Второзаконие 3
1 Тогава възвихме та отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
Bangʼe negigomo ma giluwo yo madhi Bashan, kendo Og ruodh Bashan gi jolweny mage duto nowuok riat mokedo kodwa e lweny Edrei.
2 А Господ ми рече: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, всичките му люде и земята му; ще му направиш както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
Jehova Nyasaye nowachona niya, “Kik iluore nimar asechiwe e lweti, en kaachiel gi jolweny mage duto kod pinye. Timne kaka ne itimone Sihon ruodh jo-Amor, mane obedo gi loch e piny Heshbon.”
3 И така, Господ нашият Бог предаде в ръката ни и васанския цар Ог и всичките му люде; и поразихме го така, че не му оставихме никого да оцелее.
Omiyo Jehova Nyasaye ma Nyasachwa nochiwo Og ruodh Bashan gi jolwenje duto e lwetwa, kendo ne watiekogi mi wanegogi duto maonge ngʼama nodongʼ.
4 В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който не превзехме от тях; шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ога във Васан.
E kindeno ne wakawo mier madongo mage duto. Onge kata mana dala maduongʼ kuom mier piero auchiel madongo mag-gi mane ok wakawo, tiende ni gwenge duto man Argob, ma en pinyruodh Og man Bashan.
5 Всичките тия градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; и освен тях имаше твърде много неукрепени градове.
Mier madongogi duto ne ochiel gi ohinga kod rangeye mag chumbe, to bende ne nitie mier moko matindo mangʼeny mane ok ochiel.
6 Тях изтребихме, както сторихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.
Dala ka dala ne wanegoe ji duto modakie, kaka chwo, mon kod nyithindo mana kaka ne watimo ne Sihon ruodh Heshbon.
7 А всичкия добитък и користите на градовете разграбихме за себе си.
To jamni duto kod gik moyaki moa e mier madongo mag-gi, ne watingʼo wadhigo.
8 Така, в онова време, взехме от ръцете на двамата аморейски царе земята, която оттатък Иордан, от потока Арнон до планината Ермон;
Omiyo e kindeno ne wakawo pinje mag ruodhi ariyo mag jo-Amor, mantie yo wuok chiengʼ mar Jordan, kochakore e holo mar Arnon mochopo nyaka Got Hermon.
9 (Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците го наричат Санир);
(Hermon iluongo ni Sirion gi jo-Sidon, to jo-Amor luonge ni Senir).
10 всичките градове на поляната, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога във Васан,
Ne wakawo dalane duto manie got mesa Gilead duto, kod Bashan duto chakre Saleka, Edrei, dalane mag pinyruodh Og man Bashan.
11 (Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя, и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж.)
(Og ruodh Bashan kende e ngʼama ne odongʼ e dier jomane otony kuom jo-Refai. Otandane ne olos gi nyinyo; borne ne oyombo fut apar gadek kendo lachne fut auchiel. Otandaneno pod ni Raba piny jo-Amon nyaka chil kawuono).
12 И дадох на рувимците и на гадците земята, който превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон и половината от планинските страни на Галаад с градовете му;
Kuom pinje moko mane wakawo e kindeno, ne amiyo joka Reuben kod joka Gad tongʼ mokiewo gi Aroer man e bath holo mar Arnon, komedi gi nus mar piny gode manie Gilead kod miechgi duto.
13 а остатъка на Галаад и целия Васан, царството на Ога, дадох на половината от манасиевото племе, цялата Арговска област, с целия Васан, който се нарича земя на исполините.
Pinje Gilead modongʼ duto kod Bashan, pinyruodh Og, ne amiyo nus mar dhood jo-Manase. (E gwenge duto mag Argob man Bashan, nosebedo kiluongo ni piny jo-Refai.
14 Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците, и нарече земите по свое име Васан-авот-яир, както се наричат и до днес.
Jair mawuok e dhood Manase ne okawo gwenge duto mag Argob ma ochopo nyaka e tongʼ man e kind jo-Geshur kod jo-Maakath; ne ochake nyinge owuon, manyaka kawuononi Bashan pod iluongo ni Havoth Jair.)
15 А на Махира дадох Галаад.
Kendo ne achiwo Gilead ne Makir.
