Второзаконие 2
1 Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.
A LAILA huli ae la kakou, a hele aku la i ka waonahele ma ke ala o ke Kaiula, e like me ka Iehova i kauoha mai ai ia'u; a hoopuni ae la kakou i ka mauna o Seira i na la he nui.
2 После Господ ми говори казвайки:
Olelo mai la o Iehova ia'u, i mai la,
3 Доволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.
Ua loihi ko oukou hoopuni ana i keia mauna: e huli ae oukou ma ke kukuluakau.
4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;
A e kauoha aku oe i na kanaka, penei, E hele ana oukou ma ka mokuna o ko oukou poe hoahanau, o na mamo a Esau e noho ana ma Seira; a e makau mai auanei lakou ia oukou: nolaila e malama nui oukou ia oukou iho:
5 да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.
Mai hakaka oukou me lakou; no ka mea, aole au e haawi aku i kekahi o ko lakou aina no oukou, aole i kekahi kapuwai; no ka mea, ua haawi aku au i ka mauna o Seira i wahi e noho ai no Esau.
6 С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;
E kuai oukou i ka lakou ai i ke kala, i ai ai oukou; a e kuai hoi oukou i ko lakou wai i ke kala, i inu ai oukou.
7 защото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
No ka mea, ua hoopomaikai mai o Iehova kou Akua ia oe ma na hana a pau a kou lima; ua ike no ia i kou hele ana ma keia waonahele nui; me oe no o Iehova kou Akua i neia mau makahiki he kanaha; aole oe i nele i kekahi mea.
8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.
A ia kakou i maalo ae mai ko kakou poe hoahanau aku, na mamo a Esau, e noho ana ma Seira, ma ke ala o ka papu mai Elata aku, a mai Ezionagabera, huli ae kakou a hele i ke ala ma ka waonahele o Moaba.
9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
Olelo mai la o Iehova ia'u, Mai hana ino aku i ko Moaba, aole e ku e ia lakou i ke kaua ana; aole au e haawi i ko lakou aina i wahi e noho ai no oukou; no ka mea, ua haawi aku au ia Ara i wahi e noho ai no na mamo a Lota.
10 (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.
I ka manawa mamua i noho ai ka poe Emima malaila, he poe nunui a lehulehu, he poe loihi e like me ka poe Anakima;
11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.
Ua manaoia lakou, he poe kanaka nunui e like me ka poe Anakima; aka, ua kapaia lakou e ko Moaba, he poe Emima.
12 Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)
I ka manawa mamua i noho ai ka poe Horima ma Seira: aka, na na mamo a Esau i hookuke aku lakou, a luku i ua poe la imua o lakou, a noho iho la ma ko lakou la wahi; e like me ka Iseraela i hana aku ai i ka aina o ko lakou wahi i noho ai a Iehova i haawi mai ai no lakou.
13 Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
Ano hoi, e ku iluna, a e hele aku ma kela aoao o ke kahawai o Zareda: a hele aku kakou ma kela aoao o ke kahawai o Zareda.
14 Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.
A o na makahiki o ko kakou hele ana mai Kadesabanea mai, a hiki kakou ma ke kahawai o Zareda, he kanakolu ia a me kumamawalu; a pau ka hanauna a pau o na kanaka koa i ka nalowale iwaena o ka poe kaua, e like me ka Iehova i hoohiki ai ia lakou.
15 Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.
No ka mea, ku e mai la ka lima o Iehova ia lakou e luku ia lakou mailoko aku o ka poe kaua, a pau lakou i ka make.
16 А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,
A i ka manawa i pau ai na kanaka koa i ka lukuia, a i ka make iwaena o na kanaka,
17 Господ ми говори казвайки:
Olelo mai la o Iehova ia'u, i mai la,
18 Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;
E hele ana oe i ka mokuna o Moaba i Ara i keia la:
19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
A hiki aku oe a kokoke i na mamo a Amona, mai hana ino aku ia lakou, aole hoi e hakaka aku me lakou: aole au e haawi i wahi e noho ai nou ma ka aina o na mamo a Amona; no ka mea, ua haawi aku au ia i wahi e noho ai no na mamo a Lota.
