Второзаконие 28
1 Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света.
Əgǝr sǝn Pǝrwǝrdigar Hudayingning sɵzini anglap, Uning mǝn bügün sanga tapxuridiƣan ǝmrlirigǝ ǝmǝl ⱪilixⱪa kɵngül bɵlsǝng, Hudaying Pǝrwǝrdigar seni yǝr yüzidiki ⱨǝmmǝ ǝllǝrning üstigǝ qong ⱪilidu;
2 И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог.
Pǝrwǝrdigar Hudayingning sɵzini anglisang bu ⱨǝmmǝ bǝht-bǝrikǝtlǝr sanga ǝgixip üstünggǝ qüxidu: —
3 Благословен ще бъдеш в града, и благословен ще бъдеш на полето.
Sǝn xǝⱨǝrdǝ bǝht-bǝrikǝtlik bolisǝn, sǝⱨradimu bǝht-bǝrikǝtlik bolisǝn.
4 Благословен ще бъде плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът от добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти;
Baliyatⱪungning mewisi bilǝn yeringning mewisi, qarpayliringning mewisi, yǝni kalangning nǝsilliri wǝ ⱪoy padiliring tuƣⱪini bolsa, bǝht-bǝrikǝtlik bolidu.
5 благословен кошът ти и нощвата ти.
Sewiting bǝht-bǝrikǝtlik bolidu, tǝngnǝngmu bǝht-bǝrikǝtlik bolidu.
6 Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си.
Sǝn kirsǝngmu bǝht-bǝrikǝtlik bolisǝn, qiⱪsangmu bǝht-bǝrikǝtlik bolisǝn.
7 Господ ще направи да бъдат поразени пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе; през един път те ще излизат против тебе, а през седем пътища ще бягат от пред тебе.
Sanga ⱪarxi qiⱪⱪan düxmǝnliringni Pǝrwǝrdigar aldingda mǝƣlup ⱪilidu; ular bir yol bilǝn sanga ⱨujumƣa kelip, yǝttǝ yol bilǝn aldingdin ⱪaqidu.
8 Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава.
Sening ambarliringda wǝ ⱪolung bilǝn ⱪilidiƣan barliⱪ ixliringda Pǝrwǝrdigar üstünggǝ bǝht-bǝrikǝt buyruydu; Pǝrwǝrdigar Hudaying sanga beridiƣan zeminda U seni bǝrikǝtlǝydu.
9 Господ ще те утвърди като свет народ за Сабе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища;
Əgǝr sǝn Pǝrwǝrdigar Hudayingning ǝmrlirini tutup yollirida mangsang, Ɵzi ⱪǝsǝm bilǝn sanga wǝdǝ ⱪilƣandǝk Pǝrwǝrdigar seni tiklǝp Ɵzigǝ muⱪǝddǝs bir hǝlⱪ ⱪilidu.
10 И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното Име, и ще се боят от тебе.
Xuning bilǝn yǝr yüzidiki ⱨǝmmǝ hǝlⱪlǝr sening Pǝrwǝrdigarning nami bilǝn atalƣiningni kɵrüp sǝndin ⱪorⱪidu.
11 Господ ще те направи да изобилваш с блага, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти, върху земята, за която Господ се е клел на бащите ти да ти я даде.
Pǝrwǝrdigar seni yaxnitidu; sanga berixkǝ ata-bowiliringƣa ⱪǝsǝm bilǝn wǝdǝ ⱪilƣan zeminda seni ɵz bǝdiningning mewisi bilǝn qarpayliringning mewisi wǝ yeringning mewisini mol wǝ bǝrkǝtlik ⱪilidu.
12 Господ ще ти отвори добрата Си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му, и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш на заем.
Pǝrwǝrdigar sening zeminingƣa ɵz waⱪtida yamƣur berip ⱪolliringning ⱨǝmmǝ ixlirini bǝrikǝtlǝx üqün ɵz hǝzinisi bolƣan asmanni sanga aqidu; ɵzüng ⱨeq kimdin ⱪǝrz almaysǝn, bǝlki kɵp ǝllǝrgǝ ⱪǝrz berisǝn.
13 Господ ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш.
