Данаил 11
1 А в първата година на мидянина Дария аз Гавриил стоях да го укрепя и уякча.
Mǝn Medialiⱪ Darius padixaⱨ bolƣan birinqi yilidila, uni mustǝⱨkǝmlǝx ⱨǝm küqǝytix üqün ornumdin ⱪozƣalƣanidim.
2 И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си ще повдигне всичко против гръцкото царство.
Əmdi mǝn sanga ⱨǝⱪiⱪǝtni eytip berǝy: — Buningdin keyin Parsⱪa yǝnǝ üq padixaⱨ ⱨɵkümranliⱪⱪa qiⱪidu; keyin tɵtinqi padixaⱨ qiⱪip, baxⱪa padixaⱨlardinmu kɵptin kɵp mal-dunyani toplaydu; u mal-dunyaliridin ⱪudrǝt tepip, ⱨǝmmǝ yurtlarni Gretsiyǝgǝ jǝng ⱪilixⱪa ⱪozƣaydu.
3 И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт, и ще действа според волята си.
Uningdin keyin küqlük bir padixaⱨ mǝydanƣa qiⱪidu. U zor padixaⱨliⱪni idarǝ ⱪilip, nemini halisa xuni ⱪilidu.
4 А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова, над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях.
Lekin u ⱨoⱪuⱪ yürgüzüwatⱪinida, padixaⱨliⱪi parqilinip asmanning tɵt xamal tǝripigǝ bɵlünüp ketidu. Uning tǝhtigǝ ǝwladliri warisliⱪ ⱪilalmaydu, keyinki padixaⱨliⱪ u ⱨɵküm sürgǝn waⱪtidikidǝk küqlük bolmaydu; qünki uning padixaⱨliⱪi aƣdurulup, baxⱪilarƣa tǝwǝ bolup ketidu.
5 И южният цар ще се уякчи; но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество.
Uningdiki sǝrdarlarning iqidin biri «jǝnubiy padixaⱨ» bolup küqiyidu; lekin yǝnǝ bir sǝrdar uningdinmu küqlük bolidu wǝ ɵzining tehimu qong padixaⱨliⱪini soraydu.
6 И подир няколко години ще се сдружат; и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя няма да задържа силата на мишцата си; също и той няма да стои, нито мишцата му; но тя ще бъде предадена, както и ония, които я водеха, и родителят и, и оня, който я крепеше в ония времена.
Birnǝqqǝ yil ɵtkǝndin keyin, [jǝnubiy padixaⱨ ximaliy padixaⱨ] bilǝn ittipaⱪ tüzidu; jǝnubiy padixaⱨning ⱪizi xu ittipaⱪni mustǝⱨkǝmlǝx üqün ximaliy padixaⱨning yeniƣa baridu. Lekin keyin bu ⱪiz erixkǝn ⱨoⱪuⱪidin mǝⱨrum ⱪilinidu; ximaliy padixaⱨ ɵzimu ⱨoⱪuⱪini ⱪolida tutalmay, mǝzmut turalmaydu. Bu ⱪiz wǝ uni elip kǝlgǝnlǝr, uning balisi ⱨǝm xu waⱪitlarda uni ⱪolliƣuqilarning ⱨǝmmisigǝ satⱪunluⱪ ⱪilinidu.
7 Но вместо него ще се издигне един отрасъл от корените й; и като дойде против войската ще влезе в крепостите на северния цар, ще действа против тях, и ще преодолее;
Ⱨalbuki, uning [ata jǝmǝt] tuƣⱪinidin biri ⱪoxunning ⱨoⱪuⱪini ⱪoliƣa elip [padixaⱨ bolup], ximaliy padixaⱨning ⱪorƣiniƣa besip kirip, ularƣa ⱪarxi ⱨujum ⱪilip qong ƣǝlibǝ ⱪilidu.
8 тоже и боговете им ще докара пленници в Египет, с леяните им идоли, и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не на пада северния цар.
U ularning ilaⱨ-butliri, ⱪuyma mǝbudliri wǝ buthaniliridiki altun-kümüxtin yasalƣan jam-ⱪaqilarni Misirƣa elip ketidu. U birnǝqqǝ yil ximaliy padixaⱨtin ɵzini neri ⱪilidu.
9 А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си.
Ximaliy padixaⱨ jǝnubiy padixaⱨning zeminiƣa besip kiridu, lekin ahiri ɵz yurtiƣa qekinidu.
10 И синовете му ще воюват, и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят, и ще заминат; а завръщайки се ще воюват дори до крепостта му.
