< Второзаконие 29 >
1 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.
These are the words of the covenant, which the LORD commanded Moses to make with the children of Israel in the land of Moab, beside the covenant which he made with them in Horeb.
2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;
And Moses called to all Israel, and said to them, You have seen all that the LORD did before your eyes in the land of Egypt to Pharaoh, and to all his servants, and to all his land;
3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;
The great temptations which your eyes have seen, the signs, and those great miracles:
4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.
Yet the LORD has not given you an heart to perceive, and eyes to see, and ears to hear, to this day.
5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,
And I have led you forty years in the wilderness: your clothes are not waxen old on you, and your shoe is not waxen old on your foot.
6 хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
You have not eaten bread, neither have you drunk wine or strong drink: that you might know that I am the LORD your God.
7 И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излезе против нас на бой; а ние ги поразихме,
And when you came to this place, Sihon the king of Heshbon, and Og the king of Bashan, came out against us to battle, and we smote them:
8 завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.
And we took their land, and gave it for an inheritance to the Reubenites, and to the Gadites, and to the half tribe of Manasseh.
9 Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.
Keep therefore the words of this covenant, and do them, that you may prosper in all that you do.
10 Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,
You stand this day all of you before the LORD your God; your captains of your tribes, your elders, and your officers, with all the men of Israel,
11 чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти,
Your little ones, your wives, and your stranger that is in your camp, from the hewer of your wood to the drawer of your water:
12 за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,
That you should enter into covenant with the LORD your God, and into his oath, which the LORD your God makes with you this day:
13 за да те утвърди днес на Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.
That he may establish you to day for a people to himself, and that he may be to you a God, as he has said to you, and as he has sworn to your fathers, to Abraham, to Isaac, and to Jacob.
14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,
Neither with you only do I make this covenant and this oath;
15 но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;
But with him that stands here with us this day before the LORD our God, and also with him that is not here with us this day:
16 (защото вие знаехте как живяхме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;
(For you know how we have dwelled in the land of Egypt; and how we came through the nations which you passed by;
17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
And you have seen their abominations, and their idols, wood and stone, silver and gold, which were among them: )
18 тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
Lest there should be among you man, or woman, or family, or tribe, whose heart turns away this day from the LORD our God, to go and serve the gods of these nations; lest there should be among you a root that bears gall and wormwood;
19 та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.
And it come to pass, when he hears the words of this curse, that he bless himself in his heart, saying, I shall have peace, though I walk in the imagination of my heart, to add drunkenness to thirst:
20 Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревността Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.
The LORD will not spare him, but then the anger of the LORD and his jealousy shall smoke against that man, and all the curses that are written in this book shall lie on him, and the LORD shall blot out his name from under heaven.
21 Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.
And the LORD shall separate him to evil out of all the tribes of Israel, according to all the curses of the covenant that are written in this book of the law:
22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите нанесени на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:
So that the generation to come of your children that shall rise up after you, and the stranger that shall come from a far land, shall say, when they see the plagues of that land, and the sicknesses which the LORD has laid on it;
23 Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адам и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
And that the whole land thereof is brimstone, and salt, and burning, that it is not sown, nor bears, nor any grass grows therein, like the overthrow of Sodom, and Gomorrah, Admah, and Zeboim, which the LORD overthrew in his anger, and in his wrath:
24 Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?
Even all nations shall say, Why has the LORD done thus to this land? what means the heat of this great anger?
25 Тогава ще им думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
Then men shall say, Because they have forsaken the covenant of the LORD God of their fathers, which he made with them when he brought them forth out of the land of Egypt:
26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал,
For they went and served other gods, and worshipped them, gods whom they knew not, and whom he had not given to them:
27 за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.
And the anger of the LORD was kindled against this land, to bring on it all the curses that are written in this book:
28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.
And the LORD rooted them out of their land in anger, and in wrath, and in great indignation, and cast them into another land, as it is this day.
29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.
The secret things belong to the LORD our God: but those things which are revealed belong to us and to our children for ever, that we may do all the words of this law.