Второзаконие 11
1 Люби, прочее, Господа твоя Бог и пази винаги заръчванията Му, повеленията Му, съдбите Му и заповедите Му.
Hagi Ra Anumzana tamagri Anumzamofona tamavesi nenteta kasege'ane, tra ke'anena amage antetma avaririho.
2 И признайте днес, - (защото не говоря на чадата ви, които не познаха и които не видяха наказанието нанесено от Господа вашия Бог, величията Му, силната Му ръка и издигнатата Му мишца,
Hagi tamagesa antahiho, menina ama nanekea ke'za antahi'za osu'naza mofavretamigura nosuanki, maka zama Ra Anumzana tamagri Anumzamo'ma himamu hankave'ane azanutu'ma tazeri fatgoma hia zama ke'naza vahe'motagu nehue.
3 знаменията Му и делата, които извърши всред Египет против египетския цар Фараон и против цялата му земя,
Hagi Isipi kini ne' Feronte'ene maka Isipi mopafinema erifore'ma hu'nea avame'zane kaguvazanena tamagra ke'naze.
4 и що направи на войската на египтяните, на конете им и на колесниците им, когато ви гонеха изподире, как направи да ги потопят водите на Червеното море, и как Господ ги погуби, та остават погубени и до днес,
Hagi Isipi sondia vahe'mo'za hosi afu'zmine, karisi zaminema eri'za tamavariri'za neazageno, Ra Anumzamo'ma Koranke hagerimpi zamahe fanane hu'nea zana tamagra'a ko ke'naze.
5 и що направи за вас в пустинята, догде да дойдете на това място,
Hagi ka'ma kokampima kegava huramanteno tamavreno amare'ma e'neana ko ke'naze.
6 и що направи на Датана и Авирона, синовете на Елиава Рувимовия син, как земята отвори устата си, та ги погълна всред целия Израил, със семействата им, шатрите им и всичко живо, което им принадлежеше;
Hagi Rubeni nagapinti Eliapu mofavrerare Datanine Abiramukiznima, Ra Anumzamo'ma mopama eri aka'ma higeno maka a' mofavreznine fenoznine seli nozninema mopa agu'ama fre'naza zana tamagra'a ko ke'naze.
7 но на вас говоря, чиито очи видяха всичките велики дела, които Господ извърши),
Hianagi tamagra'a tamavufinti, Ra Anumzamo'ma hihamu'ane zama erifore hu'neazana ke'naze.
8 за това признайте и пазете всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да бъдете дръзновени и да влезете да завладеете земята, към която преминавате да я притежавате,
E'ina hu'negu menima avaririho hu'nama neramamua kasegea kegava nehuta, avariri so'e hiho. E'ina hanutma tamagra hankavetita anama omerinaku'ma nehaza mopa omerigahaze.
9 и да се продължат дните ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да я деде на тях и на потомството им, земя в която текат мляко и мед.
Kema antahitama avaririsuta, amirimo'ene tumerimo'enema avite'nea mopama Ra Anumzamo'ma tamagehe'ine, tamagri'enema tamigahue huno'ma huhampri tamante'nea mopa omeritma za'zate manitma vugahaze.
10 Защото земята, в която влизаш да я притежаваш, не е както Египетската земя, из която излязохте, гдето, като сееше ти семето си, напояваше го с ногата си, като зеленчукова градина.
Na'ankure omeri santiharenaku'ma unefraza mopa Isipi mopama atretma e'naza mopagna osu'neankita, hozama antesaza hozafina ne'zamo'ma hagenogura tina afita ontagigahaze.
11 Но земята, към която преминавате да я притежавате, е земя богата с гори и долини, която пие вода от дъжда на небето,
Hianagi menima ufre'zama nehaza mopafina, agonaramine aguporaminena me'negeno, kora runente.
12 земя, за която Господ твоят Бог се грижи. Очите на Господа твоя Бог са винаги върху нея, от началото на годината и до края на годината.
Hagi e'i ana mopa Ra Anumzana tamagri Anumzamo'a kafuma agafa huno kafuma vagamareno'ma hania knafina, avunteno kegava nehia mopa me'ne.
13 И, казва Господ: Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да любите Господа вашия Бог и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа,
Hagi menima neramua kasegema avariri so'e nehuta, Ra Anumzana tamagri Anumzamofoma tamagu tamenteti'ene huta avesinteta mono'ma huntesageno'a,
14 тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му - и ранния и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си масло.
Agra mopatamifina ko'ma ru knarera atresigeno kora rugahie. Hagi ese' ko'ene henka kora nerinketma, witine wainine olivi masavetaminena eri nompina antegahaze.
15 И ще давам трева на полетата ти за добитъка ти; и ще ядеш и ще се наситиш.
Ana nehuno mopatamifina zagagafamo'zama nesaza trazana tami'nigeno hage'za rama'a nehanageta, tamagra ne'zana neramu hugahaze.
16 Внимавай на себе си, да не би да се измами сърцето ви, и престъпите като служите на други богове и им се кланяте,
Hagi antahintahitamimo'ma savari'ma hanigetama Ra Anumzama atreta havi anumzama nevaririta mono hunte'zankura kva hiho.
17 та пламне против вас гневът на Господа, и Той да затвори небето, за да не вали дъжд и да не дава на земята плода си, та скоро да бъдете изтребени от добрата земя, която Господ ви дава.
