Второзаконие 32
1 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
Give ear, O heavens, and I will speak; hear, O earth, the words of my mouth.
2 Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
Let my teaching fall like rain and my speech settle like dew, like gentle rain on new grass, like showers on tender plants.
3 Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
For I will proclaim the name of the LORD. Ascribe greatness to our God!
4 Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
He is the Rock, His work is perfect; all His ways are just. A God of faithfulness without injustice, righteous and upright is He.
5 Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
His people have acted corruptly toward Him; the spot on them is not that of His children, but of a perverse and crooked generation.
6 Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
Is this how you repay the LORD, O foolish and senseless people? Is He not your Father and Creator? Has He not made you and established you?
7 Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
Remember the days of old; consider the years long past. Ask your father, and he will tell you, your elders, and they will inform you.
8 Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
When the Most High gave the nations their inheritance, when He divided the sons of man, He set the boundaries of the peoples according to the number of the sons of God.
9 Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.
But the LORD’s portion is His people, Jacob His allotted inheritance.
10 Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
He found him in a desert land, in a barren, howling wilderness; He surrounded him, He instructed him, He guarded him as the apple of His eye.
11 Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
As an eagle stirs up its nest and hovers over its young, He spread His wings to catch them and carried them on His pinions.
12 Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.
The LORD alone led him, and no foreign god was with him.
13 Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.
He made him ride on the heights of the land and fed him the produce of the field. He nourished him with honey from the rock and oil from the flinty crag,
14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.
with curds from the herd and milk from the flock, with the fat of lambs, with rams from Bashan, and goats, with the choicest grains of wheat. From the juice of the finest grapes you drank the wine.
15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.
But Jeshurun grew fat and kicked— becoming fat, bloated, and gorged. He abandoned the God who made him and scorned the Rock of his salvation.
16 С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.
They provoked His jealousy with foreign gods; they enraged Him with abominations.
17 Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;
They sacrificed to demons, not to God, to gods they had not known, to newly arrived gods, which your fathers did not fear.
18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.
You ignored the Rock who brought you forth; you forgot the God who gave you birth.
19 Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
When the LORD saw this, He rejected them, provoked to anger by His sons and daughters.
20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.
He said: “I will hide My face from them; I will see what will be their end. For they are a perverse generation— children of unfaithfulness.
21 Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.
They have provoked My jealousy by that which is not God; they have enraged Me with their worthless idols. So I will make them jealous by those who are not a people; I will make them angry by a nation without understanding.
22 Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините. (Sheol h7585)
For a fire has been kindled by My anger, and it burns to the depths of Sheol; it consumes the earth and its produce, and scorches the foundations of the mountains. (Sheol h7585)
23 Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
I will heap disasters upon them; I will spend My arrows against them.
24 Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.
They will be wasted from hunger and ravaged by pestilence and bitter plague; I will send the fangs of wild beasts against them, with the venom of vipers that slither in the dust.
25 Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.
Outside, the sword will take their children, and inside, terror will strike the young man and the young woman, the infant and the gray-haired man.
26 Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,
I would have said that I would cut them to pieces and blot out their memory from mankind,
27 Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
if I had not dreaded the taunt of the enemy, lest their adversaries misunderstand and say: ‘Our own hand has prevailed; it was not the LORD who did all this.’”
28 Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.
Israel is a nation devoid of counsel, with no understanding among them.
29 О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!
If only they were wise, they would understand it; they would comprehend their fate.
30 Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!
How could one man pursue a thousand, or two put ten thousand to flight, unless their Rock had sold them, unless the LORD had given them up?
31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това.
For their rock is not like our Rock, even our enemies concede.
32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;
But their vine is from the vine of Sodom and from the fields of Gomorrah. Their grapes are poisonous; their clusters are bitter.
33 Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.
Their wine is the venom of serpents, the deadly poison of cobras.
34 Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
“Have I not stored up these things, sealed up within My vaults?
35 На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.
Vengeance is Mine; I will repay. In due time their foot will slip; for their day of disaster is near, and their doom is coming quickly.”
36 Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.
For the LORD will vindicate His people and have compassion on His servants when He sees that their strength is gone and no one remains, slave or free.
37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
He will say: “Where are their gods, the rock in which they took refuge,
38 Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.
which ate the fat of their sacrifices and drank the wine of their drink offerings? Let them rise up and help you; let them give you shelter!
39 Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
See now that I am He; there is no God besides Me. I bring death and I give life; I wound and I heal, and there is no one who can deliver from My hand.
40 Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.
For I lift up My hand to heaven and declare: As surely as I live forever,
41 Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
when I sharpen My flashing sword, and My hand grasps it in judgment, I will take vengeance on My adversaries and repay those who hate Me.
42 Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.
I will make My arrows drunk with blood, while My sword devours flesh— the blood of the slain and captives, the heads of the enemy leaders.”
43 Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
Rejoice, O heavens, with Him, and let all God’s angels worship Him. Rejoice, O nations, with His people; for He will avenge the blood of His children. He will take vengeance on His adversaries and repay those who hate Him; He will cleanse His land and His people.
44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
Then Moses came with Joshua son of Nun and recited all the words of this song in the hearing of the people.
45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
When Moses had finished reciting all these words to all Israel,
46 Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
he said to them, “Take to heart all these words I testify among you today, so that you may command your children to carefully follow all the words of this law.
47 Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
For they are not idle words to you, because they are your life, and by them you will live long in the land that you are crossing the Jordan to possess.”
48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
On that same day the LORD said to Moses,
49 Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;
“Go up into the Abarim Range to Mount Nebo, in the land of Moab across from Jericho, and view the land of Canaan, which I am giving to the Israelites as their own possession.
50 и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
And there on the mountain that you climb, you will die and be gathered to your people, just as your brother Aaron died on Mount Hor and was gathered to his people.
51 защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
For at the waters of Meribah-kadesh in the Wilderness of Zin, both of you broke faith with Me among the Israelites by failing to treat Me as holy in their presence.
52 За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.
Although you shall see from a distance the land that I am giving the Israelites, you shall not enter it.”
