Второзаконие 1
1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
Tɵwǝndǝ hatirilǝngini Musaning Iordan dǝryasining xǝrⱪiy tǝripidiki Paran bilǝn Tofǝl, Laban, Ⱨazirot, Di-Zaⱨabning otturisida, yǝni Sufning udulidiki qɵl-tüzlǝngliktǝ, pütkül Israilƣa eytⱪan sɵzliridur: —
2 (Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
Ⱨorǝb teƣidin qiⱪip, Seir teƣining yoli bilǝn Ⱪadǝx-barneaƣa barƣuqǝ jǝmiy on bir künlük yol idi.
3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
Ⱨalbuki, Musa bu barliⱪ sɵzlǝrni Pǝrwǝrdigarning ularni dǝp ɵzigǝ tapiliƣini boyiqǝ Israillarƣa eytⱪan waⱪti ⱪiriⱪinqi yili, on birinqi ayning birinqi küni boldi;
4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
bu waⱪit Musa Ⱨǝxbonni paytǝht ⱪilƣan Amoriylarning padixaⱨi Siⱨonni wǝ Axtarot wǝ Ədrǝyni paytǝht ⱪilƣan Baxanning padixaⱨi Ogni mǝƣlup ⱪilƣandin keyinki mǝzgil idi.
5 Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
Xuning bilǝn Iordan dǝryasining xǝrⱪiy tǝripidiki Moab zeminida Musa [pǝyƣǝmbǝr] bu ⱪanun-tǝlimni xǝrⱨlǝxkǝ baxlap, mundaⱪ dedi: —
6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
«Pǝrwǝrdigar Hudayimiz Ⱨorǝb teƣida bizgǝ sɵz ⱪilip: — «Silǝrning muxu taƣ ǝtrapida turƣan waⱪtinglar yetǝrlik boldi;
7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
ǝmdi burulup sǝpǝrgǝ atlinip, Amoriylar turuwatⱪan egizlikkǝ wǝ uningƣa yeⱪin bolƣan barliⱪ jaylarƣa, jümlidin Arabaⱨ tüzlǝnglikigǝ, taƣliⱪlarƣa, oymanliⱪⱪa, jǝnubⱪa, dengiz boyliriƣa, uluƣ dǝrya, yǝni Əfrat dǝryasiƣiqǝ Ⱪanaaniylarning zeminiƣa ⱨǝm Liwan zeminiƣa beringlar.
8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
Mana, Mǝn xu zeminni silǝrning aldinglarƣa ⱪoydum; kiringlar, Pǝrwǝrdigar ata-bowiliringlarƣa, yǝni Ibraⱨim, Isⱨaⱪ, Yaⱪup wǝ ularning ǝwladliriƣa: «Silǝrgǝ berimǝn» dǝp ⱪǝsǝm ⱪilƣan zeminni igilǝnglar» — degǝnidi.
9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
Xunga Mǝn xu qaƣda silǝrgǝ: — «Mǝn yükünglarni yalƣuz kɵtürǝlmǝymǝn.
10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
Pǝrwǝrdigar Hudayinglar silǝrni kɵpǝytti; mana, bügün silǝr asmandiki yultuzlardǝk nurƣunsilǝr.
11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
Ata-bowanglarning Hudasi bolƣan Pǝrwǝrdigar dǝrwǝⱪǝ silǝrni ⱨazirⱪidin yǝnǝ ming ⱨǝssǝ kɵpǝytkǝy, xundaⱪla wǝdǝ ⱪilƣinidǝk silǝrgǝ bǝht-bǝrikǝt ata ⱪilƣay!
12 Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?
Lekin mǝn ɵzüm yalƣuz ⱪandaⱪmu silǝrning japaliringlarni, yükünglarni wǝ talax-tartixinglarni kɵtürǝlǝymǝn?
13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
Ɵzünglar üqün ⱨǝrⱪaysi ⱪǝbililiringlardin danixmǝn, yorutulƣan mɵtiwǝrlǝrni tallanglar, mǝn ularni üstünglǝrgǝ yolbaxqi ⱪilimǝn» — dedim.
14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.
Silǝr bolsanglar manga: — «Sening eytⱪining yahxi gǝp boldi», dedinglar.
15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
Xuning bilǝn mǝn ⱪǝbililiringlardin munǝwwǝr adǝmlǝrni, yǝni danixmǝn ⱨǝm mɵtiwǝr adǝmlǝrni tallap, üstünglǝrgǝ yolbaxqi ⱪilip, mingbexi, yüzbexi, ǝllikbexi wǝ onbexi ⱪilip tǝyinlǝp, ⱪǝbililiringlar üqün ⱨǝrhil ǝmǝllǝrni tutuxⱪa tiklidim.
