Второзаконие 29
1 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.
Zao ty tsaram-pañina nampanoe’ Iehovà i Mosè amo ana’ Israeleo an-tane Moabe ao ho tovo’ i fañina nanoe’e am’iereo e Korebey.
2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;
Le kinoi’i Mosè t’Israele iaby vaho nanoe’e ty hoe, Fa niisa’ areo ze hene fitoloña’ Iehovà añatrefam-pihaino’ areo an-tane Mitsraime ao amy Parò naho amo fonga mpitoro’eo vaho amy hene tane’ey.
3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;
O fitsohañe ra’elahy niisam-pihaino’oo, naho o viloñeo vaho o halatsàñeo.
4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.
F’ie mboe tsy tinolo’ Iehovà arofo mahaoniñe, ndra fihaino mahaisake, ndra ravembia mahajanjiñe pake henanekeo.
5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,
Mbore niaoloako efa-polo taoñe am-patrambey ao, le tsy nikoneats’ ama’ areo o saro’ areoo, vaho tsy nihahambo am-pandia’o eo ty hana’o.
6 хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
Tsy nikama mofo nahareo, tsy nikama divay ndra toake, hahafohina’ areo te Izaho Iehovà Andrianañahare’ areo.
7 И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излезе против нас на бой; а ние ги поразихме,
Ie nivotrak’ an-toetse atoy, le naname antika t’i Sikone mpanjaka’ i Khesbone, naho i Oge mpanjaka’ i Basane hifañotakotak’ aman-tika f’ie kinabokabon-tika.
8 завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.
Le rinamben-tika ty tane’ iareo naho natolotse ho lovae’ o nte-Reòbeneo naho o nte-Gadeo vaho i vakim-pifokoa’ i Menasèy.
9 Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.
Ambeno arè o tsara’ ty fañina toio, vaho ano, soa te hiraorao amy ze hene fitoloña’ areo.
10 Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,
Mijohañe androany, inahareo iaby, añatrefa’ Iehovà Andrianañahare’ areo; o mpiaolo’ areoo, o fifokoa’ areoo, o androanavi’ areoo, o mpifehe’ areoo, naho ze hene lahilahi’ Israele,
11 чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти,
o amori’ areoo, o vali’ areoo, ty renetane an-tobe’o ao, ty mpañatsa-katae’o, vaho ty mpitari-drano’o,
12 за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,
soa te hifañina am’ Iehovà Andrianañahare’o naho ami’ty fanitik’ anoe’ Iehovà Andrianañahare’o ama’o androany;
13 за да те утвърди днес на Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.
fa horiza’e h’ondati’e anito, le ie ty ho Andrianañahare’o, amy nitsarae’e ama’oy, naho nifantà’e aman-droae’o, amy Avrahame, naho am’ Ietsàke, vaho am’ Iakobey.
14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,
Tsy ihe avao ty anoako ty fañina toy naho ty titike toy,
15 но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;
fa o miharo mijohañe aman-tika etoañe añatrefa’ Iehovà Andrianañaharentika androanio, naho o tsy aman-tika etoañe androanio ka.
16 (защото вие знаехте как живяхме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;
(Amy te fohi’ areo i nitaveañantika e Mitsraimey; naho ty firangan-tika o rofoko nitsaha’ areoo,
17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
naho niisa’ areo ty hativa’e, naho o saren-drahare an-katae naho am-bato naho am-bolafoty vaho am-bolamenao.)
18 тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
Kera ama’ areo t’indaty ndra rakemba ndra hasavereñañe ndra fifokoañe hiamboho am’Iehovà Andrianañaharentika añ’arofo’e androany handenà’e hañorike i ‘ndraharen-drofoko zay; hera ama’ areo ty vahatse mampitiry mañendrake ndra lombiry;
19 та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.
le ie mahajanjiñe o tsara’ ty fatse toio, ro hiebotse an-tro’e ao, hanao ty hoe, Hierañeran-draho ndra te mandeha an-kagàn-troke, soa t’ie ndra tane maike ro hahazo leñe añivo o tane soa tondra-dranoo.
20 Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревността Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.
Tsy ho satri’ Iehovà ty hiheve aze, te mone ty haviñera’ Iehovà naho ty famarahia’e ro hiforoforo am’ indatiy, hametsaha’ ze fonga fàtse sinokitse ami’ty boke toy, vaho ho faopaohe’ Iehovà ambane’ i likerañey ty tahina’e.
21 Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.
Ie havì’ Iehovà amo hene fifokoa’ Israeleo ho an-doza ty amo fonga ozo’ i fañina sinokitse ami’ty Boke Hake toio.
22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите нанесени на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:
Ie añe, homb’eo o tariratse hanonjohio, o ana’oo, mitraok’ ami’ty ambahiny handoak’ atoy hirik’ an-tsietoitane añe, le ie isa’ iareo ty angorosi’ i taney naho o areteñe nanilofa’ Iehovà ama’eo ro hanao ty hoe,
23 Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адам и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
Fonga vato-tranake naho sira, naho fiforehetañe o taneo: tsy tinongy, tsy mamoa, tsy itirian’ ahetse, manahake ty fandrotsahañe i Sedome naho i Amorà, i Admà naho i Tseboime ty nandrotsaha’ Iehovà iareo an-kaviñera’e naho am-piloroloroa’e;
24 Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?
le hanao ty hoe o hene fifeheañeo: Aa vaho ino ty nanoe’ Iehovà ty tane toy? Akore ty hamoroforoa’ ty haviñerañe ra’elahy toy?
25 Тогава ще им думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
eo ty hanoiñe ty hoe: Toe ie nifary ty fañina’ Iehovà Andrianañaharen-droae’ iareo, i nanoe’e amy nampiengà’e an-tane Mitsraimeiy;
26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал,
naho nimb’ amo ndrahare ila’eo, nitoroñe irezay, ndrahare tsy nifohi’ iareoo vaho tsy natolo’e am’iareo.
27 за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.
Toly ndra nisolebotse amo taneo ty haviñera’ Iehovà hametsaha’e ama’e ze fonga fatse sinokitse ami’ty boke toy.
28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.
Le nombota’ Iehovà an-keloke naho an-kaviñerañe vaho am-pifomboañe an-tane’ iareo ao vaho sinoi’e mb’an-tane hafa añe am-para-henaneo.
29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.
A Iehovà Andrianañaharentika o raha mietakeo le an-tikañe naho amo anan-tikañe nainai’eo o raha naboakeo, soa te hanoentika o hene enta’ ty Hake toio.