Pǝrwǝrdigar seni ⱪuyruⱪ ǝmǝs, bax ⱪilidu; sǝn pǝⱪǝt üsti bolup, asti bolmaysǝn. Əgǝr mǝn silǝrgǝ bügün tapiliƣan Pǝrwǝrdigar Hudayingning ǝmrlirigǝ ⱪulaⱪ selip, ularni tutup ǝmǝl ⱪilsang,
14 От думите, които днес ви заповядвам, да се не връщаш надясно или наляво, за да отидеш след други богове да им служиш.
xundaⱪla mǝn bügün silǝrgǝ buyruƣan ⱨǝmmǝ sɵzlǝrning ⱨeq biridin ong yaki solƣa qǝtnǝp kǝtmisǝng, baxⱪa ilaⱨlarƣa ǝgixip ⱪulluⱪiƣa kirmisǝng, xundaⱪ bolidu.
15 Но ако не слушаш гласа на Господа твоя Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, които днес ти заповядвам, то всички тия проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе.
Lekin xundaⱪ boliduki, ǝgǝr Pǝrwǝrdigar Hudayingning awaziƣa ⱪulaⱪ salmay, mǝn bügün silǝrgǝ tapiliƣan uning barliⱪ ǝmrliri bilǝn bǝlgilimilirini tutmisanglar ⱨǝm ularƣa ǝmǝl ⱪilmisanglar, bu lǝnǝtlǝrning ⱨǝmmisi sanga ǝgixip üstünggǝ qüxidu: —
16 Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето.
Sǝn xǝⱨǝrdǝ lǝnǝtkǝ ⱪalisǝn, sǝⱨradimu lǝnǝtkǝ ⱪalisǝn.
17 Проклети ще бъдат кошът ти и нощвата ти;
Sewiting lǝnǝtkǝ ⱪalidu, tǝngnǝngmu lǝnǝtkǝ ⱪalidu.
18 проклети ще бъдат плодът на утробите ти и плодът на земята ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти.
Baliyatⱪungning mewisi, yeringning mewisi, kalangning nǝsilliri wǝ ⱪoy padiliringning tuƣⱪini lǝnǝtkǝ ⱪalidu.
19 Проклет ще бъдеш при влизането си и проклет ще бъдеш при излизането си.
Sǝn kirsǝngmu lǝnǝtkǝ ⱪalisǝn, qiⱪsangmu lǝnǝtkǝ ⱪalisǝn.
20 Господ ще изпраща върху тебе проклетия, смущение и разорение във всичките предприятия, които предприемаш да вършиш догде бъдеш изтребен и погинеш скоро, поради злите дела, чрез които си Ме оставил.
Sening Pǝrwǝrdigarni taxliƣan rǝzil ⱪilmixliring üqün u sǝn yoⱪ ⱪilinƣuqǝ, tezdin ⱨalak ⱪilinƣuqǝ, ⱪolung ⱪilƣan barliⱪ ixliringda sening üstünggǝ lǝnǝt, parakǝndilik wǝ dǝxnǝm qüxüridu.
21 Господ ще направи да се залепва за тебе мор, догде те довърши от земята, в която отиваш да я завладееш.
Pǝrwǝrdigar sǝn igilǝxkǝ kiridiƣan zemindin seni yoⱪatⱪuqǝ sanga waba qaplaxturidu.
22 Господ ще те поразява с охтика, с треска, с огница, с възпаление, със суша, с изсушителен вятър и с мана; и те ще те гонят догде погинеш.
Pǝrwǝrdigar seni sil-waba kesili, kezik kesili, yalluƣluⱪ kesili wǝ bǝzgǝk kesiligǝ giriptar ⱪilip, ⱪurƣaⱪqiliⱪ, qawirix apiti wǝ ⱨal apitigǝ muptila ⱪilidu. Bu apǝtlǝr sǝn yoⱪ ⱪilinƣuqǝ seni ⱪoƣlaydu.
23 Небето над главата ти ще бъде мед и земята под тебе желязо.
Bexingning üstidiki asman mistǝk, ayiƣingning astidiki yǝr tɵmürdǝk bolidu.
