Данаил 2

1 И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него.

And, in the second year of the reign of Nebuchadnezzar, Nebuchadnezzar dreamed dreams, —and his spirit, was troubled, and, his sleep, had gone from him.

2 Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя.

So the king gave word to call for the sacred scribes and for the magicians, and for the users of incantations, and for the Chaldeans, that they might tell the king his dreams, —they came in therefore, and stood before the king.

3 И царят им рече: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.

And the king, said to them, A dream, have I dreamed, —and my spirit is troubled to know the dream.

4 Тогава халдейците говориха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до веки! кажи съня на слугите си, и ние ще явим значението му.

Then spake the Chaldeans to the king, in Aramaic, —O king, to the ages, live! Tell the dream to thy servants, and, the interpretation, we will declare.

5 В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища;

The king answered and said to the Chaldeans, The word from me, is unalterable: If ye shall not make known to me the dream and the interpretation thereof, ye shall be cut in pieces, and, your houses, into a dunghill, shall be turned;

6 но ако явите съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди, и голяма чест. Явете ми, прочее, съня и значението му.

but, if, the dream and the interpretation thereof, ye will declare, gifts and a present and great dignity, shall ye receive from before me, —therefore, the dream and the interpretation thereof, declare ye unto me.

7 Те отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си, и ние ще явим значението му.

They answered again and said, —Let, the king, tell, the dream, to his servants, and, the interpretation thereof, we will declare.

8 В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мене.

The king answered and said, Of a certainty, I know, that, time, ye, would gain, —merely because ye see that, unalterable, from me, is the word:

9 Обаче, ако не ми явите съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене додето се измени решението (Еврейски: времето) ми. Кажете ми прочее съня, и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му.

That, if, the dream, ye shall not make known to me, one and the same, is the decree, and, a lying and wicked word, have ye agreed to speak before me, that meanwhile the time may be changed, —therefore, the dream, tell ye me, so shall I know that, the interpretation thereof, ye can declare for me.

10 Халдейците отговаряйки пред царя, рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царева работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от врач или вражар, или халдеец.

The Chaldeans answered before the king and said, There is not a man upon the earth, who can declare, the matter of the king, —although indeed, there is no king, chief ruler who, a thing like this, hath asked of any sacred scribe or magician or Chaldean;

11 Това нещо, което царят изисква е мъчно; и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците. (Еврейски: не е с плът)

and, the thing which the king hath asked, is difficult, and, none other, is there, who can declare it before the king, —saving the gods whose dwelling is, not with flesh.

12 За това, царят се разгневи и много се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.

For this cause, the king, was provoked and exceedingly indignant, —and gave word to destroy all the wise men of Babylon;

13 И тъй, като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги убият.

and, the decree, went forth, that, the wise men, should be slain, —and they sought Daniel and his companions that they might be slain.

14 Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

Immediately, Daniel, made answer with prudence and discretion, to Arioch, chief of the executioners of the king, —who had come forth to slay the wise men of Babylon:

15 Отговаряйки, той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниила.

he began to speak and said to Arioch the king’s captain, —For what cause, is the decree raging forth from before the king? Then did Arioch make the matter known unto Daniel.

16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да яви на царя значението на съня.

So Daniel entered in, and desired of the king, —that, an appointed time, he would give him, and then, the interpretation, he would declare unto the king.

17 Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила, и Азария,

Then Daniel, to his own house, departed, —and, to Hananiah, Mishael, and Azariah, his companions, made the matter known;

18 за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

that, tender compassion, they might seek from before the God of the heavens, concerning this secret, —that Daniel and his companions, might not be destroyed, with the rest of the wise men of Babylon.

19 Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

Then, unto Daniel—in a vision of the night, the secret was revealed, —whereupon, Daniel, blessed the God of the heavens:

20 Даниил рече: - Да бъде благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са негови.

Daniel responded, and said, Let the name of God be blessed from age to age, —in that wisdom and might, to him belong;

21 Той изменява времената и годините; Сваля царе, и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.

And, he, changeth times and seasons, removeth kings, and setteth up kings, —giving wisdom to the wise, and knowledge to them who are skilled in understanding:

22 Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; И светлината обитава с Него.

He, revealeth the deep things, and the hidden, —knoweth what is in the darkness, and, light, with him, doth dwell.

23 На тебе, Боже на бащите ми, благодаря, И тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила Като си ми открил онова, Което попросих от тебе; Защото си ни открил царевата работа.

Unto the, O God of my fathers, do I render thanks and praise, in that, wisdom and might, thou hast given unto me, —yea, already, hast thou made known to me that which we desired of thee, for, the matter of the king, hast thou made known unto us.

24 И тъй, Даниил влезе при Ариоха, когото царят бе назначил да погуби Вавилонските мъдреци, и като влезе рече му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя, и аз ще явя на царя значението на съня.

Therefore, Daniel entered in unto Arioch, whom the king had appointed to destroy the wise men of Babylon, —he went in, and, thus, he said unto him, The wise men of Babylon, do not thou destroy, bring me in before the king, and, the interpretation—unto the king, will I declare.

25 Тогава Ариох побърза да въведе Даниила пред царя, и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението.

Thereupon, Arioch—with haste, brought in Daniel before the king, —and, thus, he said to him—I have found a man of the sons of the exile of Judah, who, the interpretation—unto the king, will make known.

