Второзаконие 32
1 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
«Қулақ селиңлар, әй асманлар, мән сөзләй; Ағзимниң сөзлирини аңла, и йәр-зимин!
2 Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
Тәлимим болса ямғурдәк яғиду, Сөзлирим шәбнәмдәк тамиду, Юмран от-чөп үстигә чүшкән сим-сим ямғурдәк, Көкзарлиқниң үстигә чүшкән хасийәтлик ямғурдәк болиду.
3 Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
Чүнки мән Пәрвәрдигарниң намини баян қилимән; Әнди Худайимизни улуқ дәп җакалаңлар!
4 Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
У қорам таштур, Униң әмәллири мукәммәлдур; Униң барлиқ йоллири һәққанийдур. У наһәқлиғи йоқ, вападар бир Худа, Адил вә диянәтликтур.
5 Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
Амма [Өз хәлқи] униңға бузуқлуқ қилди; Уларниң қилмишлири Униң Өз балилириниңкидәк болмиди — мана бу уларниң әйивидур! Улар әгир вә иплас бир нәсилдур!
6 Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
Әй ахмақ вә надан хәлиқ, Пәрвәрдигарниң яхшилиғини шундақ яндурамсән? У сени бәдәл төләп һөр қилған атаң әмәсму? У сени яритип, сени тиклигән әмәсму?
7 Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
Өткән күнләрни есиңгә алғин, Дәвирдин-дәвиргичә өткән жилларни ойлиғин; Атаңдин сора, у саңа дәп бериду; Ақсақаллириңға соал қой, улар сени хәвәрләндүриду.
8 Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
Һәммидин алий болғучи әлләрниң үлүшини уларға үләштүргәндә, Адәм атиниң пәрзәнтлирини бир-биридин бөлгинидә, У хәлиқләрниң чегарилирини Исраил балилириниң саниға қарап бекиткән.
9 Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.
Чүнки Пәрвәрдигарниң несивиси болса униңға хас болған хәлқидур; Яқуп худди чәк ташлинип чиққандәк, Униң мирасидур.
10 Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
У уни чөл бир зиминда, Шамал һувлайдиған дәһшәтлик бир баяванда уни тапти; Уни орап әтрапида қоғдап турди, Уни көз қаричуқидәк сақлиди;
11 Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
Худди бүркүт өз чаңгисини тәвритип, Балилириниң үстидә пәрваз қилип, Қанатлирини йейип уларни пәйлириниң үстигә елип көтәргинидәк,
12 Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.
Пәрвәрдигарму униңға шундақ ялғуз йетәкчилик қилди; Һеч қандақ ят илаһ униң билән биллә әмәс еди.
13 Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.
У уни йәр йүзиниң егиз җайлириға миндүрди, Вә у етизлиқниң мәһсулатидин йеди, У униңға қия таштин һәсәл шоритип, Чақмақ тешидин зәйтун мейи шоратти;
14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.
Саңа кала қаймиғи билән қой сүтини ичкүзүп, Қозиларниң йеғини, Башандики қочқарлар вә текиләрниң гөшини йегүзүп, Есил буғдайниң есил данлиридин йегүзди, Сән болсаң үзүм қени болған сап шарапни ичтиң.
15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.
Лекин Йәшурун сәмрип тәпкәк болуп қалди; Бәрһәқ, сән сәмрип кәттиң, Бордилип кәттиң, Тоюнуп кәттиң! У өзини яратқан Тәңрини ташлап, Өз ниҗатиниң Қорам Тешини көзгә илмиди.
16 С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.
Улар болса ят илаһларға әгишип Униң вапасизлиққа болған һәситини қозғиди, Жиргиничлик ишлар билән Униң ғәзивини кәлтүрди.
17 Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;
Улар Егә-Тәңриси әмәс җинларға, Өзи билмәйдиған илаһларға, Ата-бовилириму қорқмайдиған, Йеңи пәйда болуп қалған илаһларға қурбанлиқ қилди.
18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.
Сән өзүңни төрәлдүргән Қорам Ташни көңлүңдин чиқардиң, Сени апиридә қилған Тәңрини унтудуң.