24 Господ ще обръща дъжда на земята ти на прах и пепел; ще слиза на тебе от небето догде бъдеш изтребен.
Pǝrwǝrdigar sening zeminingda yaƣidiƣan yamƣurni topa-qang wǝ ⱪum ⱪilidu; ular taki sǝn ⱨalak bolƣuqǝ asmandin üstünggǝ qüxidu.
25 Господ ще направи да бъдеш поразяван пред неприятелите си; през един път ще излизаш против тях, а през седем пътища ще бягаш отпред тях; и ще бъдеш тласкан по всичките царства на света.
Pǝrwǝrdigar Ɵzi seni düxmǝnliringning aldida mǝƣlup ⱪilidu. Sǝn ularƣa ⱪarxi bir yol bilǝn berip, ularning aldidin yǝttǝ yol bilǝn ⱪaqisǝn; yǝr yüzidiki ⱨǝmmǝ ǝllǝrni dǝkkǝ-dükkigǝ salidiƣan obyekt bolup ⱪalisilǝr.
26 Трупът ти ще бъде храна на всичките въздушни птици и на земните зверове; и не ще има кой да ги отпъжда.
Ɵlükliringlar asmandiki barliⱪ uqar-ⱪanatlar bilǝn yǝr yüzidiki ⱨaywanlarƣa yǝm bolidu; ularni ⱨǝydiwetidiƣan ⱨeqkim qiⱪmaydu.
27 Господ ще те поразява с египетския струпей, с кръвотечения, с краста и със сърбеж, от които да не можеш да се изцелиш.
Pǝrwǝrdigar seni Misirdiki saⱪaymas yara-qaⱪiliri, qiⱪan-ⱨürrǝklǝr, tǝmrǝtkǝ, ⱪiqixⱪaⱪ bilǝn uridu.
28 Господ ще те поразява с умопобъркване, със слепота и с омайване на сърцето;
Pǝrwǝrdigar seni sarangliⱪ, korluⱪ wǝ parakǝndilik bilǝn uridu.
29 и ще ходиш пипайки всред пладне, както слепият пипа в тъмнината, и не ще имаш успех в пътищата си; а ще бъдеш само притесняван и обиран всеки ден, и не ще има кой да те избави.
Sǝn küpkündüzdǝ kor kixi ⱪarangƣuda tǝmtiligǝndǝk tǝmtilǝp yürisǝn, barliⱪ yolliring aⱪmaydu; sǝn kündin-küngǝ pǝⱪǝt zulum bilǝn bulangqiliⱪⱪa uqriƣuqi bolisǝn, seni ⱪutⱪuzidiƣan ⱨeqkim qiⱪmaydu.
30 Ще се сгодиш за жена, но друг мъж ще лежи с нея; къща ще построиш, но няма да живееш в нея; лозе ще насадиш, но няма да ядеш от плода му.
Sǝn bir hotun bilǝn wǝdilǝxsǝng baxⱪa bir adǝm uning bilǝn yatidu; ɵyni salsang uningda olturalmaysǝn, tǝk tikkǝn bolsang mewisini yeyǝlmǝysǝn.
31 Говедото ти ще бъде заклано пред очите ти, и няма да ядеш от него; оселът ти ще бъде грабнат пред тебе, и няма да ти се върне; овците ти ще бъдат предадени на неприятелите ти, и не ще имаш, кой да ги избави.
Kalang kɵzliringning aldida soyulidu, lekin gɵxidin yeyǝlmǝysǝn; ⱪarap turup exiking sǝndin bulap ketilidu, sanga yenip kǝlmǝydu. Ⱪoyliring düxmǝnliringning ⱪoliƣa qüxüp ketidu, ularni yandurup kelixkǝ yardǝmgǝ ⱨeqkim qiⱪmaydu.
32 Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ, и очите ти ще гледат и ще чезнат за тях всеки ден, но нещо не ще бъде в силата на ръката ти да им помогне.
Oƣul bilǝn ⱪizliring baxⱪa bir ǝlning ⱪoliƣa qüxüp, kɵzliring pütün kün ularƣa tǝlmürüx bilǝn qarqaydu; lekin ⱪolung ularni ⱪutⱪuzuxⱪa amalsiz ⱪalidu.
