Lord hath done because of Baal-peor; for every man that followed Baal-peor, him the Lord thy God hath destroyed from the midst of thee.
4 А вие, които сте се привързали при Господа вашият Бог, всички сте живи днес.
But ye that did cleave unto the Lord your God, are alive, every one of you, this day.
5 Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.
See, I have taught you statutes and ordinances, just as the Lord my God commanded me; that ye may do so in the midst of the land whither ye go to take possession of it.
6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.
Keep therefore and do them; for this is your wisdom and your understanding before the eyes of the nations, that shall hear all these statutes, and they will say, Nothing but a wise and understanding people is this great nation.
7 Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?
For what great nation is there that hath gods so nigh unto it, as is the Lord our God at all times that we call upon him.
8 Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто и целият тоя закон, който излагам пред вас днес?
And what great nation is there that hath statutes and ordinances so righteous as is all this law, which I lay before you this day?
9 Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;
Only take heed to thyself, and guard thy soul diligently, that thou do not forget the things which thy eyes have seen, and that they depart not from thy heart all the days of thy life; but thou shalt make them known unto thy sons, and unto thy sons' sons;
10 предавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.
The day that thou stoodest before the Lord thy God at Horeb, when the Lord said unto me, Assemble for me the people, and I will cause them to hear my words, which they shall learn, to fear me all the days that they shall live upon the earth, and which they shall teach their children.
11 Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.
And ye came near and stood at the foot of the mount; and the mount was burning with fire unto the midst of the heaven, [from amidst] darkness, clouds, and thick darkness.
12 Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.
And the Lord spoke unto you out of the midst of the fire; the sound of words ye heard, but any similitude ye saw not: there was nothing but a sound.
13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.
And he told unto you his covenant, which he commanded you to perform, the ten commandments; and he wrote them upon two tables of stone.
14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.
And me the Lord commanded at that time to teach you statutes and ordinances, that ye might do them in the land whither ye go over to possess it.
15 Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),
Take ye therefore good heed of your souls; for ye saw no manner of similitude on the day that the Lord spoke unto you at Horeb out of the midst of the fire:
16 да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,
That ye become not corrupt, and make yourselves a graven image, the similitude of any idol-figure, the likeness of a male or of a female,
17 подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,
The likeness of any beast that is on the earth, the likeness of any winged fowl that flieth in the air of heaven,
18 подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;
The likeness of any thing that creepeth on the ground, the likeness of any fish that is in the waters beneath the earth;
19 и да не би, като подигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.
And that thou lift not up thy eyes unto the heavens, and thou see the sun, and the moon, and the stars, all the host of heaven, and be misled to bow down to them, and to serve them, those which the Lord thy God hath assigned unto all nations under the whole heaven.
20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.
But you did the Lord take, and he brought you forth out of the iron furnace, out of Egypt, to be unto you a people of inheritance, as ye are this day.
21 При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, който Господ твоят Бог ти дава за наследство,
Farthermore the Lord was angry with me for your sakes, and he swore that I should not go over the Jordan, and that I should not go in unto that good land, which the Lord thy God giveth unto thee for an inheritance;
22 но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.
For I must die in this land; I shall not go over the Jordan; but ye will go over and take possession of this good land.
23 Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си направите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;
Take heed unto yourselves, that ye do not forget the covenant of the Lord your God, which he hath made with you, and make yourselves a graven image, the likeness of any thing, which the Lord thy God hath forbidden thee.
24 защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.
For the Lord thy God is a consuming fire; yea, a watchful God.
25 Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,
When thou begettest children, and children's children, and ye shall have remained long in the land, and ye become corrupt, and make a graven image, the likeness of any thing, and do the evil in the eyes of the Lord thy God, to provoke him to anger:
26 днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.
I call this day the heavens and the earth to witness against you, that ye shall soon perish from off the land whereunto ye go over the Jordan to possess it; ye shall not remain many days upon it, but ye shall surely be destroyed.
27 Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.
And the Lord will scatter you among the nations, and ye will be left few in number among the nations, whither the Lord will lead you.
28 Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.
And ye will serve there gods, the work of man's hands, wood and stone, which neither can see, nor hear, nor eat, nor smell.
29 Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.
But thou wilt seek from there the Lord thy God, and wilt find him, if thou apply to him with all thy heart and with all thy soul.
30 Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнат към Господа твоя Бог и послушат гласа Му,
When thou art in tribulation, and all these things have overtaken thee, in the latter end of days: then wilt thou return to the Lord thy God, and be obedient unto his voice.
31 то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.
For a merciful God is the Lord thy God; he will not forsake thee, nor destroy thee; and he will not forget the covenant of thy fathers which he hath sworn unto them.
32 Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?
For do but ask of former days, which were before thee, since the day that God created man upon the earth, and from the one end of the heavens unto the other end of the heavens, whether there hath been the like of this great thing, or whether the like of it hath been heard.
33 Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?
Hath ever a people heard the voice of a god, speaking out of the midst of the fire, as thou hast heard, and remained alive?
34 Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?
Or hath a god essayed to go to take himself a nation from the midst of a nation, by proofs, by signs, and by wonders, and by war, and by a mighty hand, and by an outstretched arm, and by great terrors, like all that which the Lord your God hath done for you in Egypt before thy eyes.
35 На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.
Unto thee it was shown, that thou mightest know, that the Eternal is the God: there is none else besides him.
36 За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.
Out of the heavens he caused thee to hear his voice, to correct thee: and upon the earth he caused thee to see his great fire; and his words didst thou hear out of the midst of the fire.
37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,
And therefore, because he loved thy fathers, he chose their seed after them, and brought thee out in his presence with his mighty power out of Egypt;
38 за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.
To drive out nations greater and mightier than thou art, from before thee, to bring thee in, to give unto thee their land for an inheritance, as it is this day.
39 Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.
Know therefore this day, and reflect in thy heart, that the Eternal is the God in the heavens above, and upon the earth beneath: there is none else.
40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, който Господ твоят Бог ти дава.
And thou shalt keep his statutes, and his commandments, which I command thee this day, that it may go well with thee, and with thy children after thee; and that thou mayest live many days upon the land which the Lord thy God giveth thee, for all times.
41 Тогава Моисей отдели от града оттатък Иордан към изгрева на слънцето,
Then Moses set aside three cities on this side of the Jordan, toward the rising of the sun;
42 за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.
That thither might flee the manslayer, who should kill his neighbor unawares, when he had not been an enemy to him in times past; and that he should flee unto one of these cities and live.
43 Те бяха: Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаад, в земята на гадците и Голан във Васан, в земята на манасийците.
Bezer in the wilderness, in the plain country, for the Reubenites; and Ramoth in Gil'ad for the Gadites; and Golan in Bashan for the Menassites.
44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;
And this is the law which Moses set before the children of Israel:
45 ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет
These are the testimonies, and the statutes, and the ordinances, which Moses spoke unto the children of Israel, when they came forth out of Egypt,
46 оттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,
On this side of the Jordan, in the valley opposite to Beth-peor, in the land of Sichon the king of the Emorites, who dwelt at Cheshbon, whom Moses and the children of Israel smote, after they were come forth out of Egypt;
47 като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,
And they took possession of his land, and of the land of 'Og the king of Bashan, the two kings of the Emorites, who were on this side of the Jordan toward the rising of the sun;
48 от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),
From 'Aro'er, which is on the bank of the river Arnon, even unto mount Sion, which is Chermon,
49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.
And all the plain on this side of the Jordan eastward, even unto the sea of the plain, under the declivities of Pisgah.

< Второзаконие 4 >