26 Царят проговаряйки рече на Даниила, чието име бе Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?

The king answered and said unto Daniel, whose name was Belteshazzar, —Art thou able to make known unto me the dream which I have seen, and the interpretation thereof?

27 В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози;

Daniel answered before the king, and said, —The secret which the king hath asked, the wise men, the magicians, the sacred scribes, the astrologers, are not able to declare unto the king;

28 Но има Бог на небесата, който открива тайни; и той явява на цар Навуходоносора онова, що има да стане в послешните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си на леглото си;

but there is a God in the heavens, who revealeth secrets, and hath made known to King Nebuchadnezzar, what shall come to pass, in the afterpart of the days: Thy dream and the visions of thy head upon thy bed, are, these: —

29 Царю, размишленията ти дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и оня, който открива тайни, ти е явил онова, що има да стане.

As for thee, O king, thy thoughts upon thy bed, arose regarding what should come to pass hereafter; and, he that revealeth secrets, made known to thee what shall come to pass.

30 Но колкото за мене, тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.

But, as for me—not for any wisdom that is in me, more than any of the living, is, this secret, revealed to me, —therefore, it is in order that, the interpretation—unto the king, they should make known, and that, the thoughts of thy heart, thou shouldst get to know.

31 Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.

As for thee, O king, thou wast looking, when lo! a great image, this image, being mighty, and the brightness thereof surpassing, was standing before thee, —and, the appearance thereof, was terrible.

32 Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, корема му и бедрата му от мед,

As for this image, its head, was of fine gold, its breast and its arms, were of silver, —its belly and its thighs, of bronze;

33 краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.

its legs, of iron, —and, its feet, part of them, of iron, and, part of them, of clay.

34 Ти си гледал додето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

Thou didst look, until that a stone tare itself away, not by the aid of hands, and smote the image upon its feet, which were of iron and clay, —and they were broken in pieces.

35 Тогава желязото, калта, медта, среброто, и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

Then were broken in pieces at once, the iron, the clay, the bronze, the silver, and the gold, and became like chaff out of the summer threshing-floors, and the wind, carried them away, and, no place, was found for them, —but, the stone that smote the image, became a mighty rock, and filled all the land.

36 Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

This, is the dream, and, the interpretation thereof, we will tell before the king.

37 Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

Thou, O king, art the king of kings, —for, the God of the heavens, hath given unto thee, the kingship, the might, the power and the dignity;

38 и където и да живеят човеците, горските зверове, и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.

and, wheresoever the sons of men do dwell, the wild beasts of the field and the birds of the heavens, hath he given into thy hand, and hath made thee ruler over them all. Thou, art the head of gold.

39 И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед, което ще обладае целия свят.

And, after thee, shall arise another kingdom, inferior to thee, —and another—a third kingdom, of bronze, which shall bear rule throughout all the earth.

40 Ще се издигне и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.

And, the fourth kingdom, shall be hard as iron, —in like manner as iron breaketh in pieces and crusheth all things, —even as iron which bringeth to ruins all these, shall it break in pieces and bring to ruins.

41 А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

And, whereas thou sawest the feet and the toes, part of them of potter’s clay, and part of them of iron, the kingdom, shall be, divided, and, of the hardness of the iron, shall there be in it, —forasmuch as thou sawest, the iron, combined with the miry clay;

42 И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

and, the toes of the feet, part of them, iron, and, part, of clay, —some part of the kingdom, shall be strong, but, a part thereof, shall be brittle;

43 И както си видял желязото смесено с глинената кал, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

and, whereas thou sawest, the iron, combined with the miry clay, they shall be combined with the seed of men, but shall not cleave firmly one to another, —lo! as iron is not to be combined with clay.

44 И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъдва до века.

And, in the days of those kings, shall the God of the heavens, set up, a kingdom which, to the ages, shall not be destroyed, and, the kingdom, to another people, shall not be left, —it shall break in pieces and make an end of all these kingdoms, but, itself, shall stand to the ages.

45 Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто, и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно.

Forasmuch as thou sawest that, out of the rock, a stone tare itself away, but not with hands, and brake in pieces the clay, the iron, the bronze, the silver and the gold, the mighty God, hath made known to the king what shall come to pass hereafter. Exact then is the dream, and trusty its interpretation.

46 Тогава цар Навуходоносор падна на лице та се поклони на Даниила, и заповяда да му принесат принос и кадения.

Then, King Nebuchadnezzar, fell upon his face, and, unto Daniel, paid adoration; and, a present and sweet odours, gave he word to pour out unto him.

47 Царят, отговаряйки на Даниила, рече: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна.

The king answered Daniel, and said—Of a truth, your God, is a God of gods, and a Lord of kings, and a Revealer of secrets, —seeing thou wast able to reveal this secret.

48 Тогава царят възвеличи Даниила, даде му много и големи подаръци, и го постави управител над цялата Вавилонска област и началник на управителите над всичките вавилонски мъдреци.

Then, the king, exalted, Daniel, and, many large presents, gave he unto him, and set him to be ruler over all the province of Babylon, —and chief of the nobles, over all the wise men of Babylon.

49 И Даниил измоли от царя, и той постави Седраха, Мисаха, и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.

And, Daniel, desired of the king, and he appointed—over the business of the province of Babylon—Shadrach, Meshach, and Abed-nego, —but, Daniel himself, was in the gate of the king.