Hagi ana'ma hanuta Ra Anumzamofona azeri arimpa ahesageno, mona kahana eriginkeno, kora orina, ne'zamo'a fanane hinketa, Ra Anumzamo'ma knare mopama tami'zama nehia mopafina ame huta frigahaze.
18 Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката си, и нека бъдат като надчелия между очите ви.
E'ina hu'negu amama neramasmua nanekea antahintahi tamifine tamagu'afine eri antenkeno meno. Ana nanekea tamazante'ene kokovite'ene anakinte'nenkeno avame'za me'neno tamagemakani zankura, mika zupa huramagesa huvava hino.
19 Да учите на тях чадата си, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.
Mofavretmimofona ama ana nanekea rempi huzmiho. Hagi nontmifi manisarero, kama vano hanafino, mase'narero, otisarera ama nanekea huge antahige hiho.
20 Да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си,
Ama ana nanekea no kaha zafare'ene kuma keginamofo kafante'ene krenteho.
21 за да се умножат дните ви и дните на чадата ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да им я даде, колкото време небето и над земята.
E'i ana'ma hanageno'a, Ra Anumzamo'ma tamagehe'ima huvempa huno zamigahue huno'ma hu'nea mopafina, tamagrane mofavre nagataminena za'za kna manitma vugahaze. Monamo'ma mesga huno mopa agofetu meaza hutma manigahaze.
22 Понеже, ако пазите прилежно всичките тия заповеди, които ви заповядвам, и ги вършите, - да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани Нему,
Hagi nagrama menima avaririhoma hu'na neramua kasegema tamage hutma nevariritma, Ra Anumzana tamagri Anumzamofoma avesinenteta, avu'avazama'a nevaririta, Agri'ma azeri hankavematisageno'a,
23 тогава Господ ще изгони от пред вас всички тия народи, и ще завладеете народи по-велики и по-силни от вас.
Ra Anumzamo'a ana mopafi vahera zamahe natitresigetma, tamagri'ma tamagatere'za rama'a hu'za tusi'a hankave vahetami mani'naza vahe'mofo mopa omerigahaze.
24 Всяко място, гдето стъпи стъпалото на нозете ви, ще бъде ваше; от пустинята и ливан, от реката, сиреч, реката Евфрат, дори до западното море ще бъде пределът ви.
Hagi maka kumapima tamagiama rentesaza mopamo'a, tamagri mopa megahie. Sauti kaziga ka'ma mopareti vuno noti kaziga Lebanoni agonare uhanatigahie. Hagi zage hanati kaziga Yufretisi tinteti vuno, zage fre kaziga Mediterenia hagerinte uhanatigahie.
25 Никой не ще може да устои пред вас; Господ вашият Бог ще всява страх и трепет от вас по цялата земя, на която стъпвате, според както ви е говорил.
Hagi mago vahe'mo'e huno hankavetino hara hu tamagateoregahze. Na'ankure Ra Anumzana tamagri Anumzamo'a huvempama hu'nea kante anteno mika vahera kama vanarega zamazeri koro hinke'za, tamagrikura tusi koro hugahaze.
26 Ето, днес поставям пред вас благословение и проклетия;
Hagi keho, menina asomu'ma eri kane, sifnafima mani kane tamaveri nehue.
27 благословението, ако слушате заповедите на Господа вашия Бог, които днес ви заповядвам;
Hagi tamagrama Ra Anumzana tamagri Anumzamofo kasegema menima neramasamua kema avaririsuta, asomu erigahaze.
28 и проклетията, ако не слушате заповедите на Господа вашия Бог, но се отклонявате от пътя, който днес ви заповядвам и следвате други богове, които не сте познавали.
Hianagi Anumzamofo kema menima neramasamua kema atreta havifima nevuta, keta antahita osu'nesaza havi anumzama avaririsuta, kazusifi manigahaze.
29 А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, към която отиваш, за да я притежаваш, тогава да положиш благословението на хълма Гаризин, а проклетията на хълма Гевал.
Hagi Ra Anumzana tamagri Anumzamo'ma tamavreno ana mopafima ufrena, ana mopama omenerisuta, Gerisimi agonareti asomu kea huama nehutma, Ebali agonareti kazusi hunte kea huama hiho.
30 Не са ли те оттатък Иордан, зад пътя към захождането на слънцето, в земята на ханаанците, които живеят в полето срещу Галгал, при дъбовете Море?
(E'ina agonararena Jodani timofo zage fre kaziga Araba, Kenani vahe'ma nemaniza mopamofo mago kaziga asoparega Gilgali Moreama me'nea oki zafaramimofo tava'onte me'na'e.)
31 Защото вие преминавате Иордан, за да влезете да завладеете земята, който Господ вашият Бог ви дава: и ще я притежавате и ще се заселите в нея.
Hagi kofa'a knafi Jodani tina takaheta, Ra Anumzana tamagri Anumzamo'ma tami'nea mopa omeriku nevaze. Hagi ana mopa omerita umanisuta,
32 Внимавайте, прочее, да вършите всичките си повеления и съдби, които днес поставям пред вас.
amama neramasamua kasegene tra kenena avariri so'e nehutma, kegava hiho.
