Второзаконие 20
1 Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.
Nangcae khaeah Izip prae thung hoiah nangcae zaehoikung na Angraeng Sithaw oh pongah, misatuk han na caeh o naah, nangmacae pong kapop kue hrangnawk, hrang lakoknawk hoi kaminawk to na hnuk o cadoeh, nihcae to zii o hmah.
2 И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:
Misatuk han na caeh o tom naah, qaima mah hmaa ah caeh moe, kaminawk khaeah,
3 Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;
aw Israel kaminawk, tahngai oh; vaihniah misatuk han na caeh o; palungboeng o hmah loe, zii o hmah; tasoeh o hmah loe, nihcae hmaa ah tasoehhaih hoiah doeh om o hmah;
4 защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.
na Angraeng Sithaw loe nangcae ih misanawk to tuk moe, nangcae pahlong hanah, nangcae hoi nawnto a caeh, tiah thui pae tih.
5 И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.
Ukkungnawk mah doeh kaminawk khaeah, Im kangtha na sak o naah, Angraeng khae aap ai kami na oh o maw? Anih loe a im ah amlaem let nasoe; to tih ai nahaeloe anih loe misatukhaih ahmuen ah dueh ueloe, kalah kami mah a im to aap pae ving tih.
6 И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.
Misur takha to na sak o, toe athaih caa ai kami na oh o maw? Anih loe a im ah amlaem let nasoe, to tih ai nahaeloe anih loe misatukhaih ahmuen ah dueh ueloe, kalah kami mah anih ih misur thaih to caa pae ving tih.
7 И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.
Nongpata maeto zu ah na hamh, toe zu haih ai kami na oh o maw? Anih loe a im ah amlaem let nasoe; to tih ai nahaeloe anih loe misatukhaih ahmuen ah dueh ueloe, kalah kami mah anih ih zu to la pae ving moeng tih, tiah thuih pae o tih.
8 Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалеят сърцата на братята му, както неговото сърце.
To pacoengah ukkungnawk mah minawk khaeah, Zit pongah palungboeng kami na oh o maw? Anih loe a im ah amlaem let nasoe; anih palungboeng baktih toengah angmah ih nawkamyanawk doeh palungboengsak moeng tih, tiah thui pae let bae ah.
9 И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.
Ukkungnawk mah kaminawk khaeah lokthuih boih pacoengah, kaminawk zaehhoih hanah, misatuh angraengnawk suek han angai vop.
10 Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.
Vangpui maeto tuk han na caeh o naah, anih mah vangpui thungah kaom kaminawk khaeah angdaehhaih lok to thui tih.
11 Ако ти отговори мирно и ти отвори портите, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.
Nihcae mah angdaehhaih lok to pathim moe, thok paong o nahaeloe, to vangpui thungah kaom kaminawk boih mah nangcae han tamut paek o ueloe, na tok to sah o tih.
12 Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;
Toe nang hoi angdaehhaih sak koeh o ai moe, nangcae hoi misa angtuk hanah amsak o nahaeloe, vangpui to takui oh.
13 и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;
Na Angraeng Sithaw mah to vangpui nangcae ban ah paek naah, to vangpui thungah kaom nongpanawk to sumsen hoiah hum o boih ah;
14 а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичкити користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.
toe nongpatanawk, nawktanawk hoi maitawnawk, vangpui thung ih hmuennawk boih loe, nangmacae hanah la oh; na Angraeng mah paek ih na misanawk khae hoiah na lak o ih hmuennawk to loe caa oh.
15 Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на тукашните народи.
Nangcae taengah kaom prae kaminawk ih vangpui na ai ah, nangcae hoi kangthla ah kaom vangpuinawk boih to tiah sah oh.
16 А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,
Toe na Angraeng Sithaw mah qawktoep hanah ang paek o ih prae kaminawk ih vangpui thungah loe, anghahhaih takhi tawn kami maeto doeh pathlung o hmah;
17 но да ги обречеш на изтребление; хетейците, аморейците, ханаанците, ферезйците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;
na Angraeng Sithaw mah paek ih lok baktih toengah, Hit kami, Amor kami, Kanaan kami, Periz kami, Hiv kami hoi Jebus kaminawk to hum o boih ah:
18 за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.
to tih ai nahaeloe angmacae sithawnawk khaeah a sak o ih panuet thok hmuen to na patuk o ueloe, na Angraeng Sithaw hmaa ah na zae o moeng tih.
19 Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?
Vangpui maeto tuk hanah kasawk parai ah na takui o nahaeloe, thingkungnawk to pakhruh o hmah; taw ah kamprawk thing loe kami hinghaih ah oh pongah, athaih khue to caa oh, vangpui takui pongah thing to pakhruh o hmah;
20 Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и с тях да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.
toe caak koi ai thingnawk loe pakhruh oh loe, nangcae hoi misatuh kaminawk na pazawk o ai karoek to, vangpui tuk hanah misa abuephaih to sah oh.