33 Народ, който не познаваш, ще изяде плода на земята ти и на всичките ти трудове; и ти ще бъдеш винаги само притесняван и измъчван.
Yeringning mǝⱨsulatliri bilǝn ǝmgikingning barliⱪ mewisini sǝn tonumaydiƣan bir ǝl yǝp ketidu; sǝn barliⱪ künliringdǝ ezilip zulum tartisǝn;
34 Ще полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти.
Kɵzliring kɵrgǝn ixlardin sǝn sarang bolup ketisǝn.
35 Господ ще те поразява с лошо възпаление в колената и в пищялите, тъй щото не ще можеш да се изцелиш, от стъпалата на нозете си до темето си.
Pǝrwǝrdigar seni tapiningdin qoⱪⱪangƣiqǝ, tizing bilǝn paqaⱪ-putliringƣiqǝ saⱪaymas dǝⱨxǝtlik yara-qaⱪilar bilǝn uridu.
36 Господ ще заведе тебе и царя, когото ще си поставил над себе си, при народ, когото не си познавал, нито ти нито бащите ти; и там ще служиш на други богове, на дърво и камък.
Pǝrwǝrdigar seni ɵz üstünggǝ tikligǝn padixaⱨingƣa ⱪoxup ɵzüng wǝ ata-bowiliring tonumiƣan bir ǝlgǝ tutup beridu. Sǝn xu yǝrdǝ turup yaƣaq wǝ taxtin yasalƣan baxⱪa ilaⱨlarƣa qoⱪunisǝn.
37 И ще станеш за учудване, за поговорка и за поругание на всичките племена, между които Господ ще те отведе.
Sǝn Pǝrwǝrdigar seni elip baridiƣan ⱨǝmmǝ ǝllǝr arisida wǝⱨimǝ, sɵz-qɵqǝk wǝ tapa-tǝnining obyekti bolup ⱪalisǝn.
38 Много семе ще изнасяш на полето, а малко ще събираш, защото скакалците ще го пояждат.
Sǝn etizliⱪⱪa berip kɵp uruⱪ qaqisǝn, lekin qekǝtkilǝr ularni yǝp ketip, uningdin az yiƣip kelisǝn.
39 Лозя ще посаждаш и обработваш, а вино няма да пиеш от тях, нито ще събираш грозде, защото червей ще ги изяде.
Tallarni tikip pǝrwix ⱪilsangmu, ularni ⱪurtlar yǝp ketip, nǝ mewisini yiƣalmaysǝn, nǝ xarab iqǝlmǝysǝn.
40 Маслини ще имаш във всичките си предели, а с масло няма да се помазваш, защото маслините ти ще окапват.
Zeminingning ⱨǝr yeridǝ zǝytun baƣliring bolsimu, uning meyi bilǝn bǝdiningni mǝsiⱨlǝp mayliyalmaysǝn; qünki dǝrǝhlǝrdiki mewilǝr pixmayla qüxüp ketidu.
41 Синове и дъщери ще раждаш, но те не ще бъдат за тебе, защото ще отиват в плен.
Oƣul wǝ ⱪiz pǝrzǝnt kɵrsǝngmu, lekin ular yeningda turmaydu; qünki ular sürgün bolup ketidu.
42 Всичките ти дървета и плода на земята ти, щурецът ще ги пояде.
Sening ⱨǝrbir dǝrihing bilǝn yeringning barliⱪ mǝⱨsulatlirini qekǝtkilǝr ɵzining ⱪilidu.
43 Чужденецът, който е всред тебе, ще се издига горе и по-горе над тебе; а ти ще пропадаш долу и по-долу.
Aranglarda turuwatⱪan musapir sǝndin barƣanseri üstün bolup, sǝn barƣanseri tɵwǝn bolup ⱪalisǝn.
44 Той ще заема на тебе, а ти не ще заемаш на него; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.
U sanga ⱪǝrz bǝrgüqi bolidu, ǝmma sǝn uningƣa ⱪǝrz berǝlmǝysǝn. U bax bolidu, sǝn ⱪuyruⱪ bolisǝn.
