Второзаконие 12
1 Ето повеленията и съдбите, на които трябва да внимавате, за да ги вършите, през всичкото време, колкото живеете на света, в земята, която Господ Бог на бащите ти ти дава да притежаваш:
Magi e buche kod chike manyaka une ni uluwo e piny ma Jehova Nyasaye ma Nyasach kwereu, osemiyou mondo ukaw obed maru ka pod udak e pinyni.
2 Да разорите всичките места гдето народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високите планини, по хълмовете и под всяко зелено дърво;
Kethuru kuonde duto manie gode, thuche kendo kuonde duto manie tipo yiende madongo mane ogendini makoro uriembo ne lamoe nyisechegi.
3 и да съсипете жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да съсечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онава място.
Mukuru kendegi mag misango, touro kitegi ma gilamo kendo wangʼuru sirni mag-gi mag Ashera e mach; ngʼaduru matindo tindo kido mag nyisechegi kendo ugol nying-gi oko kuonde duto.
4 А спрямо Господа вашия Бог да не постъпвате така;
Kik ulam Jehova Nyasaye ma Nyasachu e yo ma gilamogo nyiseche manono.
5 но да търсите мястото, което Господ вашият Бог избере между всичките ви племена, за да настани там Името Си, да бъде жилището Му, и там да идете;
To nyaka udwar kama Jehova Nyasaye ma Nyasachu oseyiero e kind dhoutu duto, mondo Nyinge obedie kaka kar dak mare. Kanyo ema onego udhiye
6 там да принасяте всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си, обреците си, доброволните си приноси и първородните от говедата и от овците си;
mondo uterie misango miwangʼo pep, kod misango magu kaachiel gi chiwo mar achiel kuom apar kod chiwo moyiedhi, kaachiel gi chiwo mar kwongʼruok kod chiwo mar hera, gi chiwo mag nyithindo makayo mag dhou kod jambu.
7 и там, пред Господа вашия Бог, да ядете; и да се веселите, вие и челядите ви, във всичките си предприятия, и в коквото те е благословил Господ твоят Бог.
E nyim Jehova Nyasaye ma Nyasachu kanyo ema un kod jou duto unuchiemie gi mor e gik moko duto ma lwetu timo, nimar Jehova Nyasaye ma Nyasachu osegwedhou.
8 Да не правите никак, както ние днес правим тук, - всеки каквото му се вижда за добро.
Kik utim kaka watimo e ndaloni, ma ngʼato ka ngʼato timo mana gima oneno ni berne,
9 Защото още не сте дошли в почивката и в наследството, което Господ вашият Бог ви дава.
nikech pok uchopoe kar yweyo, kendo yudo girkeni ma Jehova Nyasaye ma Nyasachu miyou.
10 Но когато преминете Иордан и се заселите в земята, която Господ вашият Бог ви дава да наследите, и ви успокои от всичките неприятели около вас, та живеете безопасно,
To ubiro ngʼado loka Jordan mondo udagi e piny ma Jehova Nyasaye ma Nyasachu miyou kaka girkeni mi enomiu yweyo e lwet wasiku moluorou, mondo udagi gi kwe.
11 тогава на мястото, което Господ вашият Бог избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко що ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си и всичките отборни обреци, които сте обрекли Господу;
To kama Jehova Nyasaye ma Nyasachu noyier miluongo e Nyinge, kanyo ema unukelie gik moko duto ma achikou, ma gin misango miwangʼo pep, kod misango magu, achiel kuom apar magu, mich moyiedhi kod chiwo mag mwandu mugeno musingoru ni ubiro kelo ne Jehova Nyasaye ma Nyasachu.
12 и да се веселите пред Господа вашия Бог, вие, синовете ви, дъщерите ви, слугите ви, слугините ви, и левитинът, който е отвътре портите ви (защото той няма нито наследство с вас).
Kendo kanyo bedie mamor gi Jehova Nyasaye ma Nyasachi, in kaachiel gi yawuoti kod nyigi, jotichni ma yawuowi kod ma nyiri, jo-Lawi manie miechu, maonge gi pok kata girkeni ma mekgi giwegi.
13 Внимавай на себе си да не би да принасяш всеизгарянията си на кое да било място, което виждаш;
Bed motangʼ mondo kik ichiw misango miwangʼo pep kamoro amora ma ihero.
14 но на мястото, което Господ избере в едно от племената ти, там да принасяш всеизгарянията си, и там да вършиш всичко що ти заповядвам.
Chiwgi mana e kama Jehova Nyasaye biro yiero e kind jo-dhoutu, kendo kanyo ema itimie gik moko duto ma achiki.
15 Бива обаче да колиш и да ядеш месо във всичките си жилища до колкото желае душата ти, според колкото Господ твоят Бог ще те е благословил; нечистият и чистият могат да ядат от него, както от сърна и както от елен.
Kata kamano unyalo yangʼo chiayo meku kamoro amora e miechu, ma ucham ringʼo kaka udwaro, mana ka gima en ring mwanda kata ogunde. Kaluwore gi gweth ma Jehova Nyasaye ma Nyasachu miyou, joma ogak kod jomaler nyalo chamo ringʼogo.
16 Само кръвта да не ядете; да я изливате на земята като вода.
To kata kamano kik ucham remo, to pukgiuru piny mana ka pi.
17 А не бива да ядеш в жилищата си десетъка от житото си, или от виното си, или от дървеното си масло, или първородните от говедата си, или от овците си, или кой да било от обреците, които си обрекъл, или доброволните си приноси, или възвишаемите приноси на ръцете си;
Kik ucham pok mar achiel kuom apar mar cham, divai manyien, kod mo, kata chiwo mag nyithindo makayo mag dhou kod jambu kata chiwo mar kwongʼruok kata chiwo mar hera kata chiwo mogen e miechu.
