Второзаконие 20
1 Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.
E haere koe ki te whawhai ki ou hoariri, a ka kite i nga hoiho me nga hariata, i te iwi hoki he tokomaha ake i a koe, kei wehi i a ratou: kei a koe hoki a Ihowa, tou Atua, i kawea mai ai koe i te whenua o Ihipa.
2 И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:
A, ka whakatata koutou ki te whawhai, na me haere mai te tohunga, me korero ki te iwi,
3 Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;
Ka mea ki a ratou, Whakarongo, e Iharaira, e whakatata atu ana koutou aianei ki te whawhai ki o koutou hoariri: kei hopi o koutou ngakau; kaua e wehi; kaua e potatutatu, kaua ano hoki e pawera i to ratou aroaro;
4 защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.
Ko Ihowa hoki, ko to koutou Atua, ko ia te haere tahi ana i a koutou, mana ta koutou whawhai ki o koutou hoariri, mana koutou e whakaora.
5 И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.
Me korero ano hoki nga kaiwhakahauhau ki te iwi, me ki atu, Tenei ranei tetahi kua hanga e ia he whare hou, a kahore ano i taia te kawa? me haere ia, me hoki atu ki tona whare, kei mate ki te whawhaitanga, ka riro ma te tangata ke e ta te kawa.
6 И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.
Tenei ranei tetahi kua whakatokia e ia he mara waina, a kahore ano i kainga nga hua? me haere ia, me hoki atu ki tona whare, kei mate ki te whawhaitanga, ka riro mate tangata ke e kai.
7 И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.
Tenei ranei tetahi kua oti tetahi wahine te taumau mana, a kahore ano i tangohia e ia? me haere ia, me hoki atu ki tona whare, kei mate ki te whawhaitanga, ka riro ma te tangata ke e tango.
8 Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалеят сърцата на братята му, както неговото сърце.
A me korero ano nga kaiwhakahauhau ki te iwi, me ki atu, Tenei ranei tetahi e wehi ana, e hopi ana te ngakau? me haere ia, me hoki atu ki tona whare, kei ngohe nga ngakau o ona teina, kei rite ki tona ngakau.
9 И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.
Na ka mutu te korero a nga kaiwhakahauhau ki te iwi, me whakarite e ratou etahi rangatira ope hai upoko mo te iwi.
10 Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.
Ka whakatata atu koe ki te tatau ki tetahi pa, na me karanga atu e koe te rangimarie ki reira.
11 Ако ти отговори мирно и ти отвори портите, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.
A, ki te mea he rangimarie tana e whakahoki mai ai ki a koe, a ka whakapuaretia ki a koe, katahi ka waiho nga tangata katoa e kitea e koe ki reira hei kaihomai takoha ki a koe, hei apa ano ratou mau.
12 Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;
A, ki te kore e mau ta reira rongo ki a koe, a ka anga ki te whawhai ki a koe, katahi ka whakapaea e koe:
13 и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;
A, ki te hoatu e Ihowa, e tou Atua, ki ou ringa, na me patu e koe nga tane katoa o reira ki te mata o te hoari:
14 а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичкити користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.
Ko nga wahine ia me nga tamariki, ko nga kararehe me nga mea katoa i roto i te pa, ko nga taonga katoa o reira, me tango e koe mau; a ka pau i a koe nga mea a ou hoariri, e hoatu ana e Ihowa, e tou Atua, ki a koe.
15 Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на тукашните народи.
Ko tenei tau e mea ai ki nga pa katoa e mamao rawa atu ana i a koe, ehara nei i te pa no enei iwi.
16 А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,
Ko nga pa ia o enei iwi, e hoatu nei e Ihowa, e tou Atua, ki a koe hei kainga tupu, kaua e whakaorangia tetahi mea e whai manawa ana:
17 но да ги обречеш на изтребление; хетейците, аморейците, ханаанците, ферезйците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;
Engari me whakangaro rawa ratou e koe; nga Hiti, nga Amori, nga Kanaani, nga Perihi, nga Hiwi, nga Iepuhi; kia rite ki ta Ihowa, ki ta tou Atua, i whakahau ai ki a koe:
18 за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.
Kei whakaakona koutou e ratou ki te mahi i a ratou mahi whakarihariha katoa e mahia nei e ratou ki o ratou atua; a ka hara koutou ki a Ihowa, ki to koutou Atua.
19 Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?
Ki te maha nga ra e whakapaea ai e koe he pa, e tauria ai kia horo, kei whakakorea e koe nga rakau o reira, kai akina atu ki te toki; no te mea hei kai ena mau, a kaua e tuaina e koe; he tangata koia te rakau o te parae kia whakapaea e koe?
20 Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и с тях да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.
Ko nga rakau anake e mohio ai koe ehara i te rakau kai, ko ena au e whakakore, ka tua ki raro; a ka hanga he taiepa whakapae mo te pa e whawhai ana ki a koe, a horo noa.