45 Всички тия проклетии ще дойдат върху тебе, та ще те гонят и ще те застигат, догде бъдеш изтребен; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог, за да пазиш заповедите Му и повеленията, които ти заповяда.
Sǝn Pǝrwǝrdigar Hudayingning awaziƣa ⱪulaⱪ salmay, U sanga tapiliƣan ǝmr wǝ bǝlgilimilǝrni tutmiƣining üqün bu lǝnǝtlǝrning ⱨǝmmisi sǝn ⱨalak ⱪilinƣuqǝ seni ⱪoƣlap yetip, üstünggǝ qüxidu.
46 Това ще бъде за винаги знамение и чудо върху тебе и потомството ти.
Bu lǝnǝtlǝr ɵzüng wǝ nǝslingning üstigǝ mǝnggülük qüxidiƣan mɵjizilik alamǝt wǝ karamǝt bolup ⱪalidu.
47 Понеже не си служил на Господа твоя Бог с веселие и със сърдечна радост поради изобилието на всичко,
Sǝn kǝngriqiliktǝ xadliⱪ wǝ kɵngül huxluⱪi bilǝn Pǝrwǝrdigar Hudayingning ⱪulluⱪida bolmiƣaqⱪa,
48 за това ще слугуваш на неприятелите си, които Господ ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко; и Той ще тури на шията ти железен ярем догде те погуби.
buning orniƣa sǝn aqliⱪ wǝ ussuzluⱪ, yalingaqliⱪ wǝ ⱨǝr nǝrsining kǝmqilikidǝ bolup Pǝrwǝrdigar sanga ⱪarxi ǝwǝtidiƣan düxmǝnliringning ⱪulluⱪida bolup ⱪalisǝn; U seni ⱨalak ⱪilƣuqǝ boynungƣa tɵmür boyunturuⱪni salidu.
49 Господ ще навлече против тебе народ от далеч, от земния край, като с орлово летене; народ чийто език не разбираш;
Pǝrwǝrdigar yiraⱪtin, yǝni yǝr yüzining qetidin sǝn tilini bilmǝydiƣan, bürküttǝk xungƣup kelidiƣan bir ǝlni sanga ⱪarxi ǝwǝtidu.
50 народ със свиреп поглед, който не ще почете стар нито ще пожали млад;
U ǝlpazi ǝxǝddiy, ⱪerilarƣa yüz-hatirǝ ⱪilmaydiƣan wǝ yaxlarƣa meⱨir kɵrsǝtmǝydiƣan bir ǝl bolidu.
51 и ще яде плода на добитъка ти и плода на земята ти догде починеш; който не ще ти остави ни жито, ни вино, ни масло, нито рожбите от говедата ти, нито малките от овците ти, догде те погуби.
U sǝn ⱨalak bolƣuqǝ, qarwiliringning nǝsli bilǝn yeringning mǝⱨsulatlirini yǝp ketidu; qünki u seni yoⱪitip bolmiƣuqǝ sanga nǝ axliⱪ, nǝ yengi xarab, nǝ zǝytun meyi, nǝ kalangning mozayliri nǝ ⱪoy padiliringning ⱪoziliridin bir nemini ⱪoymaydu.
52 Ще те обсади във всичките ти градове, догде по цялата ти земя изпопадат високите ти и укрепени стени, на които се надяваше; и ще те обсади във всичките ти градове из цялата земя, която Господ твоят Бог ти даде.
Sǝn tayanƣan pütkül zeminingdiki ⱨǝmmǝ egiz, mǝⱨkǝm sepilliring ɵrülüp qüxküqǝ, u pütkül zeminingdiki barliⱪ dǝrwaziliring aldiƣa kelip, seni ⱪorxiwalidu; u Pǝrwǝrdigar Hudaying sanga bǝrgǝn zeminingning ⱨǝr yeridiki ⱨǝmmǝ dǝrwaziliring aldiƣa kelip, seni ⱪorxiwalidu.
53 И тогава, при обсадата и притеснението, с което ще те притесни неприятелят ти, ще ядеш плода на утробата си, месата на синовете си и на дъщерите си, които Господ твоят Бог ти е дал.