16 Но на рувимците и на гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока, за граница, и до потока Явок, границата на амонците,
To ne jo-Reuben kod jo-Gad, ne amiyogi kochakore Gilead nyaka e holo mar Arnon (e dier holono tir nobedo tongʼ) kendo koa Aora Jabok ma en tongʼ mar jo-Amon.
17 и полето, и Иордан, който им е граница от Хинерот до морето в полето, то ест, Соленото море, под Асдот-фасга на изток.
Bende nomi jo-Reuben kod jo-Gad piny ma yo podho chiengʼ mar Jordan man Araba nyaka Kinereth mochopo dho Nam mar Araba (ma tiende ni Nam Chumbi), man e bwo gode mag Pisga.
18 В онова време ви заповядах, казвайки: Господ вашият Бог ви даде тая земя да я притежавате; затова всички вие храбри мъже минете въоръжени пред братята си израилтяните.
E kindeno ne amiyou chik kawacho niya, “Jehova Nyasaye ma Nyasachu osemiyou pinyni mondo ukaw, to jolwenju duto machwo motegno moikore ne lweny nyaka kadh dhi loka e nyim oweteu ma jo-Israel.
19 Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,
Makmana mondeu, nyithindu kod jambu (angʼeyo ni un gi jamni mangʼeny), mondo odag e dalane ma asemiyou,
20 догде Господ успокои братята ви както е успокоил и вас, и превземат и те земята, която Господ нашият Бог ще им даде оттатък Иордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.
nyaka chop Jehova Nyasaye mi oweteu kwe, mana kaka osemiyou kendo gin bende gikaw piny ma Jehova Nyasaye ma Nyasachu miyou, loka mar Jordan. Bangʼ mano ngʼato ka ngʼato kuomu odogi kare ma asemiye kaka girkeni.”
21 В онова време заръчах на Исуса, като му казах: Очите ти видяха всичко що стори Господ вашият Бог на тия двама царе; така ще направи Господ и на всичките царства, към които преминаваш.
E kindeno ne achiko kawachone Joshua niya, “Iseneno gi wangʼi gik ma Jehova Nyasaye ma Nyasachi osetimo ni ruodhi ariyogi. Jehova Nyasaye biro timo mana machal kamano ne pinjeruodhi duto kuma udhiyoeno.
22 Да се не боите от тях; защото Господ вашият Бог, Той воюва за вас.
Kik uluorgi; nikech Jehova Nyasaye ma Nyasachu owuon nokednu.”
23 В онова време се молих Господу, казвайки:
E kindeno ne akwayo Jehova Nyasaye niya,
24 Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой и тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела?
“Yaye Jehova Nyasaye Manyalo Gik Moko Duto, isechako nyiso jatichni badi mar loch kod tekoni maduongʼ. Nimar en nyasaye mane manie piny kata e polo manyalo timo gik marateke kaka misetimo?
25 Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък Иордан, оная добра планинска страна и Ливан.
We angʼadi adhi ane piny maber loka Jordan piny gode kod Lebanon.”
26 Но Господ понеже бе се разгневил на мене поради вас, не ме послуша; и Господ ми рече: Стига ти; да Ми не продумаш вече за това.
To nikech un, Jehova Nyasaye ne okecho koda kendo ne ok onyal chiko ite ne wechena. Jehova Nyasaye nowacho niya, “Mano oromo, kik ichak iwuo koda kuom wachno.
27 Възкачи се на върха на Фасга, и дигни очи към запад и север, към юг и изток, та гледай земята с очите си; защото няма да преминеш тоя Иордан.
Dhiyo ewi got Pisga mondo ine piny koa wuok chiengʼ nyaka podho chiengʼ kendo koa nyandwat nyaka milambo. Rang piny gi wengeni owuon, nimar ok iningʼad aora Jordan.
28 И заръчай на Исуса, насърчи го и укрепи го; защото той ще мине пред тия люде, и той ще им раздели за наследство земята, който ще видиш.
Ket Joshua mondo okaw kari kijiwe kendo imiye teko, nimar en ema obiro telo ne jogi koterogi loka cha mondo gikaw piny ma ibiro nenono.”
29 И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.
Omiyo wan ne wadongʼ e bath holo machiegni gi Beth Peor.
