Второзаконие 2
1 Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.
Then we turned, and took our journey into the wilderness by the way of the Red sea, as the LORD spoke to me: and we went around mount Seir many days.
2 После Господ ми говори казвайки:
And the LORD spoke to me, saying,
3 Доволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.
Ye have gone around this mountain long enough: turn northward.
4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;
And command thou the people, saying, Ye are to pass through the land of your brethren the children of Esau, who dwell in Seir; and they shall be afraid of you: therefore take ye good heed to yourselves:
5 да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.
Meddle not with them; for I will not give you of their land, no, not so much as a foot breadth; because I have given mount Seir to Esau for a possession.
6 С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;
Ye shall buy food of them for money, that ye may eat; and ye shall also buy water of them for money, that ye may drink.
7 защото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
For the LORD thy God hath blessed thee in all the works of thy hand: he knoweth thy walking through this great wilderness: these forty years the LORD thy God hath been with thee; thou hast lacked nothing.
8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.
And when we passed by from our brethren the children of Esau, who dwelt in Seir, through the way of the plain from Elath, and from Eziongaber, we turned and passed by the way of the wilderness of Moab.
9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
And the LORD said to me, Distress not the Moabites, neither contend with them in battle: for I will not give thee of their land for a possession; because I have given Ar to the children of Lot for a possession.
10 (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.
The Emims dwelt in it in times past, a people great, and many, and tall, as the Anakims;
11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.
Who also were accounted giants, as the Anakims; but the Moabites call them Emims.
12 Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)
The Horims also dwelt in Seir in times past; but the children of Esau succeeded them, when they had destroyed them from before them, and dwelt in their stead; as Israel did to the land of his possession, which the LORD gave to them.
13 Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
Now rise, said I, and pass over the brook Zered. And we went over the brook Zered.
14 Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.
And the space in which we came from Kadeshbarnea, until we passed the brook Zered, was thirty and eight years; until all the generation of the men of war were consumed from among the host, as the LORD swore to them.
15 Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.
For indeed the hand of the LORD was against them, to destroy them from among the host, until they were consumed.
16 А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,
So it came to pass, when all the men of war were consumed and dead from among the people,
17 Господ ми говори казвайки:
That the LORD spoke to me, saying,
18 Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;
Thou art to pass over through Ar, the border of Moab, this day:
19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
And when thou comest near the children of Ammon, distress them not, nor meddle with them: for I will not give thee of the land of the children of Ammon any possession; because I have given it to the children of Lot for a possession.
20 (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;
(That also was accounted a land of giants: giants dwelt there in times past; and the Ammonites call them Zamzummims;
21 люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;
A people great, and many, and tall, as the Anakims; but the LORD destroyed them before them; and they succeeded them, and dwelt in their stead:
22 за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;
As he did to the children of Esau, who dwelt in Seir, when he destroyed the Horims from before them; and they succeeded them, and dwelt in their stead even to this day:
23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)
And the Avims who dwelt in Hazerim, even to Azzah, the Caphtorims, who came forth from Caphtor, destroyed them, and dwelt in their stead.)
24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.
Arise ye, take your journey, and pass over the river Arnon: behold, I have given into thy hand Sihon the Amorite, king of Heshbon, and his land: begin to possess it, and contend with him in battle.
25 Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.
This day will I begin to put the dread of thee and the fear of thee upon the nations that are under the whole heaven, who shall hear report of thee, and shall tremble, and be in anguish because of thee.
26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
And I sent messengers from the wilderness of Kedemoth to Sihon king of Heshbon with words of peace, saying,
27 Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.
Let me pass through thy land: I will go along by the highway, I will neither turn to the right hand nor to the left.
28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,
Thou shalt sell me food for money, that I may eat; and give me water for money, that I may drink: only I will pass through on my feet;
29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.
(As the children of Esau who dwell in Seir, and the Moabites who dwell in Ar, did to me; ) until I shall pass over Jordan into the land which the LORD our God giveth us.
30 Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.
But Sihon king of Heshbon would not let us pass by him: for the LORD thy God hardened his spirit, and made his heart obstinate, that he might deliver him into thy hand, as appeareth this day.
31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.
And the LORD said to me, Behold, I have begun to give Sihon and his land before thee: begin to possess, that thou mayest inherit his land.
32 Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.
Then Sihon came out against us, he and all his people, to fight at Jahaz.
33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.
And the LORD our God delivered him before us; and we smote him, and his sons, and all his people.
34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.
And we took all his cities at that time, and utterly destroyed the men, and the women, and the little ones, of every city, we left none to remain:
35 Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.
Only the cattle we took for a prey to ourselves, and the spoil of the cities which we took.
36 От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.
From Aroer, which is by the brink of the river of Arnon, and from the city that is by the river, even to Gilead, there was not one city too strong for us: the LORD our God delivered all to us:
37 Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.
Only to the land of the children of Ammon thou camest not, nor to any place of the river Jabbok, nor to the cities on the mountains, nor to whatever the LORD our God forbad us.
