Второзаконие 3

1 Тогава възвихме та отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

Не-ам ынторс ши не-ам суит пе друмул каре дуче ла Басан. Ог, ымпэратул Басанулуй, не-а ешит ынаинте, ку тот попорул луй, ка сэ лупте ымпотрива ноастрэ ла Едрей.

2 А Господ ми рече: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, всичките му люде и земята му; ще му направиш както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

Домнул мь-а зис: ‘Ну те теме де ел, кэч ыл дау ын мыниле тале, пе ел ши тот попорул луй, ши цара луй; сэ те порць ку ел кум те-ай пуртат ку Сихон, ымпэратул аморицилор, каре локуя ла Хесбон.’

3 И така, Господ нашият Бог предаде в ръката ни и васанския цар Ог и всичките му люде; и поразихме го така, че не му оставихме никого да оцелее.

Ши Домнул Думнезеул ностру а май дат ын мыниле ноастре ши пе Ог, ымпэратул Басанулуй, ку тот попорул луй; л-ам бэтут ши н-ам лэсат сэ скапе ничунул дин оамений луй.

4 В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който не превзехме от тях; шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ога във Васан.

Й-ам луат атунч тоате четэциле ши н-а фост уна каре сэ ну кадэ ын стэпыниря ноастрэ: шайзечь де четэць, тот цинутул Аргоб, ымпэрэция луй Ог дин Басан.

5 Всичките тия градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; и освен тях имаше твърде много неукрепени градове.

Тоате четэциле ачестя ерау ынтэрите ку зидурь ыналте, ку порць ши зэвоаре, афарэ де четэциле фэрэ зидурь, каре ерау фоарте мулте ла нумэр.

6 Тях изтребихме, както сторихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.

Ле-ам нимичит ку десэвыршире, кум фэкусем ку Сихон, ымпэратул Хесбонулуй; ам нимичит ку десэвыршире тоате четэциле ымпреунэ ку бэрбаций, фемеиле ши прунчий.

7 А всичкия добитък и користите на градовете разграбихме за себе си.

Яр тоате вителе ши прада дин четэць ле-ам луат пентру ной.

8 Така, в онова време, взехме от ръцете на двамата аморейски царе земята, която оттатък Иордан, от потока Арнон до планината Ермон;

Астфел, ын время ачея ам кучерит де ла чей дой ымпэраць ай аморицилор цара де динкоаче де Йордан, де ла пырыул Арнон пынэ ла мунтеле Хермон

9 (Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците го наричат Санир);

(сидониций зик Хермонулуй Сирион, ши амориций ыл нумеск Сенир ),

10 всичките градове на поляната, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога във Васан,

тоате четэциле дин кымпие, тот Галаадул ши тот Басанул пынэ ла Салка ши Едрей, четэць дин ымпэрэция луй Ог, ын Басан.

11 (Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя, и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж.)

(Нумай Ог, ымпэратул Басанулуй, май рэмэсесе дин нямул рефаимицилор. Патул луй, ун пат де фер, есте ла Раба, четатя копиилор луй Амон. Лунӂимя луй есте де ноуэ коць, ши лэцимя, де патру коць, дупэ котул унуй ом.)

12 И дадох на рувимците и на гадците земята, който превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон и половината от планинските страни на Галаад с градовете му;

Атунч ам луат ын стэпынире цара ачаста. Ам дат рубеницилор ши гадицилор цинутул де ла Ароер, каре есте пе пырыул Арнон, ши жумэтатя мунтелуй Галаад ку четэциле луй.

13 а остатъка на Галаад и целия Васан, царството на Ога, дадох на половината от манасиевото племе, цялата Арговска област, с целия Васан, който се нарича земя на исполините.

Ам дат ла жумэтате дин семинция луй Манасе че май рэмыня дин Галаад ши тоатэ ымпэрэция луй Ог дин Басан: тот цинутул Аргоб, ку тот Басанул, каре пурта нумеле де Цара Рефаимицилор.

14 Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците, и нарече земите по свое име Васан-авот-яир, както се наричат и до днес.

Иаир, фиул луй Манасе, а луат тот цинутул Аргоб пынэ ла хотарул гешурицилор ши маакатицилор ши а пус нумеле луй тыргурилор Басанулуй, нумите ши азь тыргуриле луй Иаир.

15 А на Махира дадох Галаад.

Ам дат Галаадул луй Макир.

