Второзаконие 2
1 Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.
Eka ne wachako wuoth kwangʼado thim kwachomo Nam Makwar mana kaka Jehova Nyasaye nochika. Kuom kinde mangʼeny ne wadigni e piny gode mag Seir.
2 После Господ ми говори казвайки:
Eka Jehova Nyasaye ne owachona niya,
3 Доволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.
“Usedigni bangʼ kinde mangʼeny kulwororu e pinyni, omiyo wuothuru kuchomo yor nyandwat.
4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;
Nyis ji wechegi kiwachonegi ni, ‘Uchiegni kalo e piny joweteu ma nyikwa Esau modak Seir. Gibiro bedo gi kibaji nikech un, to beduru motangʼ.
5 да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.
Kik udwar kodgi lweny nimar ok anamiu pinygi kata mana kama uketo e tiendu kende. Asemiyo Esau pinje mag gode man Seir kaka girkeni mare.
6 С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;
Ubiro chulogi fedha kuom chiemo ma uchamo kod pi ma umodho.’”
7 защото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
Jehova Nyasaye ma Nyasachu osegwedho tich lwetu. Oseritou ka uwuotho e thim malichni kendo kuom higni piero angʼwen-gi duto Jehova Nyasaye ma Nyasachu osebedo kodu mi ok uchando gimoro.
8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.
Eka ne wakalo Seir kama jowetewa ma nyikwa Esau nodakie. Bangʼe ne waa Araba kwachomo Elath kod Ezion Geber mi wawuotho kwachomo thim Moab.
9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
Eka Jehova Nyasaye ne owachona niya, “Kik umonj jo-Moab kata kwinyogi mondo gitug lweny kodu, nimar ok anamiu dir pinygi moro amora. Kanyo asemiyo joka Ar ma nyikwa Lut kaka girkeni margi.”
10 (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.
(Jo-Emi osebedo ka odak kanyo, ma gin joma rateke, mangʼeny kendo ma roboche mana ka jo-Anak.
11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.
Jo-Emi kod jo-Anak ji ne luongogiga ni jo-Refai, to jo-Moab to ne luongogi ni jo-Emi.
12 Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)
Chon jo-Hori nodak e piny Seir, to nyikwa Esau noriembogi oko. Negitieko jo-Hori mane ni kanyo mi gidak kuondegi mana kaka jo-Israel notimo e piny mane Jehova Nyasaye omiyogi kaka girkeni.)
13 Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
Kendo Jehova Nyasaye nowacho niya, “Koro chungi mondo ingʼad Holo mar Zered.” Omiyo ne wangʼado holono.
14 Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.
E kinde mane wawuok Kadesh Barnea nyaka wangʼado Holo mar Zered nokawowa higni piero adek gaboro. E kindeno tiengʼ mar jolweny duto notho e kambi, mana kaka Jehova Nyasaye ne osesingorenegi.
15 Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.
Lwet Jehova Nyasaye ne mon kodgi nyaka ne otiekogi duto e kambi.
16 А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,
Kane joma odongʼ ma jolweny osetho,
17 Господ ми говори казвайки:
Jehova Nyasaye ne owachona niya,
18 Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;
“Kawuononi ubiro kalo e gwenge mag Moab manie piny Ar.
19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
Ka ubiro ir jo-Amon, to kik uchandgi kata dwaro tugo kodgi lweny, nimar ok anamiu gimoro amora e piny jo-Amon. Asechiwe kaka girkeni ne nyikwa Lut.”
20 (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;
(Pinyno bende ne okwan kaka piny jo-Refai mane osebedo kodak kuno, to jo-Amon to ne luongogi ni jo-Zamzumi.
21 люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;
Gin oganda marateke, mangʼeny kendo ma roboche mana ka jo-Anak. Jehova Nyasaye ne otiekogi e nyim jo-Amon, mane oriembogi mi gidak kuondegigo.
22 за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;
Jehova Nyasaye ne osetimo mano ne nyikwa Esau, mane odak Seir, e kinde mane otieko jo-Hori ka gineno. Negiriembogi oko kendo gidak kanyo nyaka chil kawuono.
23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)
To jo-Kaftor mane oa Kaftor noriembo jo-Avi mabor nyaka e gwenge mag Gaza, mi koro gidak kanyo.)
24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.
“Koro ikreuru kendo ukadh holo mar Arnon. Neuru, asechiwo e lwetu Sihon ja-Amor ma ruodh Heshbon kod pinye. Chakuru kedo kodgi mondo ukawe.
25 Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.
Kochakore odiechiengni abiro kelo luoro kod kibaji ne ogendini duto modak e piny. E kinde ma giniwinjie humbu, gibiro kirni kendo kihondko biro makogi.”
26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
Koa e thim mar Kedemoth, ne aoro joote ne Sihon ma ruodh Heshbon kakwaye mondo kwe obedie kawachone niya,
27 Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.
“Yienwauru wakal e pinyu nikech wabiro luwo yo tir kendo ok wanabar e bat korachwich kata koracham.
28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,
Yie iusnwa chiemo mwachamo kod pi mwamodho nikech nengogi romre gi fedha, kendo iwewa aweya wakadhi kwawuotho gi tiendwa,
29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.
mana kaka nyikwa Esau mane odak Seir kod jo-Moab modak Ar ne jotimonwa, negiweyo wangʼado Jordan miwadonjo e piny ma Jehova Nyasaye ma Nyasachwa miyowa.”
30 Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.
To Sihon ruodh Heshbon ne otamowa kadho e pinygi nimar Jehova Nyasaye ma Nyasachwa nosemiye wich teko, kendo chunye odoko matek mondo ochiwe e lwetu mana kaka osetimo.
31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.
Jehova Nyasaye nowachona niya, “Neuru, koro achiwo Sihon kod pinye e lwetu, koro monjeuru mondo ukaw pinyeno.”
32 Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.
Kane Sihon kod jolwenje duto nobiro mondo ochak kodwa lweny e piny Jahaz,
33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.
Jehova Nyasaye ma Nyasachwa nochiwe e lwetwa kendo ne watieke gi nyithinde kod jolwenje duto.
34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.
E kindeno ne wakawo mieche duto, mi wanego, chwo, mon kod nyithindo duto, kendo onge ngʼama ne waweyo kangima.
35 Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.
To jamni kod gik moyaki mane oa e miechgi mane wakawo ne wadhi godo.
36 От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.
Onge dala mane nyalo sirowa e lweny chakre Aroer, e dho holo mar Arnon kod dala manie holo hie nyaka chop Gilead kendo onge kata mana dala achiel mane ok wanyal kawo. Jehova Nyasaye ma Nyasachwa nochiwogi duto e lwetwa.
37 Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.
To kaluwore gi chik Jehova Nyasaye ma Nyasachwa, ne ok ukawo piny jo-Amon moro amora kata mana piny mokiewo gi Jabok kata mago molworo dalane manie gode.
