Второзаконие 21
1 Ако в земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш, се намери някой убит, паднал на полето, и не се знае, кой го е убил,
BOEIPA na Pathen loh nang kah a pang la m'paek khohmuen kah kohong ah aka yalh rhok te a hmuh dae anih te u loh a ngawn khaw a mingpha pawt atah,
2 тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и измерят разстоянието до градовете, които са около убития;
Namah kah patong rhoek neh na laitloek rhoek te cet uh saeh lamtah rhok taeng lamkah loh khopuei duela nueh uh saeh.
3 и старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която не е работено и която не е теглила ярем;
Te vaengah rhok neh a yoei la aka om khopuei kah khopuei patong rhoek loh saelhung khuikah hnamkun aka mawt pawt tih aka thotat pawh vaitola te lo uh saeh.
4 и старейшините на оня град да докарат юницата в някоя долина, гдето има текуща вода, долина която не е орана нито е сеяна, и там в долината да пресекат врата на юницата.
Te phoeiah vaitola te khopuei patong rhoek loh a khuiah a thotat pawt tih a tawn pawh soklong puei la suntlak puei saeh. Te phoeiah vaito te soklong ah pahoi top uh saeh.
5 Тогава да пристъпят свещениците, Ливиевите потомци, (понеже тях избра Господ твоят Бог да Му служат, и да благославят в Господното Име, и по тяхното обяснение да се съди всеки спор и всеки побой),
Te vaengah amah kah bibi ham neh BOEIPA ming dongah yoethen aka pae ham BOEIPA na Pathen loh a coelh Levi koca khosoih rhoek te thoeih uh saeh lamtah tuituknah cungkuem neh nganbokyoknah cungkuem aka om te ol khueh thil uh saeh.
6 и всичките старейшини от оня град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината юница,
Rhok neh aka yoei khopuei kah patong rhoek boeih long khaw soklong kah a ah vaito te a kut silh thil uh saeh.
7 и да проговорят, казвайки: Нашите ръце не са пролели тая кръв, нито са видели проливането нашите очи;
Te phoeiah doo uh saeh lamtah, “Kaimih kut ah hlang thii he long rhoe la long pawt tih kaimih mik long khaw a hmuh moenih.
8 бъди милостив, Господи, на людете си Израиля, които си изкупил и не вменявай, на людете си Израиля кръв проляна без тяхна вина И кръвта ще им се прости.
Aw BOEIPA na pilnam la na lat Israel he tholh han dawth pah. Ommongsitoe thii loh na pilnam Israel lakli la coe sak boel lamtah hlang thii khui lamkah loh amih ham khaw dawth la om saeh,” ti uh saeh.
9 Така да заличиш изсред себе си проляната без твоя вина кръв, когато сториш това, което е право пред Господните очи.
Te dongah namah khui lamkah ommongsitoe thii te namah loh khoe lamtah BOEIPA mikhmuh ah a thuem la saii.
10 Когато излезеш да воюваш против неприятелите си, и Господ твоят Бог ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници,
Na thunkha rhoek taengah caem la na caeh vaengah anih te BOEIPA na Pathen loh na kut dongah han tloeng tih tamna la na sol mai ni.
11 ако видиш между пленниците красива жена, и като я залюбиш пожелаеш да я вземеш за своя жена,
Te vaengah tamna khuikah huta suisak sakthen te na hmuh tih na ven coeng. Te dongah na yuu la lo laeh.
12 тогава да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си, да изреже ноктите си
Na im khui la khuen. Te phoeiah a lu te vo saeh lamtah a kuttin khaw saii saeh.
13 и, като съблече дрехите, в които е била пленена, да седи у дома ти да оплаква баща си и майка си цял месец; и подир това да влезеш при нея и да й бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена.
Na imkhui ah a om vaengah a pum dongkah a tamna himbai te pit saeh lamtah khohnin hla khat khuiah a manu a napa te rhah dae saeh. Te phoeiah anih te na kun thil tih na yuunah vaengah namah yuu la om van ni.
14 Но ако не останеш доволен от нея, тогава да я изпратиш свободна; но да не я продаваш за пари, нито да я правиш робиня, защото си я обезчестил.
Tedae anih te na ngaih pawt tih na tueih coeng atah amah hinglu la om van saeh lamtah tangka la na yoi rhoe na yoi mahpawh. Anih te na khah coeng dongah na kulup sut mai mahpawh.
15 Ако има някой две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му народят деца - любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата,
Hlang pakhat te yuu panit om tih pakhat te alungnah dae pakhat te tah a hnoel. Te vaengah a lungnah a yuu long khaw, a hnoel long khaw anih ham ca a sak pah rhoi tih a hnoel kah a capa te a caming la om mai ni.
16 тогава в деня, когато дели между синовете си имота си, не бива да направи първороден сина на любимата наместо сина на нелюбимата, който е истинският първороден;
Tedae amah taengah aka om te a ca rhoi a pheang tue a pha atah a hnoel huta capa, a caming kah mikhmuh mai ah a lungnah huta kah a capa te a caming la coeng sak boel saeh.
17 но да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото той е пръв плод на първородството.
A hnoel kah a capa caming la hmat saeh lamtah amah taengkah a dang boeih dongah a thaham rhaepnit la pae saeh. A thahuem cuek he caminghamsum kah hamsum van ni.
18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той ще да ги слуша,
Hlang pakhat taengah capa thinthah om tih a napa ol neh a manu ol te hnatun mueh la a koek mai ni. Anih te a toel rhoi dae te rhoi taengkah te hnatun pawh.
19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат пи старейшините на града му и при портата на местожителството му,
Anih te a manu neh a napa loh mawt saeh lamtah te hmuen vongka kah khopuei patong rhoek taengla khuen saeh.
20 и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница.
Te phoeiah a khopuei patong rhoek taengah, “Ka ca a thinthah tih ka ol a ngai mueh la a koek. Te dongah carhut yumii la om,” ti rhoi saeh.
21 Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.
Te vaengah anih te khopuei tongpa boeih loh lungto neh dae uh saeh lamtah duek saeh. Na khui lamkah boethae khaw te tlam te na hnawt daengah ni Israel pum loh a yaak uh vetih a rhih uh eh.
22 Ако някой извърши престъпление, което заслужава смърт, и бъде умъртвен като го обесиш на дърво,
Hlang pakhat te tholhnah kongah dueknah ham laitloeknah om tih a duek vaengah thing dongla na kuiok sak mai ni.
23 да не остане тялото му през цялата нощ на дървото, но непременно да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.
a rhok te thing dongah rhaeh sak boeh. Kuiok he Pathen kah rhunkhuennah la a om dongah amah khohnin van vaengah up rhoe up laeh. Te dongah BOEIPA na Pathen loh nang taengah rho la m'paek na khohmuen te poeih boeh.