16 Но на рувимците и на гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока, за граница, и до потока Явок, границата на амонците,

Рубеницилор ши гадицилор ле-ам дат о парте дин Галаад пынэ ла пырыул Арнон, ал кэруй мижлок служеште ка хотар, ши пынэ ла пырыул Иабок, хотарул копиилор луй Амон;

17 и полето, и Иордан, който им е граница от Хинерот до морето в полето, то ест, Соленото море, под Асдот-фасга на изток.

ле-ам май дат кымпия, мэрӂинитэ де Йордан, де ла Кинерет пынэ ла маря кымпией, Маря Сэратэ, ла пичоареле мунтелуй Писга, спре рэсэрит.

18 В онова време ви заповядах, казвайки: Господ вашият Бог ви даде тая земя да я притежавате; затова всички вие храбри мъже минете въоръжени пред братята си израилтяните.

Ын время ачея, в-ам дат порунка ачаста: ‘Домнул Думнезеул востру вэ дэ ын мынэ цара ачаста ка с-о стэпыниць. Вой, тоць чей бунь де луптэ, сэ мерӂець ынармаць ынаинтя копиилор луй Исраел.

19 Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,

Нумай фемеиле воастре, прунчий ши вителе воастре – штиу кэ авець мулте вите – сэ рэмынэ ын четэциле пе каре ви ле-ам дат,

20 догде Господ успокои братята ви както е успокоил и вас, и превземат и те земята, която Господ нашият Бог ще им даде оттатък Иордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.

пынэ че Домнул ва да одихнэ фрацилор воштри, ка ши воуэ, ши вор луа ши ей ын стэпынире цара пе каре ле-о дэ Домнул Думнезеул востру динколо де Йордан. Дупэ ачея, вэ вець ынтоарче фиекаре ын моштениря пе каре в-ам дат-о.’

21 В онова време заръчах на Исуса, като му казах: Очите ти видяха всичко що стори Господ вашият Бог на тия двама царе; така ще направи Господ и на всичките царства, към които преминаваш.

Ын время ачея, ам порунчит луй Иосуа ши й-ам зис: ‘Окий тэй ау вэзут тот че а фэкут Домнул Думнезеул востру ачестор дой ымпэраць: аша ва фаче Домнул тутурор ымпэрэциилор ымпотрива кэрора вей мерӂе.

22 Да се не боите от тях; защото Господ вашият Бог, Той воюва за вас.

Ну те теме де ей, кэч Домнул Думнезеул востру ва лупта Ел Ынсушь пентру вой.’

23 В онова време се молих Господу, казвайки:

Ын время ачея, м-ам ругат Домнулуй ши ам зис:

24 Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой и тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела?

‘Стэпыне Доамне! Ту ай ынчепут сэ арэць робулуй Тэу мэриря Та ши мына Та чя путерникэ, кэч каре есте думнезеул ачела, ын чер ши пе пэмынт, каре сэ поатэ фаче лукрэрь ка але Тале ши сэ айбэ о путере ка а Та?

25 Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък Иордан, оная добра планинска страна и Ливан.

Ласэ-мэ, Те рог, сэ трек ши сэ вэд цара ачея бунэ де динколо де Йордан, мунций ачея фрумошь ши Либанул!’

26 Но Господ понеже бе се разгневил на мене поради вас, не ме послуша; и Господ ми рече: Стига ти; да Ми не продумаш вече за това.

Дар Домнул С-а мыният пе мине дин причина воастрэ ши ну м-а аскултат. Домнул мь-а зис: ‘Дестул! Ну-Мь май ворби де лукрул ачеста.

27 Възкачи се на върха на Фасга, и дигни очи към запад и север, към юг и изток, та гледай земята с очите си; защото няма да преминеш тоя Иордан.

Суе-те пе вырфул мунтелуй Писга, уйтэ-те спре апус, спре мязэноапте, спре мязэзи ши спре рэсэрит ши привеште-о доар ку окий, кэч ну вей трече Йорданул ачеста.

28 И заръчай на Исуса, насърчи го и укрепи го; защото той ще мине пред тия люде, и той ще им раздели за наследство земята, който ще видиш.

Дэ порунчь луй Иосуа, ынтэреште-л ши ымбэрбэтязэ-л, кэч ел ва мерӂе ынаинтя попорулуй ачестуя ши-л ва пуне ын стэпыниря цэрий пе каре о вей ведя.’

29 И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.

Ши ам рэмас астфел ын вале, ын дрептул Бет-Пеорулуй.