< Второзаконие 18 >
1 На левитските свещеници, ни цялото Левиево племе да нямат дял или наследство с Израиля: нека се хранят с жертвите принасяни през огън на Господа и с Неговото наследство.
2 За това, да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е Господ, както им е казал.
3 Ето какво ще бъде правото на свещениците от людете, от ония, които принасят в жертва говедо или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и търбуха.
4 Нему да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от дървеното си масло, и първото руно от овците си.
5 Защото, измежду всичките ти племена, него избра Господ твоят Бог да стои до служи в Името на Господа, той и потомците му винаги.
6 И ако дойде левитин из някои от градовете ти в целия Израил, гдето е бил пришелец, и дойде с всичкото желание на душата си на мястото, което избере Господ,
7 тогава да служи в Името на Господа своя Бог, както всичките му братя левити, които служат там на Господа.
8 Нека имат равни дялове да ядат, в прибавка на полученото от продажбата на бащиния му имот.
9 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи.
10 Да не се намери между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел,
11 никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите;
12 защото всеки, който прави тия дела, и омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.
13 Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог.
14 Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите; но на тебе Господ твоят Бог не е позволил това.
15 Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, порок както е въздигнал мене; него слушайте,
16 според всичко, което ти просеше от Господа своя Бог при Хорив, в деня, когато се събрахте, като казваше ти: Да не чуя вече гласа на Господа моя Бог и да не видя вече твоя голям огън, за да не умра.
17 Тогава Господ ми каза: Добро е това, което рекоха.
18 Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядам.
19 А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него.
20 Но пророк, който дръзне да каже от Мое Име дума, който Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре.
21 И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал?
22 Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.