< Второзаконие 10 >
1 В онова време Господ ми каза: Издялай си две каменни плочи, като първите, и възкачи се при Мене на планината; направи си и дървен ковчег.
Amalalu, Hina Gode da nama amane sia: i, ‘Di gele gasui aduna eno musa: hamoi defele bu hedofama. Amola ifa gagili amo gele gasui salima: ne hamoma. Amola goumiba: le heda: le Nama misa.
2 И Аз ще напиша на плочите думите, които бяха на първите плочи, които ти строши; а ти да ги туриш в ковчега.
Amasea, Na musa: gele gasui di da goudane fasi, amoga dedei Na da dia gaheabolo hamoi gele gasuiga bu dedemu. Amasea, amo di ifa Gagili ganodini salima.
3 Прочее, направих ковчега от ситимово дърво, издялах две каменни плочи, като първите и се възкачих на планината с двете плочи в ръцете си.
Amaiba: le, na da aga: isia ifa amoga gagili hamoi. Na da gele gasui aduna musa: liligi defele hamone, bu goumiba: le heda: le gaguli asi.
4 И Той написа на плочите, както бе написано по-напред, десетте заповеди, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня когато се събрахте там; и Господ ги даде на мене.
Amalalu, Hina Gode da Ea musa: dedei defele amo gele gasuiga bu dedei. Amo da Ea Hamoma: ne Sia: i Nabuane Gala, E da musa: dilia goumia gilisisu E da lalu amo ganodini esala dilima sia: i. E da amo gele gasui nama ianu,
5 Тогава се обърнах и слязох от планината, и турих плочите в ковчега, който направих; и там те се намират, според както Господ ми заповяда.
na da sinidigili bu goumiba: le sa: i. Amalalu, Hina Gode da nama sia: i amo defele, na da amo gele gasui ifa Gagili ganodini sali. Ela da amo ganodini dialu amola wali diala.”
6 (След това израилтяните отпътуваха от Вирот-Венеякан до Мосера. Там умря Аарон, и там бе погребан; а синът му Елеазар свещенодействува вместо него.
(Isala: ili dunu da Ya: ganaide gu hano yolesili Mousila moilaiga asi. Amogawi Elane da bogoi. Ilia da ea da: i hodo uli dogone, egefe Elia: isa da ea gobele salasu dunu sogebi lai.
7 От там отпътуваха до Гадгад, и от Гадгад до Иотвата, земя богата с водни потоци.
Ilia da Mousila yolesili asili Gadagouda baligili Yodebada sogega doaga: i. Amogawi, ilia hano bagohame ba: i.
8 В онова време Господ отдели Левиевото племе да носи ковчега за плочите на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му слугува и да благославя в Името Му, както прави до днес;
Amo esoha, ilia da goumia esalu, Hina Gode da Lifai fi ilia hawa: hamosu ilegei, amane, ilia da Hina Gode Ea Gousa: su Sema Gagili gaguli masunu amola Hina Gode Ea midadi leluwane hawa: hamomu, amola Ea Dioba: le, hahawane dogolegele hou olelemu. Amo hawa: hamosu ilia da wali amola hamonana.
9 по която причина левийците нямат дял или наследство между братята си; Господ им е наследство, според както Господ, твоят Бог им обеща).
Isala: ili dunu huluane da soge amola liligi gagusa. Be amo defele, Lifai fi da ilisu soge o liligi o ilia ada liligi amo hame gagusa. Bai dilia Hina Gode ilima sia: i defele, ilia gagui da Hina Gode fawane.)
10 А аз преседях на планината, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; па и тоя път Господ ме послуша, като склони Господ да не те погуби.
Mousese da eno amane sia: i, “Na musa: hamoi defele, na da goumia eso 40amola gasi 40ouesalu. Amola amo esoga, Hina Gode da na sia: nabi. E da dili gugunufinisimu hame hanai galu.
11 Тогава Господ ми каза: Стани, предвождай тия люде, за да влязат да притежават земята, за която съм се клел на бащите им да я дам на тях.
Hina Gode da nama amane sia: i, “Masa! Na fi dunu da soge amo Na da ilia aowalali ilima imunu ilegele sia: i, ilia da amo gesowale fima: ne, di ilima bisili oule masa!”
12 А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ твоят Бог, освен да се боиш от Господа твоя Бог да ходиш във всичките Му пътища да Го любиш и да слугуваш на Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа,
Wali Isala: ili dunu fi! Nabima! Hina Gode da dilima amane sia: sa, ‘Hina Godema beda: ma amola Ema nodone sia: ne gadoma! Ea hou amoma fa: no bobogema! Dilia dogo huluane, dilia asigi dawa: su huluane amola dilia da: i hodo huluane amoga Hina Gode Ea hawa: hamosu hahawane hamoma!
13 та да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро?
Amola Hina Gode Ea sia: amola sema dili hahawane fidima: ne, na da wali eso dilima iaha, amo huluane nabawane hamoma.
14 Ето, небето на небесата, земята и всичко що е на нея принадлежи на Господа твоя Бог,
Dilia Hina Gode da mu, Hebene huluane, osobo bagade amola liligi huluane amo ganodini diala, amo E da huluane gagusa.
15 обаче само бащите ти предпочете Господ и ги възлюби, и измежду всичките племена избра вас, потомството им по тях, както виждате днес.
Be Hina Gode da dilia aowalali ilima bagadewane asigi galu. Amaiba: le, E da dunu fi eno huluane mae dawa: le, dilia aowalali iligaga fi (dilia) amo ilegei. Wali eso amo hou da diala.
16 Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.
Fedege agoane, dilia dogo gadofo damuma! Dilia gawamaga: i hou yolesima.
17 Защото Иеова вашият Бог е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар;
Bai dilia Hina Gode da ‘gode’ liligi huluane baligisa amola E da ouligisu dunu huluane baligisa. E da Gode bagadedafa amola Ema beda: mu da defea. E da dunu huluane defele ba: sa. E da dunu afae baligili fidima: ne sefe hame laha amola hano hame suligisa.
18 Който извършва съдба за сирачето и за вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.
E da guluba: mano noga: le fidima: ne amola didalo huluane asigiwane fidima: ne sia: sa. E da ga fi dunu ilima asigiba: le, ema ha: i manu amola abula iaha.
19 Обичайте, прочее, чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя.
Amaiba: le, dilia amolawane ga fi dunu ilima asigima. Bai dilia musa: da ga fi dunu Idibidi soge ganodini esalu.
20 От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да слугуваш, Нему да бъдеш привързан и в Неговото име да се кълнеш.
Dilia Hina Godema beda: ma amola Ea hawa: hamosu hamoma. Dilia Gode gasa bagade lalegaguma. Dilia ilegele sia: sea, Hina Gode Ea Dioba: le sia: ma.
21 Той е с Когото трябва да се хвалиш и Той е твоят Бог, Който извърши за тебе тия велики и страшни дела, които очите ти видяха.
E da dilia Gode, dilia nodosu liligi. E da musa: gasa bagade musa: hame ba: su hou hamoi dagoi. Amo dilia siga ba: i dagoi.
22 Бащите ти слязоха в Египет на брой седемдесет души; а сега Господ твоят Бог те направи многочислен, като звездите на небето.
70Dilia aowalalia fi da musa: Idibidi sogega gudu ahoanoba, ilia idi da70 fawane ba: i. Be wali dilia Hina Gode da hamobeba: le, dilia idi da gasumuni muagado gala amo ilia idi defele ba: sa.