< Второзаконие 23 >
1 Оня, който е скопец, или чиито детероден член е отрязан, да не влиза в Господното събрание.
Den som er klakka eller skoren på blygsli, må ikkje vera med i Herrens lyd.
2 Никой незаконороден да не влиза в Господното събрание; никой и от потомците му до десетото поколение да не влиза в Господното събрание.
Den som er av urein ætt, må ikkje vera med i Herrens lyd; jamvel etterkomarane hans, radt til tiande leden, skal vera utestengde frå Herrens lyd.
3 Амонецът и моавецът да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога;
Ein ammonit eller moabit må ikkje vera med i Herrens lyd; jamvel etterkomarane deira radt til tiande leden skal allstødt vera utestengde frå Herrens lyd,
4 защото не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте из Египет, и защото наеха против тебе Валаама Веоровия син от Фатур месопотамски, за да те прокълни.
for di dei ikkje møtte dykk ikkje på vegen med brød og vatn då de kom frå Egyptarland, og for di dei leigde Bileam, son åt Beor frå Petor i Mesopotamia til å lysa våbøn yver deg,
5 Но Господ твоят Бог не склони да послуша Валаама; а Господ твоят Бог промени проклетията в благословение за тебе, понеже Господ твоят Бог те обикна.
men Herren, din Gud, vilde ikkje høyra på Bileam; han vende våbøni um til velsigning for deg, av di han hadde deg kjær.
6 Да не им благопожелаваш мир или благополучие през всичките си дни до века.
Aldri i dine livedagar skal du syta for deira velferd og lukka.
7 Да се не отвращаваш от едомец, защото ти е брат; да се не отвращаваш от египтянин, защото ти си бил пришелец в земята му.
Edomitarne skal du ikkje hava stygg til; for dei er skyldfolket ditt. Egyptarane skal du heller ikkje hava stygg til; for du hev havt tilhald i landet deira.
8 Децата, които се родят от тях в третото поколение, нека влизат в Господното събрание.
Etterkomarane deira i tridje leden kann få vera med i Herrens lyd.
9 Когато отиваш на война против неприятелите си, пази се от всяка лоша работа.
Når du tek ut i strid med fienden, og slær læger, so skal du agta deg for alt som er usømelegt.
10 Ако име всред тебе човек, станал нечист от нещо, което му се е случило през нощта, нека излезе вън от стана, и да не влезе в стана;
Er ein av dykk urein etter noko som hev hendt honom um natti, so skal han ganga ut or lægret og må ikkje koma inn att
11 а привечер да се окъпе във вода, и когато залезе слънцето да влезе в стана.
fyrr det lid mot kvelden; då skal han lauga seg, og når soli hev gladt, kann han koma inn i lægret.
12 Да имаш тъй също място вън от стана, гдето да излизаш по нужда;
Utanfor lægret skal du hava ein stad som ligg for seg sjølv; dit skal du ganga dine ærender.
13 и да имаш между оръжията си малка лопатка, та когато клекнеш вън, да се обърнеш и да изровиш с нея и да покриеш онова, което излиза из тебе.
Og millom tølorne dine skal du hava ei hakka; med den skal du grava attyver det som kjem ifrå deg når du sit der ute.
14 Защото Господ твоят Бог ходи през сред стана ти, за да те избави и да предава неприятелите ти пред тебе; за това станът ти трябва да бъде свет; за да не види Господ нещо нечисто в тебе и се отвърне от тебе.
For Herren, din Gud, er med deg i lægret; han vil hjelpa deg, og gjeva fienden i di magt; difor skal lægret ditt vera helga; han må ikkje sjå noko ufyse der; for då vender han ryggen til, og gjeng ifrå deg.
15 Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си.
Ein træl som hev rømt frå herren sin, og tydt seg til deg, skal du ikkje senda attende til herren hans.
16 При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш.
Lat honom få bu kvar han vil i landet ditt, i ein av byarne dine, der han likar seg best, og ver ikkje hard imot honom!
17 Да няма блудница от Израилевите дъщери, нито да има мъжеложник от Израилевите синове.
Det må ikkje finnast møy eller svein i Israel som vigjer seg til skjøkjelivnad.
18 Срещу никакъв обрек да не принасяш заплата от блудницата нито цена от мъжеложник в дома на Господа твоя Бог, защото тия и двете са мерзост на Господа твоя Бог.
Kom ikkje med skjøkjeløn eller tevepengar inn i huset åt Herren, din Gud, um du so skulle ha lova sovore! For alle slike pengar er ein styggedom for Herren, din Gud.
19 Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва.
Du skal ikkje taka renta av ein landsmann, korkje for pengar eller matvaror eller noko anna som dei tek renta for.
20 На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш.
Ein utlending kann du taka renta av, men av ein landsmann må du ikkje taka renta; då skal Herren, din Gud, velsigna deg i alt du tek deg fyre i det landet du kjem til å eiga.
21 Когато направиш обрек на Господа твоя Бог, да не забравяш да го изпълниш; защото Господ твоят Бог непременно ще го изиска от тебе, и неизпълнението му ще ти се счете за грях.
Når du hev gjort ein lovnad til Herren, din Gud, so må du ikkje drygja med å halda det du hev lova; elles kjem Herren til å krevja deg etter det, og du fær synd på deg.
22 Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях.
Um du let vera å gjera nokon lovnad, so hev du ingi synd på deg for det;
23 Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши според както си обрекъл на Господа твоя Бог, сиреч, доброволния принос, който се обрекъл с устата си.
men ordet du hev gjeve, det skal du koma i hug, og halda det, soleis som du av fri vilje og med din eigen munn hev lova Herren, din Gud.
24 Когато влезеш в лозето на ближния си, бива да ядеш грозде, колкото искаш догде се наситиш; но в съда си да не туряш.
Kjem du inn i annan manns vinhage, so kann du eta druvor, so mykje du vil, til du er nøgd; men du må ikkje henta i kopp.
25 Когато влезеш в сеитбите на ближния си, бива с ръката си да откъснеш класове; но не бива да простреш сърп до сеитбите на ближния си.
Kjem du inn i annan manns åker, so kann du taka aks med handi; men sigd må du ikkje koma med i annan manns åker.