20 (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;
(Ua manaoia hoi ia he aina kanaka nunui: o na kanaka nunui i noho ai malaila i ka manawa kahiko, a ua kapaia lakou e ka Amona, he Zamezumima;
21 люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;
He poe kanaka nunui, a lehulehu, a loihi, e like me na Anakima; aka, na Iehova lakou i luku aku imua o lakou, a hookuke aku lakou ia poe, a noho iho la ma ko lakou wahi:
22 за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;
E like me kana i hana aku ai no na mamo a Esau e noho ana ma Seira, ia ia i luku ai i ka poe Horima imua o lakou; hookuke aku la lakou ia poe, a noho iho la ma ko lakou wahi, a hiki i keia la:
23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)
A o ko Ava e noho ana ma Hazerima a hiki i Aza, na ko Kapetora, mai Kapetora mai, i luku aku lakou, a noho iho la ma ko lakou la wahi.)
24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.
E ku oukou iluna, e hele aku, a hiki ma keia kapa o ke kahawai o Arenona: aia hoi, ua haawi aku au ia Sihona no ka Amora, ke alii o Hesebona, a me kona aina iloko o kou lima; e hoomaka oe e komo, a e ku e aku ia ia i ke kaua.
25 Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.
I keia la e hoomaka ai au e kau i ka makau ia oe, a me ka weliweli ia oe, maluna o na lahuikanaka malalo ae o ka lani a pau, ka poe i lohe i kou kaulana ana, a e haalulu lakou, a e pilihua auanei nou.
26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
A hoouna aku la au i na elele mai ka waonahele o Kedemota aku io Sihona la, ke alii o Hesebona, me ka olelo aloha, i aku la,
27 Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.
E ae mai oe ia'u e hele au ma kou aina: e hele au ma ke ala loa, aole au e kapae ma ka akau, aole hoi ma ka hema.
28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,
E kuai mai oe i ai na'u no ke kala, i ai iho ai au; a e haawi mai i wai no'u no ke kala, i inu ai hoi au; e hele wawae wale no au;
29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.
(E like me na mamo a Esau, e noho ana ma Seira, a me ko Moaba e noho ana ma Ara i hana mai ai ia'u; ) a hiki aku au ma keia kapa o Ioredane, ma ka aina a Iehova ko makou Akua i haawi mai ai ia makou.
30 Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.
Aka, aole i ae mai o Sihona, ke alii o Hesebona, e hele kakou ma o na la; no ka mea, hoopaakiki mai la o Iehova kou Akua i kona naau, a hooku e oia i kona manao, i hoolilo ai oia ia ia iloko o kou lima, e like me ia i keia la.
31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.
A olelo mai o Iehova ia'u, aia hoi, ua hoomaka iho nei au e hoolilo ia Sihona, a me kona aina ia oe: e komo oe, i lilo ai kona aina ia oe.
32 Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.
Alaila hele ku e mai la o Sihona ia kakou, oia a me kona poe kanaka a pau, i ke kana ma Iahaza.
33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.
A hoolilo mai o Iehova ko kakou Akua ia ia imua o kakou, a luku aku la kakou ia ia, a me kana mau keiki, a me kona poe kanaka a pau.
34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.
A hoopio aku la kakou i kona mau kulauakauhale a pau, a luku aku i na kanaka o na kulanakauhale a pau, a me na wahine a me na kamalii, aole kakou i hookoe i kekahi.
35 Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.
O na holoholona wale no ka kakou i la we pio ai na kakou, a me ka waiwai o na kulanakauhale, oia ka kakou i lawe.
36 От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.
Mai Aroera ma kapa o ke kahawai o Arenona, a me ke kulanakauhale ma ke kahawai a hiki i Gileada, aole kekahi kulanakauhale i lanakila maluna o kakou; na Iehova ko kakou Akua i hoolilo mai na mea a pau ia kakou.
37 Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.
Aole nae oe i hele ma ka aina o na mamo a Amona, aole hoi ma na wahi o ke kahawai o Iaboka, aole hoi ma na kulanakauhale o na mauna, aole hoi ma kekahi wahi a Iehova ko kakou Akua i papa mai ai ia kakou.