16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
Xu qaƣda mǝn aranglardiki soraⱪqilarƣa: «Ⱪerindaxliringlar arisidiki ǝrz-dǝwalarni soranglar, ⱪerindax bilǝn ⱪerindaxning otturisida wǝ puⱪraying bilǝn ⱪoxna olturƣan yaⱪa yurtluⱪlar otturisida adil ⱨɵküm qiⱪiringlar;
17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.
ⱨɵküm qiⱪarƣanda ⱨeqⱪandaⱪ kixining yüz-hatirisini ⱪilmanglar; mǝyli kiqik bolsun, qong bolsun silǝr ⱨǝmmisiningla ixlirini soranglar. Silǝr insanlarning sɵlitidin ⱪorⱪmasliⱪinglar kerǝk, qünki muxu ⱨɵküm qiⱪirix ixi Hudaƣa tǝwǝ ixtur. Silǝrgǝ tǝs qüxidiƣan ix bolsa, mening aldimƣa elip kelinglar, mǝn uni anglaymǝn» — dedim.
18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
Əyni qaƣda mǝn ⱪilixⱪa kerǝk bolƣan barliⱪ ixlar toƣruluⱪ tapiliƣanmǝn.
19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.
Biz Pǝrwǝrdigar Hudayimiz bizgǝ buyruƣandǝk Ⱨorǝbtin qiⱪip, Amoriylarning taƣliⱪiƣa barduⱪ wǝ silǝr xu yoldiki bipayan, dǝⱨxǝtlik qɵlni kɵrdunglar; biz uning ⱨǝmmisidin ɵtüp, Ⱪadǝx-Barneaƣa kǝlduⱪ.
20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.
Wǝ mǝn silǝrgǝ: — «Silǝr Pǝrwǝrdigar Hudayimiz bizgǝ ata ⱪilidiƣan, Amoriylarning teƣiƣa yetip kǝlduⱪ.
21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
Mana, Pǝrwǝrdigar Hudayinglar bu zeminni aldinglarƣa ⱪoydi; ata-bowanglarning Hudasi Pǝrwǝrdigar silǝrgǝ eytⱪandǝk, xu yǝrgǝ qiⱪip uni igilǝnglar; ⱪorⱪmanglar, ⱨeq ⱨoduⱪmanglar» — dedim.
22 Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
Xuning bilǝn silǝr ⱨǝmminglar yenimƣa kelip manga: — «Biz zeminƣa kirixtin ilgiri aldin adǝmlǝrni ǝwǝtǝyli; ular biz üqün u yǝrni kɵzitip, qiⱪiximiz kerǝk bolƣan yol wǝ biz uqraydiƣan xǝⱨǝrlǝr toƣruluⱪ hǝwǝr yǝtküzsun» — dedinglar.
23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
Bu ix nǝzirimgǝ muwapiⱪ kɵrünüp, mǝn aranglardin on ikki adǝmni, yǝni ⱨǝrⱪaysi ⱪǝbilidin birdin adǝmni tallidim.
24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
Ular yolƣa atlinip taƣⱪa berip, Əxkol jilƣisiƣa qüxüp u yǝrni tǝkxürüp kɵrüxti.
25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
Ular ⱪolliriƣa xu zemindiki mewilǝrdin elip bizgǝ kǝltürdi wǝ mǝlumat berip: «Pǝrwǝrdigar Hudayimiz bizgǝ tǝⱪdim ⱪilƣan bu zemin yahxidur» — dedi.
26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
Ⱨalbuki, silǝr zeminƣa qiⱪixⱪa unimidinglar, Pǝrwǝrdigar Hudayinglarning ǝmrigǝ ⱪarxi qiⱪip Uningƣa asiyliⱪ ⱪildinglar
27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
wǝ ɵz qediringlarda ⱪaⱪxap: «Pǝrwǝrdigar bizgǝ ɵq bolƣanliⱪidin bizni Amoriylarning ⱪoliƣa tapxurup ⱨalak ⱪilix üqün Misir zeminidin qiⱪarƣan.
28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
Əmdi biz nǝgǝ bararmiz? Qünki ⱪerindaxlirimiz: «Xu yǝrdiki adǝmlǝr bizdin qong ⱨǝm egiz bir hǝlⱪ ikǝn; ularning xǝⱨǝrliri intayin qong, sepilliri asmanƣa taⱪixidikǝn; uning üstigǝ biz xu yǝrdǝ Anakiylarni bayⱪiduⱪ», dǝp kɵnglimizni parakǝndǝ ⱪiliwǝtti» — dedinglar.
29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
Xunga mǝn silǝrgǝ: «Ⱪorⱪmanglar, ularning aldida dǝkkǝ-dükkigǝ qüxmǝnglar;
30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
silǝrning aldinglarda mangidiƣan Pǝrwǝrdigar Hudayinglar Misir zeminida kɵz aldinglarda barliⱪ ⱪilƣanliridǝk silǝr üqün jǝng ⱪilidu;
31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
silǝr yǝnǝ qɵl-bayawandimu barliⱪ mangƣan yolliringlarda muxu yǝrgǝ yetip kǝlgüqǝ insan ɵz oƣlini ⱪuqiⱪida kɵtürginidǝk Pǝrwǝrdigar Hudayinglarningmu silǝrni kɵtürginini kɵrdunglar.
