Данаил 7
1 В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава написа сънят и разказа същността на работите.
Ын анул динтый ал луй Белшацар, ымпэратул Бабилонулуй, Даниел а висат ун вис ши а авут ведений ын минтя луй пе кынд ера ын пат. Ын урмэ а скрис висул ши а историсит лукруриле де кэпетение.
2 Даниил проговаряйки, рече: Видях в нощното си видение, и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море.
Даниел а ынчепут ши а зис: „Ын ведения мя де ноапте, ам вэзут кум челе патру вынтурь але черурилор ау избукнит пе Маря чя Маре.
3 И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг.
Ши патру фяре марь ау ешит дин маре, деосебите уна де алта.
4 Първият бе като лъв и имаше орлови крила; а, като го гледах, крилата му се изскубаха, и той се издигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек, и даде му се човешко сърце.
Чя динтый семэна ку ун леу ши авя арипь де вултур. М-ам уйтат ла еа пынэ ын клипа кынд и с-ау смулс арипиле ши, скулынду-се де пе пэмынт, а стат дрепт ын пичоаре ка ун ом ши и с-а дат о инимэ де ом.
5 След това, ето друг звяр, втори, приличен на мечка, който се повдигна от едната страна, и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо.
Ши ятэ кэ о а доуа фярэ ера ка ун урс ши стэтя ынтр-о рынэ; авя трей коасте ын гурэ, ынтре динць, ши и с-а зис: ‘Скоалэ-те ши мэнынкэ мултэ карне!’
6 Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила: тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.
Дупэ ачея м-ам уйтат май департе ши ятэ о алта ка ун пардос, каре авя пе спате патру арипь ка о пасэре; фяра ачаста авя ши патру капете ши и с-а дат стэпынире.
7 Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога.
Дупэ ачея м-ам уйтат ын веденииле меле де ноапте ши ятэ кэ ера о а патра фярэ, неспус де грозав де ынспэймынтэтоаре ши де путерникэ; авя ниште динць марь де фер, мынка, сфэрыма ши кэлка ын пичоаре че май рэмыня; ера ку тотул деосебитэ де тоате фяреле де май ынаинте ши авя зече коарне.
8 Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи, и уста, които говореха надменно.
М-ам уйтат ку бэгаре де сямэ ла коарне ши ятэ кэ ун алт корн мик а ешит дин мижлокул лор ши, динаинтя ачестуй корн, ау фост смулсе трей дин челе динтый коарне. Ши корнул ачеста авя ниште окь ка окий де ом ши о гурэ каре ворбя ку труфие.
9 Гледах, додето се положиха престоли, и Древният по Дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, и колелата му пламенен огън.
Мэ уйтам ла ачесте лукрурь пынэ кынд с-ау ашезат ниште скауне де домние. Ши ун Ымбэтрынит де зиле а шезут жос. Хайна Луй ера албэ ка зэпада ши пэрул капулуй Луй ера ка ниште лынэ куратэ; скаунул Луй де домние ера ка ниште флэкэрь де фок ши роциле луй, ка ун фок апринс.
10 Огнена река излизаше и течеше изпред него; милион служители му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.
Ун рыу де фок курӂя ши ешя динаинтя Луй. Мий де мий де служиторь Ый служяу ши де зече мий де орь зече мий стэтяу ынаинтя Луй. С-а цинут жудеката ши с-ау дескис кэрциле.
11 Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах додето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън.
Еу мэ уйтам мереу дин причина кувинтелор плине де труфие пе каре ле ростя корнул ачела: м-ам уйтат пынэ кынд фяра а фост учисэ ши трупул ей а фост нимичит ши арункат ын фок, ка сэ фие арс.
12 А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им обаче се продължи до време и година.
Ши челелалте фяре ау фост дезбрэкате де путеря лор, дар ли с-а ынгэдуит о лунӂире а веций пынэ ла о време ши ун час анумит.
13 Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Древния по Дни; и доведоха го пред Него.
М-ам уйтат ын тимпул ведениилор меле де ноапте ши ятэ кэ пе норий черурилор а венит унул ка ун фиу ал омулуй; а ынаинтат спре Чел Ымбэтрынит де зиле ши а фост адус ынаинтя Луй.
14 И Нему се даде владичество, слава и царство, за да му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.
