Второзаконие 2
1 Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.
“Sasesiphenduka siqonda enkangala ngendlela yoLwandle oluBomvu njengokulaywa kwami nguThixo. Okwesikhathi eside sasilokhu sibhoda ezweni lamaqaqa aseSeyiri.
2 После Господ ми говори казвайки:
UThixo wasesithi kimi,
3 Доволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.
‘Selibhode labhoda ezweni lamaqaqa sekwanele; khathesi phendukani likhangele enyakatho.
4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;
Nika abantu leziziqondiso: “Khathesi selizakwedlula elizweni labafowenu isizukulwane sika-Esawu, abahlala eSeyiri. Bazalesaba, kodwa libolimuka linanzelele.
5 да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.
Lingaboqala livuse impi ngoba angiyikulipha ilizwe labo, sengisitsho lesiqinti esilingana unyawo olulodwa. Nganika u-Esawu ilizwe laseSeyiri elamaqaqa ukuthi libe ngelakhe.
6 С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;
Lizababhadala ngesiliva libhadalela ukudla elizakudla lamanzi elizawanatha.”’
7 защото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
UThixo uNkulunkulu wenu uyibusisile imisebenzi yezandla zenu. Ulikhokhele kulolonke uhambo lwenu phakathi kwenkangala enkulu kangaka. Iminyaka engamatshumi amane uThixo wenu ube lani, kalizange liswele lutho.
8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.
Ngakho sahamba sedlula ezihlotsheni zethu isizukulwane sika-Esawu abahlala eSeyiri. Saphenduka sisuka emgwaqweni wase-Arabha okhwela usuka e-Elathi le-Eziyoni-Gebheri, sahamba ngomgwaqo wenkangala yaseMowabi.
9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
UThixo wasesithi kimi, ‘Lingahlukuluzi amaMowabi loba ukubavusela impi, ngoba angiyikulinika ngitsho lesiqintshana selizwe labo. Senginike ele-Ari isizukulwane sikaLothi ukuba kube yisabelo sabo.’”
10 (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.
(Ama-Emi ake ahlala khonapho, abantu abalamandla njalo abanengi kakhulu, futhi bebade njengama-Anakhi.
11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.
Labo njengama-Anakhi babebalwa njengamaRefayi, kodwa amaMowabi ayebabiza ngokuthi ngama-Emi.
12 Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)
AmaHori ayekade ehlala eSeyiri, kodwa adudulwa yisizukulwane sika-Esawu. Babhubhisa amaHori ayelapho basebesakha endaweni yawo, njengalokho okwenziwa ngabako-Israyeli ezweni abaliphiwa nguThixo ukuba libe yisabelo sabo.)
13 Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
“UThixo wasesithi, ‘Khathesi sukani lichaphe isiHotsha saseZeredi.’ Ngakho sachapha isihotsha.
14 Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.
Kwedlula iminyaka engamatshumi amathathu leyisificaminwembili sisuke eKhadeshi Bhaneya sisiyachapha isiHotsha saseZeredi. Ngalesosikhathi, amadoda ebutho alesosizukulwane ayesebhubhile, njengokufungelwa kwabo nguThixo.
15 Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.
UThixo wamelana labo waze wabatshabalalisa bonke ezihonqweni.
16 А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,
Kwathi-ke sekufe abokucina emadodeni ebutho,
17 Господ ми говори казвайки:
uThixo wathi kimi,
18 Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;
‘Lamuhla uzakwedlula emangweni waseMowabi ngase-Ari.
19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
Ekufikeni kwakho kuma-Amoni, ungawahlukuluzi loba ukuwavusela impi, ngoba angiyikukunika loba yiliphi ilizwe lama-Amoni. Ngilinike lesisizukulwane sikaLothi ukuba kube yisabelo sabo.’”
20 (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;
(Leli lalo laliphathwa njengelizwe lamaRefayi ayehlala khonapho; kodwa ama-Amoni ayebabiza ngokuthi ngamaZamzumu.
21 люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;
Babengabantu abalamandla bebanengi kakhulu, njalo bebade njengama-Anakhi. UThixo wababhubhisa phambi kwama-Amoni, wona abadudulayo njalo ahlala endaweni yabo.
22 за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;
UThixo wayenze njalo esizukulwaneni sika-Esawu, esasiseSeyiri, ekubhubhiseni kwakhe amaHori phambi kwabo. Babadudula basebehlala endaweni yabo kuze kube lamuhla.
23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)
Kanti-ke okunjengama-Avi ayehlala emizini ekhatshana njengeGaza, amaKhafithori ayevela eKhafithori ababhubhisa asehlala endaweni yabo.)
24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.
“‘Suka khathesi uchaphe uDonga lwase-Arinoni. Uyabona, senginikele esandleni sakho uSihoni umʼAmori inkosi yaseHeshibhoni kanye lelizwe lakhe. Qalisa ukuthatha lelilizwe ulwe impi laye.
25 Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.
Kusukela lamuhla ngizaqalisa ukuthelela izizwe zonke ngaphansi kwezulu ukukwesaba. Zizakuzwa indumela yakho zethuke zesabe zihlukuluzeke ngenxa yakho.’
26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
Kusukela enkangala yaseKhedemothi ngathumela izithunywa kuSihoni inkosi yaseHeshibhoni ngisithi akubekhona ukuthula njalo ngisithi,
27 Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.
‘Sivumele sidabule elizweni lakho. Sizahamba ngomgwaqo omkhulu kuphela, asiyikuphambukela ngakwesokudla loba ngakwesokunxele.
28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,
Sithengisele ukudla lamanzi okunatha ngentengo yesiliva. Sivumele nje sedlule ngezinyawo,
29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.
njengezizukulwane zika-Esawu ezihlala eSeyiri, kanye lamaMowabi ahlala e-Ari, asenzela khona, size sichaphe uJodani singene elizweni uThixo uNkulunkulu wethu asinika lona.’
30 Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.
Kodwa uSihoni inkosi yaseHeshibhoni yala ukuthi sedlule. Ngoba uThixo uNkulunkulu wenu wayeyenze umoya wakhe waba lobuqholo lenhliziyo yakhe yaba lukhuni ukuze amnikele ezandleni zenu, njengoba esekwenzile khathesi.
31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.
UThixo wathi kimi, ‘Khangela, sengiqalisile ukunikela uSihoni lelizwe lakhe kuwe. Qalisa khathesi ukunqoba uthathe ilizwe lakhe.’
32 Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.
Kwathi uSihoni ephuma lebutho lakhe ukusihlangabeza ekuhlaseleni eJahazi,
33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.
uThixo uNkulunkulu wethu wamnikela kithi sambulala, yena kanye lamadodana akhe lebutho lakhe lonke.
34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.
Ngalesosikhathi sathatha amadolobho akhe sawabhidliza, amadoda, abesifazane kanye labantwana. Kakho owasilayo.
35 Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.
Kodwa izifuyo lakho konke esakuthumbayo emadolobheni esawanqobayo sazithathela khona.
36 От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.
Kusukela e-Aroweri emngceleni wodonga lwase-Arinoni, kanye lokusuka edolobheni elisedongeni, kusiya khonale eGiliyadi, akuladolobho elalingamelana lathi. UThixo uNkulunkulu wethu wawanikela wonke kithi.
37 Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.
Kodwa kusiya ngokulaya kukaThixo uNkulunkulu wethu, alizange lingene elizweni lama-Amoni, kumbe elizweni elisemingceleni yomfula uJabhoki loba lelo elilamadolobho asemaqaqeni.”