18 но пред Господа твоя Бог да ги ядеш, на мястото, което Господ твоят Бог избере, ти, синът ти, дъщерята ти, слугата ти, слугинята ти и левитинът, който е отвътре портите ти; и да се веселиш пред Господа твоя Бог във всичко на каквото туриш ръка.
Unucham gigo kama Jehova Nyasaye ma Nyasachu biro yiero, in kaachiel gi yawuoti kod nyigi, jotichgi machwo kod ma nyiri, gi jo-Lawi manie miechu, kendo nyaka ubed mamor e nyim Jehova Nyasaye ma Nyasachu kuom gik moko duto ma lwetu timo.
19 Внимавай на себе си да не пренебрегваш левитина до тогаз, до когато живееш на земята си.
Beduru motangʼ mondo kik ujwangʼ kod jo-Lawi modak e dieru e ndalo duto ma udak e pinyni.
20 Когато Господ твоят Бог разшири пределите ти, според както ти се е обещал, а ти речеш: Ще ям месо, защото душата ти желае да яде месо, то бива да ядеш месо до колкото желае душата ти.
Ka Jehova Nyasaye ma Nyasachu osemedo tongʼ maru kaka ne osingorenu, mi ugombo chamo ringʼo ma uwacho niya, “Agombo chamo ringʼo,” to nucham ringʼo mangʼeny kaka unyalo.
21 Ако е много далеч от тебе мястото, което Господ твоят Бог избере, за да настани Името Си там, тогава да колиш от говедата и от овците, които Господ ти е дал, според както ти заповядах, и да ядеш в жилищата си до колкото желае душата ти.
Ka kama Jehova Nyasaye ma Nyasachu oyiero mondo nyinge obedie bor kodu, to unyalo yangʼo chiayo moa e kweth jambu kod dhou moa e miechu kaka asechikou kendo ucham ringʼo kaka udwaro.
22 Както се яде сърна и елен, така да ядеш и тия; нечистият и чистият могат еднакво да ядат от тях.
Chamgiuru mana kaka ducham mwanda kata ogunde. Joma ogak kod jomaler duto manie dieru nochiem duto.
23 Само строго да се вардиш да не ядеш кръвта: защото кръвта е животът, и не бива да ядеш живота с месото.
To kik ucham remo, nikech remo en ngima, to ok onego ucham ngima gimoro kod ringe.
24 Да я не ядеш: да я изливаш на земята като вода.
To kata kamano kik ucham remo, to pukgiuru piny mana ka pi.
25 Да я не ядеш, за да бъде добре и на тебе и на чадата ти след тебе, когато вършиш онова, което е право пред Господа.
Ka ok uchamo chiemogo to ubiro dhi maber kaachiel gi nyikwau, nikech mano utimo gima ber kendo malongʼo e nyim wangʼ Jehova Nyasaye ma Nyasachu.
26 Само колкото неща си посветил и обреците си да взимаш, та да отиваш на мястото, което избере Господ,
To kawuru giu mowal kod gimoro amora ma usesingoru kukwongʼoru ni unuchiw kendo udhi kama Jehova Nyasaye noyier.
27 и да принасяш всеизгарянията си, месото и кръвта, върху олтара на Господа твоя Бог. Кръвта на жертвите ти да се излива върху олтара на Господа твоя Бог, а месото ти да ядеш.
Ket misango miwangʼo pep e kendo mar misango mar Jehova Nyasaye ma Nyasachu, ringʼo kaachiel gi remo. Remb misenginigo nyaka ol e bath kendo mar Jehova Nyasaye ma Nyasachu, to ringʼo to unyalo chamo.
28 Внимавай и слушай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе до века, когато вършиш онова, което е добро и право пред Господа твоя Бог.
Beduru motangʼ ka urito chike ma amiyou mondo udhi maber kaachiel gi nyikwau nikech mano utimo gima ber kendo malongʼo e nyim wangʼ Jehova Nyasaye ma Nyasachu.
29 Когато Господ твоят Бог изтреби от пред тебе народите на земята, гдето ти отиваш да ги завладееш, и ти ги завладяваш и се заселиш в земята им,
Jehova Nyasaye ma Nyasachu biro riembo ogendini ma ubiro monjo kendo kawo pinygi ka uneno. To ka useriembogi oko mi udak e pinygi,
30 внимавай на себе си да се не улавяш в примка да ги последваш, когато бъдат изтребени от пред тебе; и да не изпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тия народи на боговете си? - за да направя и аз така.
kendo bangʼ ka osetiekgi chuth e nyimu, to beduru motangʼ kendo kik upenj weche mag nyisechegi ka uwacho niya, “Ere kaka ogendinigi ne tiyo ni nyisechegi? Wan bende wabiro timo kamano.”
31 Да не постъпваш така спрямо Господа твоя Бог; защото те са извършили за боговете си всяка мерзост, която Господ мрази; понеже за боговете си са изгаряли с огън и синовете си и дъщерите си.
Ok onego ulam Jehova Nyasaye ma Nyasachu kaka gilamo nyisechegi, nikech Jehova Nyasaye mon gi kit lamo ma gilamogo nyisechegigo, kendo gitimo giko mamono duto ma Jehova Nyasaye osin-go. To bende gitimo misango gi yawuotgi kod nyigi e mach ka gichiwo ne nyisechegi.
32 Внимавайте да вършите всичко що ви заповядвам; да не притуряш на него, нито да отнимаш от него.
Neuru ni utimo gik moko duto machikou, kendo kik umedie gimoro kata kik ugol.