Xu waⱪitta düxmǝnliringning ⱪistap kelixliri bilǝn bolƣan ⱪamal-ⱪistangning azab-oⱪubǝtliri iqidǝ, Pǝrwǝrdigar Hudaying sanga ata ⱪilƣan, ɵz teningning mewisi bolƣan oƣulliringning gɵxini wǝ ⱪizliringning gɵxini yǝysǝn.
54 Оня мъж между вас, който е изтънчен и изнежен, ще гледа с немилостиво око на брата си, на жената, която почива на пазухата му и на останалите чада, които му оцелеят,
Wǝ xundaⱪ boliduki, aranglardiki nazuk, intayin siliⱪ-sipayǝ bir adǝm ⱪerindixi, ⱪuqiⱪidiki ayali, xundaⱪla tehi tirik baliliridin ⱪizƣinip, ularƣa yaman kɵzi bilǝn ⱪaraydu;
55 та няма да даде ни на едного от тях от месото на чадата си, които ще яде; защото не ще му остани нищо при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни във всичките ти градове.
xunga, düxmǝnliringning ⱪamal-iskǝnjisidǝ sǝn ɵz dǝrwaziliring iqidǝ ⱪiynalƣiningda ⱨeqnemǝ ⱪalmiƣanliⱪi üqün, u ɵzi yǝwatⱪan balilirining gɵxidin ularning ⱨeqⱪaysisiƣa azraⱪmu bǝrmǝydu.
56 Жената между вас, която е изтънчена и изнежена, която не би дръзнала да тури на земята стъпалото на ногата си по причина на изтънченост и изнеженост, ще гледа с немилостиво око на мъжа, който почива на пазухата й, на сина си, на дъщеря си,
Aranglardiki ǝslidǝ nazuk wǝ siliⱪ-sipayǝ bolƣan, siliⱪ-sipayiliki wǝ nazukluⱪidin puti bilǝn yǝrgǝ dǝssǝxnimu halimaydiƣan ayal ⱪuqiⱪidiki eri, oƣul-ⱪiz pǝrzǝntliridin ⱪizƣinip, ularƣa yaman kɵzi bilǝn ⱪaraydu; qünki düxmǝnliringning ⱪamal-iskǝnjisi bilǝn sǝn ɵz dǝrwaziliring iqidǝ ⱪiynalƣiningda ⱨeqnǝrsǝ ⱪalmiƣaqⱪa, u ɵz puti ariliⱪidin qiⱪⱪan bala ⱨǝmraⱨi bilǝn ɵzi tuƣⱪan balilirini yoxurunqǝ yǝydu.
57 и на малкото си дете, което е излязло измежду краката й, да! на чадата, които е родила; защото ще ги яде тайно поради лишението от всичко при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни в градовете ти.
58 Ако не внимаваш да изпълниш всичките думи на тоя закон, който са написани в тая книга, и не се боиш от това славно и страшно име ИЕОВА ТВОЯ БОГ,
Sǝn bu kitabta pütülgǝn bu ⱪanunning barliⱪ sɵzlirigǝ ǝmǝl ⱪilixⱪa kɵngül bɵlmisǝng, Pǝrwǝrdigar Hudayingning uluƣ wǝ ⱨǝywǝtlik namidin ⱪorⱪmisang,
59 тогава Господ ще направи ужасни язвите върху тебе и язвите върху потомството ти, язви големи и непрестанни, и болести зли и непрестанни.
Pǝrwǝrdigar sening üstünggǝ qüxüridiƣan wabalar ⱨǝm nǝslingning üstigǝ qüxüridiƣan wabalarni ajayib ⱪilidu; U dǝⱨxǝtlik, uzaⱪⱪa sozulidiƣan wabalarni wǝ eƣir, uzaⱪⱪa sozulidiƣan kesǝllǝrni üstünggǝ wǝ nǝslinggǝ qüxüridu;
60 И ще навлече върху тебе всичките египетски болести, от които ти се боеше, и те ще се залепят за тебе;
Pǝrwǝrdigar sǝn ⱪorⱪidiƣan, Misirdiki barliⱪ kesǝllǝrni üstünggǝ qüxürüp, sanga qaplaxturidu.
