Второзаконие 11
1 Люби, прочее, Господа твоя Бог и пази винаги заръчванията Му, повеленията Му, съдбите Му и заповедите Му.
Aa le kokò t’Iehovà Andrianañahare’o naho tomiro nainai’e o nampiambena’eo, o fañè’eo, o fepè’eo, vaho o lili’eo.
2 И признайте днес, - (защото не говоря на чадата ви, които не познаха и които не видяха наказанието нанесено от Господа вашия Бог, величията Му, силната Му ръка и издигнатата Му мишца,
Le mahafohina anito te tsy o ana’ areoo ty ivolañako, ie mbe tsy maharendreke naho tsy nahatrea ty fanampiha’ Iehovà Andrianañahare’ areo, naho ty hajabahina’e naho ty fità’e maozatse vaho i sira’e natora-kitsiy,
3 знаменията Му и делата, които извърши всред Египет против египетския цар Фараон и против цялата му земя,
o vilo’eo naho ze hene fitoloñañe nanoe’e e Mitsraime ao amy Parò mpanjaka’ i Mitsraime naho amo tane’eo;
4 и що направи на войската на египтяните, на конете им и на колесниците им, когато ви гонеха изподире, как направи да ги потопят водите на Червеното море, и как Господ ги погуби, та остават погубени и до днес,
ty nanoe’e o lahindefo’ i Mitsraimeo naho o soavala reketse sarete’eo, te najorobo’e an-drano’ i Ria-Binday o lahara’ iareoo, ie nañoridañe anahareo, toly ndra nandrotsaha’ Iehovà pake henane;
5 и що направи за вас в пустинята, догде да дойдете на това място,
naho o nanoe’e ama’ areo ampatrambey ao ampara’ ty nivotraha’ areo atoio;
6 и що направи на Датана и Авирона, синовете на Елиава Рувимовия син, как земята отвори устата си, та ги погълна всред целия Израил, със семействата им, шатрите им и всичко живо, което им принадлежеше;
le ty nanoe’e i Datane naho i Abirame, ana’i Eliabe ana’i Reòbene, ie nanokake ty vava’e i taney, nampibotseke iareo rekets’ o keleia’eo naho o kiboho’eo vaho ze fonga raha veloñe nañorike iareo, añivo’ Israele iaby ao;
7 но на вас говоря, чиито очи видяха всичките велики дела, които Господ извърши),
o fihaino’ areoo ro nahaisake ze hene fitoloñañe fanjàka nanoe’ Iehovào.
8 за това признайте и пазете всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да бъдете дръзновени и да влезете да завладеете земята, към която преминавате да я притежавате,
Ambeno arè ze hene lily lilieko androany, soa t’ie ho aman’ ozatse hahafionjoñe hitsake mb’ an-tane ho tavane’ areo mb’eo,
9 и да се продължат дните ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да я деде на тях и на потомството им, земя в която текат мляко и мед.
vaho t’ie ho lava havelo amy tane nifantà’ Iehovà aman-droae’ areo hatolo’e iareo naho o tarira’eoy, tane orikorihen-dronono naho tantele.
10 Защото земята, в която влизаш да я притежаваш, не е както Египетската земя, из която излязохте, гдето, като сееше ти семето си, напояваше го с ногата си, като зеленчукова градина.
Tsy hambañe an-tane Mitsraime niavota’ areo i tane hiziliha’ areo ho tavaneñey, i nitongisa’ areo tabiry naho nanondraha’ areo rano am-pandia hoe fanondrahan-golobon’ añañey,
11 Но земята, към която преминавате да я притежавате, е земя богата с гори и долини, която пие вода от дъжда на небето,
te mone tane aman-kivohibohitse naho vavatane tondrahen-orañe boak’ andikerañe i tane hitsaha’ areo ho tavaneñey,
12 земя, за която Господ твоят Бог се грижи. Очите на Господа твоя Бог са винаги върху нея, от началото на годината и до края на годината.
tane ambena’ Iehovà Andrianañahare’o. Toe ama’e nainai’e boa-taom-pak’ am-paran-taoñe o fihaino’ Iehovà Andrianañahare’oo.
13 И, казва Господ: Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да любите Господа вашия Бог и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа,
Aa naho hambena’ areo ze hene lily lilieko anahareo androany—ty hikoko Iehovà Andrianañahare’ areo, hitoroñe aze an-kàampon’ arofo naho an-kaliforam-pañova—
14 тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му - и ранния и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си масло.
le hoe ty tsara’e: Hampahaviako orañe an-tsa’e ty tane’ areo, i orañ’ aoloy naho i oram-para-ranoy, hahatontoña’o ty mahakama’o naho ty divai’o naho ty mena’o;
15 И ще давам трева на полетата ти за добитъка ти; и ще ядеш и ще се наситиш.
le hampitiriako ahetse o fiandraza’oo ho a o hare’oo, le hikama irehe vaho ho anjañe.