19 Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
Пәрвәрдигар буни көрүп, Оғул-қизлириниң Униң аччиғини кәлтүргинидин, улардин бизар болуп мундақ деди: —
20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.
«Мән улардин йүзүмни йошуримән, Уларниң ақивитини көрүп бақай; Чүнки улар иплас бир нәсилдур, Қәлбидә вападарлиғи йоқ балилардур.
21 Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.
Егә-тәңриси әмәсләр билән һәситимни кәлтүрди, Әрзимәс мәбудлири билән қәһримни қозғиди; Шуңа «һеч хәлиқ әмәс» болған бир хәлиқ арқилиқ уларниң һәситини қозғаймән, Надан бир әл арқилиқ уларниң аччиғини кәлтүримән.
22 Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините. (Sheol h7585)
Чүнки Мениң ғәзивимдин бир от туташти; У тәһтисараниң тегигичә көйүп бариду, У йәр билән униң мәһсулатини йәп кетиду, Вә тағларниң һуллириниму туташтуриду. (Sheol h7585)
23 Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
Мән уларниң үстигә балаю-апәтләрни догилаймән; Я-оқлиримни бирни қоймай уларға атимән.
24 Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.
Улар ачарчилиқтин йегиләп кетиду, Томуз иссиқ вә вабаниң нәштәрлири тәрипидин йәп кетилиду; Уларға қарши житқуч һайванларниң чишлирини, Топида өмилигүчиләрниң зәһирини әвәтимән.
25 Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.
Ташқирида қилич уларни мусибәткә салиду, Ичкиридә вәһимә басиду; У жигит билән қизни, Әмчәктики бала билән ақ чачлиқни һәммисини йоқитиду.
26 Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,
Мән: «Уларни чепиветимән, Инсанларниң арисидин уларниң намини өчүримән» — дәйттим,
27 Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
Бирақ дүшмәнниң мәсқирә қилишидин қорқтум; Исраилниң рәқиплири бу ишни хата чүшинип: — Бу иш бизниң қолимизниң күчлүклүгидин болған болса керәк, Пәрвәрдигар буни һеч қилмиди» демисун дәп, [бу ишни қилмидим].
28 Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.
Исраил несиһәттин мәһрум болған бир әл, Уларниң һеч әқил-пәми йоқтур.
29 О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!
Аһ, улар дана болсиди! Шундақ болса буни чүшинип, Өз ақивити қандақ болидиғинини ойлайтти!
30 Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!
Әгәр уларниң Қорам Теши уларни сетивәтмигән болса, Пәрвәрдигар уларни [дүшмәнлиригә] ташлап бәрмигән болса, Бир киши қандақму миң кишини өз алдидин һайдийалайтти?, Икки киши қандақму он миң кишини қачуралайтти?
31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това.
Чүнки башқиларниң қорам теши болса бизниң Қорам Тешимиздәк әмәстур. Буниңға дүшмәнлиримиз өзлири гувалиқ бәрсун!
32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;
Чүнки уларниң үзүм тели Содомниң үзүм телидин, Гоморраниң етизлиқлиридин чиққандур; Үзүмлири зәһәрлик үзүмләрдур, Уларниң һәр бир сапиғи аччиқтур,
33 Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.
Шараби болса әҗдиһаларниң зәһиридур, Кобраларниң әҗәллик зәһиридур.
34 Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
[Пәрвәрдигар]: «Буларниң [һәммиси] Мениңкидә сақлақлиқ әмәсму? Өз ғәзнилиримдә мөһүрләнгән әмәсму?
35 На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.
Интиқам Мениңкидур, Яманлиқни қайтурушму шундақ, Булар улар путлишидиған вақитқичә сақлақлиқ туриду, Чүнки уларниң балаю-апәтлик күни йеқинлашмақта, Уларниң бешиға чүшидиған ишлар болса тез келиватиду.
36 Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.