61 още и всяка болест и всяка язва, която не е написана в книгата на тоя закон, Господ ще ги нанесе на тебе догде бъдеш изтребен.
Xuningdǝk bu ⱪanuniy kitabta pütülmigǝn ⱨǝmmǝ kesǝl wǝ ⱨǝmmǝ wabanimu Pǝrwǝrdigar taki sǝn ⱨalak bolƣuqǝ üstünggǝ qüxüridu.
62 Ще останете малцина на брой, - докато по множество бяхте като звездите на небето; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог.
Xuning bilǝn ǝslidǝ asmandiki yultuzlardǝk nurƣun bolsanglarmu, ǝmdiliktǝ az bir türküm kixilǝr bolup ⱪalisilǝr; qünki silǝr Pǝrwǝrdigar Hudayinglarning awaziƣa ⱪulaⱪ salmidinglar.
63 И както бе драго на Господа да ви струва добро и да ви умножава, така ще бъде драго на Господа да ви изтребва и да ви погубва; и ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да я завладеете.
Wǝ xundaⱪ boliduki, Pǝrwǝrdigar ilgiri silǝrgǝ yahxiliⱪ ⱪilip, silǝrni awutⱪinidin sɵyüngǝndǝk, U ǝmdi silǝrni yoⱪitip ⱨalak ⱪilidiƣinidin sɵyünidu; xuning bilǝn silǝr igilǝxkǝ kiridiƣan zemindin yulup taxlinisilǝr.
64 Господ ще те разпръсне между всичките племена от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал нито бащите ти, на дърво и камък.
Pǝrwǝrdigar silǝrni yǝr yüzining bu qetidin u qetigiqǝ bolƣan ⱨǝmmǝ ǝllǝrning arisiƣa tarⱪitidu; silǝr ɵzünglar yaki ata-bowiliringlar tonumiƣan yaƣaq bilǝn taxtin yasalƣan ilaⱨlarning ⱪulluⱪida bolisilǝr;
65 Но и всред тия народи не ще намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на ногата ти; но там Господ ще ти даде треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата.
Silǝr u ǝllǝrning arisida nǝ aram tapalmaysilǝr, nǝ tapininglar tirǝp turƣudǝk ⱨeq mǝzmut jay bolmaydu; Pǝrwǝrdigar bǝlki xu yǝrdǝ silǝrning kɵnglünglarni ƣuwalaxturup titritip, kɵzünglarni ⱪarangƣulaxturup jeninglarni solaxturidu.
66 Животът ти ще бъде в неизвестност пред тебе; и ти ще се боиш денем и нощем, и не ще бъдеш уверен за живота си.
Silǝr ⱪarap turup jeninglar ⱪilda esiⱪliⱪtǝk turidu; silǝr keqǝ-kündüz dǝkkǝ-dükkidǝ bolup jenimdin ayrilip ⱪalarmǝnmu? — dǝp ⱪorⱪisilǝr;
67 Заран ще думаш: О да мръкнеше! и вечер ще думаш: О да съмнеше! поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите си ще видиш.
kɵnglüngni basⱪan wǝⱨimǝ wǝ parakǝndiqilik wǝ kɵzliring kɵrgǝn kɵrünüxlǝr tüpǝylidin ǝtigini: «Kaxki kǝq bolsidi!», kǝqtǝ bolsa: «Kaxki ǝtigǝn bolsidi!» dǝysǝn.
68 И Господ ще те върне в Египет с кораби през пътя, за който ти рекох: Вече няма да го видиш; и там ще искате да се продадете на неприятелите си за роби и за робини; но не ще има кой да ви купува.
Pǝrwǝrdigar silǝrgǝ wǝdǝ ⱪilip: «Silǝr bu yolni ikkinqi yǝnǝ kɵrmǝysilǝr» degǝn xu yol bilǝn silǝrni kemigǝ qüxürüp Misirƣa yanduridu. Silǝr xu yǝrdǝ düxmǝnliringlarƣa ⱪul-dedǝk boluxⱪa ɵzünglarni satisilǝr, lekin silǝrni alƣili adǝm qiⱪmaydu.
