Данаил 12

1 И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.

Til den Tid skal Mikael staa frem, den store Fyrste, som værner dit Folks Sønner, og en Trængselstid kommer, som hidtil ikke har haft sin Mage, saa længe der var Folkeslag til. Men paa den Tid skal dit Folk frelses, alle, der er optegnet i Bogen.

2 И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.

Og mange af dem, der sover under Mulde, skal vaagne, nogle til evigt Liv, andre til Skam, til evig Afsky.

3 Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.

De forstandige skal straale som Himmelhvælvingens Glans, og de, der førte de mange til Retfærdighed, skal lyse som Stjerner evigt og altid.

4 А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.

Men du, Daniel, sæt Lukke for Ordene og Segl for Bogen til Endens Tid! Mange skal granske i den, og Kundskaben skal blive stor.«

5 Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката.

Og jeg, Daniel, skuede, og se, der stod to andre hver paa sin Side af Floden.

6 И единият рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: Докога ще се чака за края на тия чудеса?

Og den ene spurgte Manden, som bar de linnede Klæder og svævede over Flodens Vande: »Hvor længe varer det, før disse sælsomme Ting er til Ende?«

7 И чух облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, който живее до века, че това ще бъде след време, времена, и половина време, и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.

Saa hørte jeg Manden i de linnede Klæder, ham, som svævede over Flodens Vande, sværge ved ham, som lever evindelig, idet han løftede begge Hænder mod Himmelen: »Een Tid, to Tider og en halv Tid! Naar hans Magt, som knuser det hellige Folk, er til Ende, skal alle disse Ting fuldbyrdes.«

8 И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю, мой, каква ще бъде сетнината на това?

Og jeg hørte det, men fattede det ikke; saa spurgte jeg: »Herre, hvad er det sidste af disse Ting?«

9 А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.

Og han svarede: »Gaa bort, Daniel, thi for Ordene er der sat Lukke og Segl til Endens Tid.

10 Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.

Mange skal sigtes, renses og lutres, men de gudløse handler gudløst, og ingen af de gudløse skal forstaa, men det skal de forstandige.

11 И от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дена.

Fra den Tid det daglige Offer ophæves og Ødelæggelsens Vederstyggelighed rejses, skal der gaa 1290 Dage.

12 Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дена.

Salig er den, der holder ud og oplever 1335 Dage.

13 Но ти си иди, додето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.

Men gaa du Enden i Møde, læg dig til Hvile og staa op til din Lod ved Dagenes Ende!«