Второзаконие 32
1 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
Give ear, O ye heavens, and I will speak; and let the earth hear the words of my mouth.
2 Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
My doctrine shall drop as the rain, my speech shall distil as the dew, as heavy rains upon the grass, and as showers upon herbs.
3 Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
When I call on the name of the Lord, ascribe ye greatness unto our God.
4 Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
He is the Rock, his work is perfect; for all his ways are just: the God of truth and without iniquity, just and upright is he.
5 Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
The corruption is not his, it is the defect of his children, of the perverse and crooked generation.
6 Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
Will ye thus requite the Lord, O people, worthless and unwise? is he not thy father who hath bought thee? is it not he who hath made thee, and established thee?
7 Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
Remember the days of old, consider the years of former generations; ask thy father, and he will tell thee; thy elders, and they will say it unto thee:
8 Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
When the Most High divided to the nations their inheritance, when he separated the sons of man: he set the bounds of the tribes according to the number of the sons of Israel.
9 Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.
For the portion of the Lord is his people; Jacob is the lot of his inheritance.
10 Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
He found him in a desert land, and in the waste of the howling of the wilderness; he encircled him, he watched him, he guarded him as the apple of his eye.
11 Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
As an eagle stirreth up his nest, fluttereth over his young, spreadeth abroad his wings, seizeth them, beareth them aloft on his pinions:
12 Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.
So did the Lord alone lead him, and there was not with him a stranger god.
13 Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.
He caused him to stride on the high places of the earth, and he ate the products of the fields; and he made him to suck honey out of the rock, and oil out of the flinty stone;
14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.
Cream of cows, and milk of sheep, with fat of lambs, and rams of the breed of Bashan, and goats, with the fat of the kidneys of wheat; and of the blood of the grape thou drunkest unmixed wine.
15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.
Thus did Yeshurun grow fat, and he kicked; [thou art grown fat, thick, fleshy; ] and then he forsook the God who made him, and lightly esteemed the Rock of his salvation.
16 С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.
They incensed him with strange gods, with abominations they provoked him to anger.
17 Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;
They sacrificed unto evil spirits, things that are not god, gods that they know not, new ones lately come up, which your fathers dreaded not.
18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.
Of the Rock that begat thee thou wast unmindful, and forgottest the God that had brought thee forth.
19 Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
And the Lord saw this, and he was angry; because of the provoking of his sons and of his daughters.
20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.
And he said, I will hide my face from them, I will see what their end will be; for a perverse generation are they, children in whom there is no faith.
21 Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.
They have moved me to wrath with things that are not god; they have provoked me to anger with their vanities; and I too will move them to jealousy with those which are not a people; I will provoke them to anger with a worthless nation.
22 Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините. (Sheol h7585)
For a fire is kindled in my anger, and it burneth unto the lowest deep; and it consumeth the earth with her products, and it setteth on fire the foundations of the mountains. (Sheol h7585)
23 Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
I will heap upon them miseries; all my arrows will I spend upon them.
24 Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.
They shall be wasted with hunger, and devoured with burning heat, and with bitter deadly disease; also the tooth of beasts will I let loose against them, with the poison of serpents that crawl in the dust.
25 Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.
Without shall the sword destroy, and terror within the chambers, both the young man and the virgin, the suckling with the man of gray hairs.
26 Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,
I said, I would drive them into one corner, I would cause their remembrance to cease from among men:
27 Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
Were it not that I feared the wrath of the enemy, lest their oppressors should mistake the truth, lest they should say, Our hand is high, and the Lord hath not wrought all this.
28 Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.
For a nation void of counsel are they, and there is no understanding in them.
29 О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!
If they were but wise, they would understand this, they would consider their latter end!
30 Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!
How should one chase a thousand, and two put ten thousand to flight, unless their Rock had sold them, and the Lord had delivered them up?
31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това.
For not as our Rock is their rock, even our enemies themselves being judges.
32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;
For from the vine of Sodom is their vine, and from the fields of Gomorrah; their grapes are grapes of gall, they bear bitter clusters.
33 Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.
The poison of serpents is their wine, and the deadly venom of asps.
34 Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
Behold! this is laid up in store with me, it is sealed up among my treasures!
35 На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.
Mine are vengeance and recompense, at the time that their foot shall slip; for nigh draweth the day of their calamity, and the future speedeth along for them.
36 Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.
For the Lord will espouse the cause of his people, and bethink himself concerning his servants: when he seeth that their power is gone, and the guarded and fortified axe no more.
37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
Then will he say, Where are their gods, the rock in whom they trusted,
38 Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.
They that ate the fat of their sacrifices, and drank the wine of their drink-offerings? let them arise and help you, let them be a protection over you.
39 Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
See now that I, even I, am he, ard there is no god with me: I alone kill, and I make alive; I wound, and I heal; and no one can deliver out of my hand.
40 Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.
For I lift up my hand to heaven, and say, I live for ever.
41 Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
When I whet my glittering sword, and my hand taketh hold on judgment: I will render vengeance unto my enemies, and those that hate me will I requite.
42 Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.
I will make my arrows drunken with blood, and my sword shall devour flesh; from the blood of the slain and of the captives, from the crushed head of the enemy.
43 Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
Speak aloud, O ye nations, the praises of his people; for he will avenge the blood of his servants, and vengeance will he render to his adversaries, and forgive his land, and people.
44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
And Moses came and spoke all the words of this song in the ears of the people, he, and Hoshea the son of Nun.
45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
And when Moses had made an end of speaking all these words to all Israel:
46 Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
He said unto them, Set your hearts unto all the words which I testify against you this day, so that ye may command them your children, to observe to do all the words of this law.
47 Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
For it is not a vain word for you; on the contrary, it is your life; and through this word shall ye live many days in the land, whither ye go over the Jordan to possess it.
48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
And the Lord spoke unto Moses on that self-same day, saying,
49 Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;
Get thee up into this mountain of 'Abarim, unto mount Nebo, which is in the land of Moab, that is in front of Jericho; and behold the land of Canaan, which I give unto the children of Israel for a possession;
50 и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
And die on the mount whither thou goest up, and be gathered unto thy people; as Aaron thy brother died on mount Hor, and was gathered unto his people;
51 защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
Because ye trespassed against me in the midst of the children of Israel at the waters of contention at Kadesh, in the wilderness of Zin; because ye sanctified me not in the midst of the children of Israel.
52 За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.
For from afar shalt thou see the land; but thither shalt thou not go unto the land which I give the children of Israel.
