< Второзаконие 26 >

1 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и я завладееш и се заселиш в нея,
Кынд вей интра ын цара пе каре ць-о дэ де моштенире Домнул Думнезеул тэу, кынд о вей стэпыни ши те вей ашеза ын еа,
2 тогава да вземеш от първите на всичките земни плодове, които събереш от земята, която Господ твоят Бог ти дава и, като ги туриш в кошницата, да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да установи Името Си там.
сэ ей челе динтый роаде дин тоате роаделе пе каре ле вей скоате дин пэмынт, ын цара пе каре ць-о дэ Домнул Думнезеул тэу, сэ ле пуй ынтр-ун кош ши сэ те дучь ла локул пе каре-л ва алеӂе Домнул Думнезеул тэу, ка сэ факэ сэ локуяскэ Нумеле Луй аколо.
3 Да отидеш при оня, който е свещеник в онова време и да му речеш: Признавам днес пред Господа твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде.
Сэ те дучь ла преотул каре ва фи ын зилеле ачеля ши сэ-й спуй: ‘Мэртурисеск астэзь ынаинтя Домнулуй Думнезеулуй тэу кэ ам интрат ын цара пе каре Домнул а журат пэринцилор ноштри кэ не-о ва да.’
4 Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтара на Господа твоя Бог.
Преотул сэ я кошул дин мына та ши сэ-л пунэ ынаинтя алтарулуй Домнулуй Думнезеулуй тэу.
5 А ти да проговориш, казвайки пред Господа твоя Бог: Праотец ми, когато беше скитник сириец, слезе в Египет, гдето престоя, на брой малко човеци, а там стана народ голям, силен и многочислен.
Апой сэ ей ярэшь кувынтул ши сэ спуй ынаинтя Домнулуй Думнезеулуй тэу: ‘Татэл меу ера ун арамеу прибяг, гата сэ пярэ; с-а коборыт ын Еӂипт ку пуцинь иншь ши с-а ашезат аколо пентру о време. Аколо, а ажунс ун ням маре, путерник ши маре ла нумэр.
6 Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесниха, и ни натовариха с тежка работа;
Еӂиптений не-ау кинуит, не-ау асуприт ши не-ау супус ла гря робие.
7 а като извикахме към Господа Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни.
Ной ам стригат кэтре Домнул Думнезеул пэринцилор ноштри. Домнул не-а аузит гласул ши а вэзут асуприря, кинуриле ши неказуриле ноастре.
8 Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса;
Ши Домнул не-а скос дин Еӂипт, ку мынэ таре ши ку брац ынтинс, ку арэтэрь ынфрикошэтоаре, ку семне ши минунь.
9 и ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя гдето текат мляко и мед.
Ел не-а адус ын локул ачеста ши не-а дат цара ачаста, царэ ын каре курӂе лапте ши мьере.
10 За това, ето, донесох сега първите от плодовете на земята, която си ми дал Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа твоя Бог и да се поклониш пред Господа твоя Бог.
Акум, ятэ, адук челе динтый роаде дин роаделе пэмынтулуй пе каре ми л-ай дат Ту, Доамне!’ Сэ ле пуй ынаинтя Домнулуй Думнезеулуй тэу ши сэ те ынкинь ынаинтя Домнулуй Думнезеулуй тэу.
11 И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ твоят Бог е дал на тебе и на дома ти.
Апой сэ те букурь, ку левитул ши ку стрэинул каре ва фи ын мижлокул тэу, де тоате бунуриле пе каре ци ле-а дат Домнул Думнезеул тэу цие ши касей тале.
12 Когато в третата година, годината за плащане десетъците, свършиш отделянето на всичките десетъци на рожбите си, и ги дадеш на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат отвътре градовете ти и се наситят,
Дупэ че вей испрэви де луат тоатэ зечуяла дин роаделе тале, ын анул ал трейля, анул зечуелий, с-о дай левитулуй, стрэинулуй, орфанулуй ши вэдувей, ши ей сэ мэнынче ши сэ се сатуре ын четэциле тале.
13 тогава да речеш пред Господа твоя Бог: Напълно изнесох от къщата си посветените десетъци и дадох ги на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките заповеди, които си ми заповядал; аз не съм престъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил;
Сэ спуй ынаинтя Домнулуй Думнезеулуй тэу: ‘Ам скос дин каса мя че есте сфинцит ши л-ам дат левитулуй, стрэинулуй, орфанулуй ши вэдувей, дупэ тоате порунчиле пе каре ми ле-ай дат Ту; н-ам кэлкат, нич н-ам уйтат ничуна дин порунчиле Тале.
14 не съм ял от десетъците във време на жалейката си, нито съм ги иждивил за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа моя Бог; сторих според всичко, което си ми заповядал.
Н-ам мынкат нимик дин ачесте лукрурь ын тимпул меу де жале, н-ам ындепэртат нимик дин еле пентру врео ынтребуинцаре некуратэ ши н-ам дат нимик дин еле ку прилежул унуй морт; ам аскултат де гласул Домнулуй Думнезеулуй меу, ам лукрат дупэ тоате порунчиле пе каре ми ле-ай дат.
15 Погледни от светото Си жилище, от небето, и благослови людете Си Израиля, и земята, която си ни дал според както си се клел на бащите ни, земя гдето текат мляко и мед.
Привеште дин Локашул Тэу чел Сфынт, дин черурь, ши бинекувынтязэ пе попорул Тэу Исраел ши цара пе каре не-ай дат-о, кум ай журат пэринцилор ноштри, цара ачаста ын каре курӂе лапте ши мьере.’
16 Днес Господ твоят Бог ти заповядва да изпълниш тия повеления и съдби; за това, пази ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа.
Астэзь, Домнул Думнезеул тэу ыць порунчеште сэ ымплинешть леӂиле ши порунчиле ачестя; сэ ле пэзешть ши сэ ле ымплинешть дин тоатэ инима та ши дин тот суфлетул тэу.
17 Днес ти си заявил, че Иеова е твоят Бог и, че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш повеленията Му, заповедите Му и съдбите Му и ще слушаш Неговия глас;
Астэзь, ту ай мэртурисит ынаинтя Домнулуй кэ Ел ва фи Думнезеул тэу, кэ вей умбла ын кэиле Луй, вей пэзи леӂиле, порунчиле ши рындуелиле Луй ши вей аскулта де гласул Луй.
18 а Господ днес е заявил, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както ти се е обещал, за да пазиш всичките Негови заповеди,
Ши азь, Домнул ць-а мэртурисит кэ вей фи ун попор ал Луй, кум ць-а спус, дакэ вей пэзи тоате порунчиле Луй,
19 и за да те постави по-високо от всичките народи, които е направил, за похвала, за именитост и за слава, и за да сте люде свети на Господа твоя Бог, според както Той е говорил.
ши ыць ва да асупра тутурор нямурилор пе каре ле-а фэкут ынтыетате ын славэ, ын файмэ ши ын мэрецие ши вей фи ун попор сфынт пентру Домнул Думнезеул тэу, кум ць-а спус.”

< Второзаконие 26 >