Второзаконие 1
1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
以下所记的是摩西在约旦河东的旷野、疏弗对面的亚拉巴—就是巴兰、陀弗、拉班、哈洗录、底撒哈中间—向以色列众人所说的话。（
2 (Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
从何烈山经过西珥山到加低斯·巴尼亚有十一天的路程。）
3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
出埃及第四十年十一月初一日，摩西照耶和华借着他所吩咐以色列人的话都晓谕他们。
4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
那时，他已经击杀了住希实本的亚摩利王西宏和住以得来、亚斯他录的巴珊王噩。
5 Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
摩西在约旦河东的摩押地讲律法说：
6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
“耶和华—我们的 神在何烈山晓谕我们说：你们在这山上住的日子够了；
7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
要起行转到亚摩利人的山地和靠近这山地的各处，就是亚拉巴、山地、高原、南地，沿海一带迦南人的地，并黎巴嫩山又到幼发拉底大河。
8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
如今我将这地摆在你们面前；你们要进去得这地，就是耶和华向你们列祖亚伯拉罕、以撒、雅各起誓应许赐给他们和他们后裔为业之地。”
9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
“那时，我对你们说：‘管理你们的重任，我独自担当不起。
10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
耶和华—你们的 神使你们多起来。看哪，你们今日像天上的星那样多。
11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
惟愿耶和华—你们列祖的 神使你们比如今更多千倍，照他所应许你们的话赐福与你们。
12 Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?
但你们的麻烦，和管理你们的重任，并你们的争讼，我独自一人怎能担当得起呢？
13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
你们要按着各支派选举有智慧、有见识、为众人所认识的，我立他们为你们的首领。’
14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.
你们回答我说：‘照你所说的行了为妙。’
15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
我便将你们各支派的首领，有智慧、为众人所认识的，照你们的支派，立他们为官长、千夫长、百夫长、五十夫长、十夫长，管理你们。
16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
“当时，我嘱咐你们的审判官说：‘你们听讼，无论是弟兄彼此争讼，是与同居的外人争讼，都要按公义判断。
17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.
审判的时候，不可看人的外貌；听讼不可分贵贱，不可惧怕人，因为审判是属乎 神的。若有难断的案件，可以呈到我这里，我就判断。’
18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
那时，我将你们所当行的事都吩咐你们了。”
19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.
“我们照着耶和华—我们 神所吩咐的从何烈山起行，经过你们所看见那大而可怕的旷野，往亚摩利人的山地去，到了加低斯·巴尼亚。
20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.
我对你们说：‘你们已经到了耶和华—我们 神所赐给我们的亚摩利人之山地。
21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
看哪，耶和华—你的 神已将那地摆在你面前，你要照耶和华—你列祖的 神所说的上去得那地为业；不要惧怕，也不要惊惶。’
22 Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
你们都就近我来说：‘我们要先打发人去，为我们窥探那地，将我们上去该走何道，必进何城，都回报我们。’
23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
这话我以为美，就从你们中间选了十二个人，每支派一人。
24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
于是他们起身上山地去，到以实各谷，窥探那地。
25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
他们手里拿着那地的果子下来，到我们那里，回报说：‘耶和华—我们的 神所赐给我们的是美地。’
26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
“你们却不肯上去，竟违背了耶和华—你们 神的命令，
27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
在帐棚内发怨言说：‘耶和华因为恨我们，所以将我们从埃及地领出来，要交在亚摩利人手中，除灭我们。
28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
我们上哪里去呢？我们的弟兄使我们的心消化，说那地的民比我们又大又高，城邑又广大又坚固，高得顶天，并且我们在那里看见亚衲族的人。’
29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
我就对你们说：‘不要惊恐，也不要怕他们。
30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
在你们前面行的耶和华—你们的 神必为你们争战，正如他在埃及和旷野，在你们眼前所行的一样。
31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
你们在旷野所行的路上，也曾见耶和华—你们的 神抚养你们，如同人抚养儿子一般，直等你们来到这地方。’
32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
你们在这事上却不信耶和华—你们的 神。
33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
他在路上，在你们前面行，为你们找安营的地方；夜间在火柱里，日间在云柱里，指示你们所当行的路。”
34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
“耶和华听见你们这话，就发怒，起誓说：
35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
‘这恶世代的人，连一个也不得见我起誓应许赐给你们列祖的美地；
36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
惟有耶孚尼的儿子迦勒必得看见，并且我要将他所踏过的地赐给他和他的子孙，因为他专心跟从我。’
37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
耶和华为你的缘故也向我发怒，说：‘你必不得进入那地。
38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.
伺候你、嫩的儿子约书亚，他必得进入那地；你要勉励他，因为他要使以色列人承受那地为业。
39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.
并且你们的妇人孩子，就是你们所说、必被掳掠的，和今日不知善恶的儿女，必进入那地。我要将那地赐给他们，他们必得为业。
40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
至于你们，要转回，从红海的路往旷野去。’
41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
“那时，你们回答我说：‘我们得罪了耶和华，情愿照耶和华—我们 神一切所吩咐的上去争战。’于是你们各人带着兵器，争先上山地去了。
42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
耶和华吩咐我说：‘你对他们说：不要上去，也不要争战；因我不在你们中间，恐怕你们被仇敌杀败了。’
43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
我就告诉了你们，你们却不听从，竟违背耶和华的命令，擅自上山地去了。
44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
住那山地的亚摩利人就出来攻击你们，追赶你们，如蜂拥一般，在西珥杀退你们，直到何珥玛。
45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
你们便回来，在耶和华面前哭号；耶和华却不听你们的声音，也不向你们侧耳。
46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.
于是你们在加低斯住了许多日子。”