Чүнки Пәрвәрдигар уларниң күчи түгәп кәткәнлигини, уларниң [азийип], һәтта аҗиз яки мәйипләрниңму қалмиғинини көргәндә, У Өз хәлқиниң үстигә һөкүм чиқириду, Өз бәндилиригә меһри-шәпқәт көрситиду.
37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
У вақитта У мундақ дәйду: «Қени, уларниң илаһлири? Өзигә таянч қилған қорам теши әнди қәйәрдидур?
38 Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.
Уларниң өткүзгән қурбанлиқлириниң йеғини йегән, Уларниң шарап һәдийәлиридики шарабини ичкәнләр қәйәргә кәтти? Әнди улар орнидин туруп силәргә ярдәм берип, панаһиңлар болсун!
39 Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
Әнди Мән Өзүм, пәқәт Мәнла «Шу»дурмән, Маңа һәмраһ һеч қандақ илаһниң йоқлуғини көрүп билиңлар. Мән өлтүрүп тирилдүримән, Зәхимләндүрүп сақайтимән; Вә һеч ким Мениң қолумдин қутқузалмайду.
40 Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.
Чүнки Мән қолумни асманларға көтирип: — «Әбәткичә һаяттурмән» дәп ейтип,
41 Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
Чақнап туридиған қиличимни иштик қилимән, Мениң қолум адаләтни қурал қилип тутиду, Дүшмәнлиримдин интиқам алимән, Мәндин нәпрәтләнгүчиләрниң қилғанлирини уларға яндуримән!
42 Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.
Мән я оқлиримни қан ичкүзүп мәс қилимән, Мениң қиличим гөш йәйду, Мән уларни өлтүрүлгәнләр билән әсирләрниң қенини, Дүшмәнниң сәрдарлириниң башлирини йәп-ичидиған қилимән».
43 Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
Әй әлләр, Униң хәлқи билән биллә шатлиниңлар, Чүнки У Өз бәндилириниң қениниң интиқамини алиду, Өз дүшмәнлиригә қисас яндуриду, Өз зимини билән хәлқи үчүн кәчүрүм-кафарәт кәлтүрүп бериду».
44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
Әнди Муса билән Нунниң оғли Йәшуа келип бу ғәзәлниң барлиқ сөзлирини хәлиқниң алдида оқуп бәрди.
45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
Андин Муса бу һәммә сөзләрни барлиқ Исраил алдида ахирлаштуруп
46 Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
уларға сөз қилип: «Мән бүгүн оттураңларда силәрни агаһландуруп гувалиқ бәргән бу барлиқ сөзләргә көңүл бөлүңлар; силәр буларни балилириңларға тапилап: «Бу қанунниң һәммә сөзлиригә әмәл қилишқа көңүл қоюңлар» дәп буйрушуңлар керәк.
47 Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
Чүнки бу сөз силәргә мунасивәтсиз, қуруқ сөз әмәс, бәлки силәрниң һаятиңлардур! Силәр у зиминни егиләшкә Иордан дәриясидин өтисиләр; өткәндин кейин у зиминда бу сөз арқилиқ узун өмүр көрисиләр» — деди.
48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
Йәнә шу күни Пәрвәрдигар Мусаға сөз қилип мундақ деди: —
49 Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;
Сән ушбу Абарим теғиға, йәни Йерихониң уттуридики, Моабниң зиминидики Небо теғиға чиққин вә шу йәрдә Мән Исраилларға өз тәвәлиги болуш үчүн беридиған Қанаан зиминини көргин.
50 и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
Андин акаң Һарун Һор теғида өлүп өз хәлиқлиригә қошулғандәк, сәнму чиқидиған шу тағда өлүп хәлиқлириңгә қошулғин;
51 защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
чүнки силәр Зин чөлидики Мәрибаһ-Қадәшниң сулириниң йениға барғанда, иккиңлар Исраилларниң арисида Маңа вапасизлиқ көрситип, Исраилларниң арисида Мени «муқәддәс» дәп һөрмәтлимидиңлар.
52 За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.
Шуңа сән Исраилларға беридиған шу зиминни удулуңда көрисән, лекин униңға кирәлмәйсән.