16 Внимавай на себе си, да не би да се измами сърцето ви, и престъпите като служите на други богове и им се кланяте,
Aa le mitomira tsy ho fañahieñe añ’arofo, hitsile, hitoron-drahare tovo’e naho hiambaneañe,
17 та пламне против вас гневът на Господа, и Той да затвори небето, за да не вали дъжд и да не дава на земята плода си, та скоро да бъдете изтребени от добрата земя, която Господ ви дава.
toly ndra hisolebotse ama’ areo ty haviñera’ Iehovà vaho hagabe’e o likerañeo tsy hizotsoa’ i orañey, tsy hahavokara’ i taney mahakama; le hikoromak’ aniany nahareo amy tane soa natolo’ Iehovà anahareoy.
18 Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката си, и нека бъдат като надчелия между очите ви.
Aa le ahajao añ’arofo’ areo ao naho am-pañova’ areo ao o taroko zao le rohizo am-pità’ areo ho viloñe, le reketo hoe alama añivom-pihaino’ areo.
19 Да учите на тях чадата си, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.
Anaro amo amori’ areoo, le isaontsio naho miambesatse añ’anjomba’o ao naho midraidraitse an-dalañe ey naho màndre vaho mitroatse.
20 Да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си,
Isokiro an-tokonan-dalañ’ anjomba’o eo naho amo lalambei’oo,
21 за да се умножат дните ви и дните на чадата ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да им я даде, колкото време небето и над земята.
soa te hitombo ty andro’ areo naho ty andro’ o ana’ areoo amy tane nifantà’ Iehovà aman-droae’ areo hatolo’e iareoy, ho mira amo andron-dikerañe ambone’ ty tane toy eñeo.
22 Понеже, ако пазите прилежно всичките тия заповеди, които ви заповядвам, и ги вършите, - да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани Нему,
Ie ambena’ areo an-kahimbañañe naho orihe’ areo ze hene lily lilieko anahareo, ty hikokoa’ areo Iehovà Andrianañahare’ areo naho hañavelo amo lala’e iabio vaho hitambozòtse ama’e,
23 тогава Господ ще изгони от пред вас всички тия народи, и ще завладеете народи по-велики и по-силни от вас.
le hanoe’ Iehovà soik’ aolo’ areo mb’eo o fifeheañe iabio vaho ho tavane’ areo o foko jabajaba naho maozatse te ama’ areoo.
24 Всяко място, гдето стъпи стъпалото на нозете ви, ще бъде ваше; от пустинята и ливан, от реката, сиреч, реката Евфрат, дори до западното море ще бъде пределът ви.
Le ho anahareo ze hene tane liàm-pandia’ areo; mifototse am-patrambey añe naho e Libanone naho boak’ amy oñey; le i oñe Peràtey pak’an-dRiak’ ahandrefañe añe ty ho efe-tane’ areo.
25 Никой не ще може да устои пред вас; Господ вашият Бог ще всява страх и трепет от вас по цялата земя, на която стъпвате, според както ви е говорил.
Tsy eo t’indaty hahafiatreatre ama’ areo amy te hampihembañeñe naho hampirevendreveñe’ Iehovà Andrianañahare’ areo ama’ areo ze hene tane ho liàm-pandia’ areo, amy nitsara’e ama’ areoy.
26 Ето, днес поставям пред вас благословение и проклетия;
Ingo apoko añatrefa’ areo androany ty tata naho ty fatse:
27 благословението, ако слушате заповедите на Господа вашия Бог, които днес ви заповядвам;
i tatay, naho haoñe’ areo o lili’ Iehovà Andrianañahare’ areo lilieko androanio;
28 и проклетията, ако не слушате заповедите на Господа вашия Бог, но се отклонявате от пътя, който днес ви заповядвам и следвате други богове, които не сте познавали.
i fatsey, naho tsy haoñe’ areo o lili’ Iehovà Andrianañahare’ areoo, te mone mitsile hienga o lalañe andiliako androanio, hañoriha’ areo o ndrahare ila’e tsy nifohi’ areoo.
29 А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, към която отиваш, за да я притежаваш, тогава да положиш благословението на хълма Гаризин, а проклетията на хълма Гевал.
Aa ie fa nasese’ Iehovà Andrianañahare’o mb’an-tane imoaha’o ho rambese’o ao, le havotra’o amy Vohin-Geriziy ty tata naho amy vohi-Ebàley ty fatse.
30 Не са ли те оттатък Иордан, зад пътя към захождането на слънцето, в земята на ханаанците, които живеят в полето срещу Галгал, при дъбовете Море?
Aa tsy alafe’ Iardeney añe hao irezay, amy fitsofora’ i àndroy añey, an-tane’ o nte-Kanàne mimoneñe an-diolio tandrife i Gilgale añe añ’ ila’ o varo’ i Morèoo?
31 Защото вие преминавате Иордан, за да влезете да завладеете земята, който Господ вашият Бог ви дава: и ще я притежавате и ще се заселите в нея.
Fa hitsake Iardeney mb’eo nahareo hitavañe i tane atolo’ Iehovà Andrianañahare’ areoy, aa ie tavane’ areo le himoneña’ areo,
32 Внимавайте, прочее, да вършите всичките си повеления и съдби, които днес поставям пред вас.
le hene ambeno naho oriho o fañè naho fepètse amantohako anahareo androanio.