И с-а дат стэпынире, славэ ши путере ымпэрэтяскэ, пентру ка сэ-Й служяскэ тоате попоареле, нямуриле ши оамений де тоате лимбиле. Стэпыниря Луй есте о стэпынире вешникэ ши ну ва трече ничдекум ши Ымпэрэция Луй ну ва фи нимичитэ ничодатэ.
15 Колкото за мене Даниила, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.
Еу, Даниел, м-ам тулбурат ку духул ши веденииле дин капул меу м-ау ынспэймынтат.
16 Приближих се до едного от предстоящите и го попитах що е истинското значение на всичко това. И той ми разправи и ми даде да разбера значението на тия неща.
М-ам апропият де унул дин чей че стэтяу аколо ши л-ам ругат сэ-мь дя лэмурирь темейниче ку привире ла тоате ачесте лукрурь. Ел мь-а ворбит ши ми ле-а тылкуит астфел:
17 Тия четири големи зверове, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята.
‘Ачесте патру фяре марь сунт патру ымпэраць каре се вор ридика пе пэмынт.
18 Но светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове.
Дар сфинций Челуй Пряыналт вор прими ымпэрэция ши вор стэпыни ымпэрэция ын вечь, дин вешничие ын вешничие.’
19 Тогава поисках да узная истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всичките други и бе твърде страшен, чиито зъби бяха железни и ноктите му медни, който пояждаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с нозете си,
Ын урмэ ам дорит сэ штиу адевэрул асупра фярей а патра – каре се деосебя де тоате челелалте ши ера неспус де грозавэ: авя динць де фер ши гяре де арамэ, мынка, сфэрыма ши кэлка ын пичоаре че рэмыня –
20 и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия рог, който излезе, и пред който паднаха три, тоест, за оня рог, който имаше очи и уста, които говореха надменно, и който наглед бе по-як от другарите си.
ши асупра челор зече коарне пе каре ле авя ын кап, ши асупра челуйлалт корн каре ешисе ши ынаинтя кэруя кэзусерэ трей, асупра корнулуй ачестуя, каре авя окь, о гурэ каре ворбя ку труфие ши авя о ынфэцишаре май маре декыт челелалте коарне.
21 Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях,
Ам вэзут, де асеменя, кум корнул ачеста а фэкут рэзбой сфинцилор ши й-а бируит,
22 докато дойде Древният по Дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.
пынэ кынд а венит Чел Ымбэтрынит де зиле ши а фэкут дрептате сфинцилор Челуй Пряыналт, ши а венит время кынд сфинций ау луат ын стэпынире ымпэрэция.
23 Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвърто царство на света, което ще се различава от всичките царства, и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши.
Ел мь-а ворбит аша: ‘Фяра а патра есте о а патра ымпэрэцие каре ва фи пе пэмынт. Еа се ва деосеби де тоате челелалте, ва сфышия тот пэмынтул, ыл ва кэлка ын пичоаре ши-л ва здроби.
24 А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите, и ще покори трима царе.
Челе зече коарне ынсямнэ кэ дин ымпэрэция ачаста се вор ридика зече ымпэраць. Яр дупэ ей се ва ридика ун алтул, каре се ва деосеби де ынаинташий луй ши ва доборы трей ымпэраць.
25 Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предаде в ръката му до време и времена и половина време.
Ел ва рости ворбе де хулэ ымпотрива Челуй Пряыналт, ва асупри пе сфинций Челуй Пряыналт ши се ва ынкумета сэ скимбе времуриле ши леӂя, ши сфинций вор фи даць ын мыниле луй тимп де о време, доуэ времурь ши о жумэтате де време.
26 Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.
Апой ва вени жудеката ши и се ва луа стэпыниря, каре ва фи прэбушитэ ши нимичитэ пентру тотдяуна.
27 А царството и владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство, и на Когото всичките владичества ще служат и се покоряват.
Дар домния, стэпыниря ши путеря тутурор ымпэрэциилор каре сунт претутиндень суб черурь се вор да попорулуй сфинцилор Челуй Пряыналт. Ымпэрэция Луй есте о ымпэрэцие вешникэ ши тоате путериле Ый вор служи ши-Л вор аскулта!’
28 Тук е краят на това нещо. Колкото за мене, Даниила, размишленията ми ме смущават много, и изгледът на лицето ми се измени; но запазих това нещо в сърцето си.
Аич с-ау сфыршит кувинтеле. Пе мине, Даниел, м-ау тулбурат неспус де мулт гындуриле меле ши ми с-а скимбат кулоаря фецей, дар ам пэстрат кувинтеле ачестя ын инима мя.”
