Второзаконие 29
1 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.
Ятэ кувинтеле легэмынтулуй пе каре а порунчит луй Мойсе Домнул сэ-л ынкее ку копиий луй Исраел ын цара Моабулуй, афарэ де легэмынтул пе каре-л ынкеясе ку ей ла Хореб.
2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;
Мойсе а кемат пе тот Исраелул ши ле-а зис: „Аць вэзут тот че а фэкут Домнул суб окий воштри, ын цара Еӂиптулуй, луй Фараон, тутурор супушилор луй ши ынтреӂий луй цэрь:
3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;
мариле ынчеркэрь пе каре ци ле-ау вэзут окий, минуниле ши семнеле ачеля марь.
4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.
Дар Домнул ну в-а дат минте сэ причепець, нич окь сэ ведець, нич урекь сэ аузиць пынэ ын зиуа де азь.
5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,
Тотушь Ел зиче: ‘Еу в-ам кэлэузит патрузечь де ань ын пустиу; хайнеле ну ви с-ау ынвекит пе вой ши ынкэлцэминтя ну ви с-а ынвекит ын пичор;
6 хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
пыне н-аць мынкат ши н-аць бэут нич вин, нич бэутурэ таре, ка сэ куноаштець кэ Еу сунт Домнул Думнезеул востру.’
7 И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излезе против нас на бой; а ние ги поразихме,
Аць ажунс ын локул ачеста; Сихон, ымпэратул Хесбонулуй, ши Ог, ымпэратул Басанулуй, не-ау ешит ынаинте, ка сэ не батэ, ши й-ам бэтут.
8 завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.
Ле-ам луат цара ши ам дат-о ын стэпынире рубеницилор, гадицилор ши ла жумэтате дин семинция манасицилор.
9 Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.
Сэ пэзиць дар кувинтеле легэмынтулуй ачестуя ши сэ ле ымплиниць, ка сэ избутиць ын тот че вець фаче.
10 Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,
Астэзь стаць ынаинтя Домнулуй Думнезеулуй востру вой тоць, кэпетенииле семинциилор воастре, бэтрыний воштри, май-марий оштирий воастре, тоць бэрбаций дин Исраел,
11 чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти,
копиий воштри, невестеле воастре ши стрэинул каре есте ын мижлокул таберей тале, де ла чел че-ць тае лемне пынэ ла чел че-ць скоате апэ.
12 за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,
Стай ка сэ интри ын легэмынт ку Домнул Думнезеул тэу, ын легэмынтул ачеста ынкеят ку журэмынт ши пе каре Домнул Думнезеул тэу ыл ынкее ку тине ын зиуа ачаста,
13 за да те утвърди днес на Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.
ка сэ те факэ азь попорул Луй ши Ел сэ фие Думнезеул тэу, кум ць-а спус ши кум а журат пэринцилор тэй Авраам, Исаак ши Иаков.
14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,
Ну нумай ку вой ынкей легэмынтул ачеста ынкеят ку журэмынт,
15 но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;
чи атыт ку чей че сунт аич принтре ной, де фацэ, ын зиуа ачаста ынаинтя Домнулуй Думнезеулуй ностру, кыт ши ку чей че ну сунт аич принтре ной ын зиуа ачаста.
16 (защото вие знаехте как живяхме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;
Штиць кум ам локуит ын цара Еӂиптулуй ши кум ам трекут прин мижлокул нямурилор пе каре ле-аць стрэбэтут.
17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
Аць вэзут урычуниле ши идолий лор, лемнул ши пятра, арӂинтул ши аурул, каре ерау ла еле.
18 тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
Сэ ну фие ынтре вой нич бэрбат, нич фемее, нич фамилие ши нич семинцие а кэрор инимэ сэ се абатэ азь де ла Домнул Думнезеул ностру, ка сэ се дукэ сэ служяскэ думнезеилор нямурилор ачелора. Сэ ну фие принтре вой ничо рэдэчинэ каре сэ адукэ отравэ ши пелин.
19 та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.
Нимень, дупэ че а аузит кувинтеле легэмынтулуй ачестуя ынкеят ку журэмынт, сэ ну се лауде ын инима луй ши сэ зикэ: ‘Вой авя паче кяр дакэ аш урма дупэ порнириле инимий меле ши кяр дакэ аш адэуга беция ла сете.’
20 Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревността Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.
Пе ачела Домнул ну-л ва ерта. Чи атунч мыния ши ӂелозия Домнулуй се вор апринде ымпотрива омулуй ачелуя, тоате блестемеле скрисе ын картя ачаста вор вени песте ел, ши Домнул ый ва штерӂе нумеле де суб черурь.
21 Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.
Домнул ыл ва деспэрци, спре пеиря луй, дин тоате семинцииле луй Исраел ши-й ва фаче дупэ тоате блестемеле легэмынтулуй скрис ын ачастэ карте а леӂий.
22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите нанесени на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:
Вырста де оамень каре вор вени, копиий воштри каре се вор наште дупэ вой ши стрэинул каре ва вени динтр-о царэ депэртатэ, ла ведеря урӂиилор ши болилор ку каре ва лови Домнул цара ачаста –
23 Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адам и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
ла ведеря пучоасей, а сэрий ши ардерий ынтрегулуй цинут, унде ну ва фи нич сэмынцэ, нич род, нич ярбэ каре сэ кряскэ, ынтокмай ка ла сурпаря Содомей, Гоморей, Адмей ши Цебоимулуй, пе каре ле-а нимичит Домнул ын мыния ши урӂия Луй –,
24 Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?
тоате нямуриле вор зиче: ‘Пентру че а фэкут Домнул астфел цэрий ачестея? Пентру че ачастэ мыние апринсэ, ачастэ маре урӂие?’
25 Тогава ще им думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
Ши ли се ва рэспунде: ‘Пентру кэ ау пэрэсит легэмынтул ынкеят ку ей де Домнул Думнезеул пэринцилор лор, кынд й-а скос дин цара Еӂиптулуй;
26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал,
пентру кэ с-ау дус сэ служяскэ алтор думнезей ши сэ се ынкине ынаинтя лор, думнезей пе каре ей ну-й куноштяу ши пе каре ну ли-й дэдусе Домнул.
27 за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.
Де ачея С-а апринс Домнул де мыние ымпотрива ачестей цэрь ши а адус песте еа тоате блестемеле скрисе ын картя ачаста.
28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.
Домнул й-а смулс дин цара лор ку мыние, ку урӂие, ку о маре юциме ши й-а арункат ынтр-о алтэ царэ, кум се веде азь.’
29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.
Лукруриле аскунсе сунт але Домнулуй Думнезеулуй ностру, яр лукруриле дескоперите сунт але ноастре ши але копиилор ноштри, пе вечие, ка сэ ымплиним тоате кувинтеле леӂий ачестея.
