Второзаконие 1

1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

THESE ARE the words which Moses spoke unto all Israel beyond the Jordan; in the wilderness, in the Arabah, over against Suph, between Paran and Tophel, and Laban, and Hazeroth, and Di-zahab.

2 (Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

It is eleven days journey from Horeb unto Kadesh-barnea by the way of mount Seir.

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

And it came to pass in the fortieth year, in the eleventh month, on the first day of the month, that Moses spoke unto the children of Israel, according unto all that the LORD had given him in commandment unto them;

4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

after he had smitten Sihon the king of the Amorites, who dwelt in Heshbon, and Og the king of Bashan, who dwelt in Ashtaroth, at Edrei;

5 Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

beyond the Jordan, in the land of Moab, took Moses upon him to expound this law, saying:

6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

The LORD our God spoke unto us in Horeb, saying: 'Ye have dwelt long enough in this mountain;

7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

turn you, and take your journey, and go to the hill-country of the Amorites and unto all the places nigh thereunto, in the Arabah, in the hill-country, and in the Lowland, and in the South, and by the sea-shore; the land of the Canaanites, and Lebanon, as far as the great river, the river Euphrates.

8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

Behold, I have set the land before you: go in and possess the land which the LORD swore unto your fathers, to Abraham, to Isaac, and to Jacob, to give unto them and to their seed after them.'

9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

And I spoke unto you at that time, saying: 'I am not able to bear you myself alone;

10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

the LORD your God hath multiplied you, and, behold, ye are this day as the stars of heaven for multitude. —

11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

The LORD, the God of your fathers, make you a thousand times so many more as ye are, and bless you, as He hath promised you! —

12 Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?

How can I myself alone bear your cumbrance, and your burden, and your strife?

13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

Get you, from each one of your tribes, wise men, and understanding, and full of knowledge, and I will make them heads over you.'

14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.

And ye answered me, and said: 'The thing which thou hast spoken is good for us to do.'

15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

So I took the heads of your tribes, wise men, and full of knowledge, and made them heads over you, captains of thousands, and captains of hundreds, and captains of fifties, and captains of tens, and officers, tribe by tribe.

16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

And I charged your judges at that time, saying: 'Hear the causes between your brethren, and judge righteously between a man and his brother, and the stranger that is with him.

17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.

Ye shall not respect persons in judgment; ye shall hear the small and the great alike; ye shall not be afraid of the face of any man; for the judgment is God's; and the cause that is too hard for you ye shall bring unto me, and I will hear it.'

18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

And I commanded you at that time all the things which ye should do.

19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.

And we journeyed from Horeb, and went through all that great and dreadful wilderness which ye saw, by the way to the hill-country of the Amorites, as the LORD our God commanded us; and we came to Kadesh-barnea.

20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.

And I said unto you: 'Ye are come unto the hill-country of the Amorites, which the LORD our God giveth unto us.

21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

Behold, the LORD thy God hath set the land before thee; go up, take possession, as the LORD, the God of thy fathers, hath spoken unto thee; fear not, neither be dismayed.'

22 Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

And ye came near unto me every one of you, and said: 'Let us send men before us, that they may search the land for us, and bring us back word of the way by which we must go up, and the cities unto which we shall come.'

23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

And the thing pleased me well; and I took twelve men of you, one man for every tribe;

24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

and they turned and went up into the mountains, and came unto the valley of Eshcol, and spied it out.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

And they took of the fruit of the land in their hands, and brought it down unto us, and brought us back word, and said: 'Good is the land which the LORD our God giveth unto us.'

26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

Yet ye would not go up, but rebelled against the commandment of the LORD your God;

27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

and ye murmured in your tents, and said: 'Because the LORD hated us, He hath brought us forth out of the land of Egypt, to deliver us into the hand of the Amorites, to destroy us.

28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

Whither are we going up? our brethren have made our heart to melt, saying: The people is greater and taller than we; the cities are great and fortified up to heaven; and moreover we have seen the sons of the Anakim there.'

29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

Then I said unto you: 'Dread not, neither be afraid of them.

30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

The LORD your God who goeth before you, He shall fight for you, according to all that He did for you in Egypt before your eyes;

31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

and in the wilderness, where thou hast seen how that the LORD thy God bore thee, as a man doth bear his son, in all the way that ye went, until ye came unto this place.

32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

Yet in this thing ye do not believe the LORD your God,

33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

Who went before you in the way, to seek you out a place to pitch your tents in: in fire by night, to show you by what way ye should go, and in the cloud by day.'

34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

And the LORD heard the voice of your words, and was wroth, and swore, saying:

35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

'Surely there shall not one of these men, even this evil generation, see the good land, which I swore to give unto your fathers,

36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

save Caleb the son of Jephunneh, he shall see it; and to him will I give the land that he hath trodden upon, and to his children; because he hath wholly followed the LORD.'

37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

Also the LORD was angry with me for your sakes, saying: Thou also shalt not go in thither;

38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.

Joshua the son of Nun, who standeth before thee, he shall go in thither; encourage thou him, for he shall cause Israel to inherit it.

39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.

Moreover your little ones, that ye said should be a prey, and your children, that this day have no knowledge of good or evil, they shall go in thither, and unto them will I give it, and they shall possess it.

40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

But as for you, turn you, and take your journey into the wilderness by the way to the Red Sea.'

41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

Then ye answered and said unto me: 'We have sinned against the LORD, we will go up and fight, according to all that the LORD our God commanded us.' And ye girded on every man his weapons of war, and deemed it a light thing to go up into the hill-country.

42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

And the LORD said unto me: 'Say unto them: Go not up, neither fight; for I am not among you; lest ye be smitten before your enemies.'

43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

So I spoke unto you, and ye hearkened not; but ye rebelled against the commandment of the LORD, and were presumptuous, and went up into the hill-country.

44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

And the Amorites, that dwell in that hill-country, came out against you, and chased you, as bees do, and beat you down in Seir, even unto Hormah.

45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

And ye returned and wept before the LORD; but the LORD hearkened not to your voice, nor gave ear unto you.

46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.

So ye abode in Kadesh many days, according unto the days that ye abode there.