32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
Xuningdǝk gǝrqǝ U yǝnǝ keqidǝ otta, kündüzdǝ bulut iqidǝ silǝrning aldinglarda mengip, bargaⱨ tikküdǝk yǝrlǝrni izdǝp tepix üqün yürgǝn bolsimu, bu ixta Pǝrwǝrdigar Hudayinglarƣa ixǝnmidinglar.
33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
Pǝrwǝrdigar bu sɵzlǝrni ⱪilƣan awazinglarni anglap ƣǝzǝplinip:
35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
«Bu rǝzil dǝwrdikilǝrdin ⱨeqbir adǝm ⱨǝrⱪandaⱪ yol bilǝn Mǝn ata-bowiliriƣa tǝⱪdim ⱪilixni ⱪǝsǝm ⱪilƣan bu yahxi zeminni kɵrgüqi bolmaydu!
36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
Pǝⱪǝt Yǝfunnǝⱨning oƣli Kalǝb pütün ⱪǝlbi bilǝn Pǝrwǝrdigarƣa ǝgǝxkǝqkǝ, xula zeminni kɵridu wǝ u ɵz puti bilǝn kezip qiⱪⱪan barliⱪ yǝrni uningƣa wǝ uning baliliriƣa berimǝn» — dǝp ⱪǝsǝm ⱪildi.
37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
Xu qaƣda Pǝrwǝrdigar silǝrning sǝwǝbinglardin mǝndinmu aqqiⱪlandi wǝ: «Sǝnmu xu yǝrgǝ kirgüqi bolmaysǝn.
38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.
lekin aldingda hizmǝttǝ turuwatⱪan Nunning oƣli Yǝxua kirǝlǝydu. Uni küqlǝndürgin, qünki u Israillarni uningƣa miras ⱪilduridu.
39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.
Xuningdǝk silǝrning: «Ular [düxmǝnlǝrning] oljisi bolup ⱪalidu» degǝn kiqik baliliringlar, yǝni bügünki kündǝ yahxi-yamanni pǝrⱪ etǝlmǝydiƣan baliliringlar bolsa, kiridu; Mǝn u yǝrni ularƣa ata ⱪilimǝn wǝ ular uni igilǝydu.
40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
Lekin silǝr bolsanglar, burulup Ⱪizil Dengizƣa baridiƣan yol bilǝn qɵl-bayawanƣa ⱪayttinglar» — dedi.
41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
Xu qaƣda silǝr manga jawab berip: «Biz dǝrwǝⱪǝ Pǝrwǝrdigar aldida gunaⱨ sadir ⱪilduⱪ. Xuning üqün biz ⱨazir Pǝrwǝrdigar Hudayimiz bizgǝ ⱪilƣan barliⱪ ǝmri boyiqǝ jǝng ⱪilƣili qiⱪimiz» — dedinglar. Xuning bilǝn silǝrning ⱨǝrbiringlar ɵz beximqiliⱪ ⱪilip ⱪoral-yaraⱪliringlarni esip, taƣⱪa qiⱪmaⱪqi boldunglar.
42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
Lekin Pǝrwǝrdigar manga: Ularƣa: — «Qiⱪmanglar, jǝng ⱪilmanglar, qünki Mǝn aranglarda ǝmǝsmǝn; silǝr qoⱪum düxmǝnliringlar aldida mǝƣlup bolisilǝr», degin, dedi.
43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
Mǝn silǝrgǝ sɵz ⱪildim, lekin silǝr ⱪulaⱪ salmidinglar, bǝlki Pǝrwǝrdigarning sɵzigǝ ⱪarxi qiⱪip asiyliⱪ ⱪilip, ɵz beximqiliⱪ ⱪilip taƣⱪa qiⱪtinglar.
44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
Lekin taƣda turƣan Amoriylar silǝrgǝ ⱪarxi atlinip, bir top ⱨǝrilǝrdǝk silǝrni taki Hormaⱨƣiqǝ ⱪoƣlap, Seirda silǝrni ⱪiliqlap ɵltürdi.
45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
Silǝr ⱪaytip kelip Pǝrwǝrdigar aldida yiƣa-zar kɵtürdünglar, ǝmma Pǝrwǝrdigar pǝryadinglarni anglimidi, ya uningƣa ⱪulaⱪ salmidi.
46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.
Xuning bilǝn silǝr Ⱪadǝxtǝ nurƣun künlǝr turup ⱪaldinglar — silǝr ⱪanqǝ künlǝr xu yǝrdǝ turdunglar!