Ximaliy padixaⱨning xaⱨzadiliri ⱪozƣilip, zor ⱪoxun tǝxkillǝydu. Xaⱨzadilǝrdin biri kǝlkündǝk kelip jǝnubⱪa besip kiridu. Keyin u yǝnǝ jǝng ⱪilip, düxmǝn ⱪorƣiniƣiqimu besip kiridu.
11 И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе ще се бие с него - със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка.
Jǝnubiy padixaⱨ ⱪattiⱪ ƣǝzǝptǝ ⱪoxun tartip jǝnggǝ atlinip, ximaliy padixaⱨⱪa ⱨujum ⱪilidu. Ximaliy padixaⱨ zor bir ⱪoxunni jǝnggǝ salidu, lekin uning xu zor ⱪoxuni mǝƣlup bolup ǝsirgǝ elinidu.
12 И като закара множеството, сърцето му ще се надигне; и при все че повали десетки хиляди, пак няма да преодолее.
Xu zor ⱪoxunning ǝsirgǝ elinixi bilǝn jǝnubiy padixaⱨ intayin mǝƣrurlinidu. U tümǝnligǝn adǝmlǝrni yoⱪitidu, biraⱪ uning ƣǝlibisi uzun dawamlaxmaydu.
13 Защото северният цар, завръщайки се, ще опълчи множество по-голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска, и с много имот.
Qünki ximaliy padixaⱨ yurtiƣa ⱪaytip, burunⱪidinmu kɵp wǝ küqlük ⱪoxun tǝxkillǝydu. Bekitilgǝn yillar toxⱪandin keyin u zor ⱪudrǝtlik ⱪoxunni kɵp tǝminatlar bilǝn ⱪoxup baxlap kelidu.
14 И в ония времена мнозина ще въстанат против южния цар; ще се повдигнат и насилниците от твоите люде, за да потвърдят видението; но ще паднат.
U qaƣda nurƣun kixilǝr jǝnubiy padixaⱨⱪa ⱪarxi turup uningƣa ⱪarxi ⱪozƣilang kɵtüridu. [I Daniyal —] sening hǝlⱪing iqidiki zorawanlar muxu ƣayibanǝ alamǝttiki bexarǝtni ǝmǝlgǝ axurmaⱪqi bolup, yoƣanqiliⱪ ⱪilidu, lekin ular mǝƣlup bolidu.
15 И тъй, северният цар ще дойде, ще издигне могила, и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар, нито отбраните му люде не ще могат да му противостоят, нито ще има сила да противостои.
Ximaliy padixaⱨ potǝy selip mustǝⱨkǝm xǝⱨǝrni muⱨasirǝ ⱨujumi ⱪilip besiwalidu. Jǝnubdiki küqlǝr, ⱨǝtta ǝng hil ⱪoxunlarmu bǝrdaxliⱪ berǝlmǝydu, ularning ⱪarxiliⱪ ⱪilƣudǝk küqi ⱪalmaydu.
16 Но оня, който иде против него, ще действа според волята си, и не ще има кой да му противостои; и ще застане в славната земя, и в ръцете му ще бъде разрушителна сила.
Ximaldiki tajawuzqi bolsa ɵzi haliƣanqǝ ix ⱪilidu, uningƣa ⱨeqkim ⱪarxiliⱪ ⱪilalmaydu. U «güzǝl zemin»ni ixƣal ⱪilidu; uning ⱪolida uni wǝyran ⱪilƣuqi küq bolidu.
17 И ще насочи лицето си да дойде със силата на цялото си царство, и ще му предложи справедливи условия, и ще действа според тях; а ще му даде най-отбраната дъщеря между жените, за да го разврати, но това не ще успее, нито ще го ползва.
[Ximaliy padixaⱨ] bǝl baƣlap padixaⱨliⱪidiki barliⱪ küqlǝrni sǝpǝrwǝr ⱪilip [Misirƣa] yol alidu; u [Misir] bilǝn ǝⱨdǝ tüzidu, ɵzi ǝⱨdidǝ turƣandǝk ⱪilidu. Biraⱪ [Misirning] ⱨakimiyitini aƣdrurux üqün u ayallirining bir ⱪizini [Misir] padixaⱨiƣa beridu. Lekin [ⱪizi] atisi tǝrǝptǝ turmaydu, uni ⱪollimaydu.
18 После ще обърне лицето си към островите и ще завладее много от тях; но един военачалник ще направи да престане нанесения от него укор; дори, при това, ще възвърне укора му върху самия него.
Keyin u dengiz boyidiki yurtlarƣa ⱨujum ⱪilip, nurƣun adǝmlǝrni ǝsirgǝ alidu. Lekin yat bir sǝrdar uning kixilǝrni har ⱪilixlirini qǝklǝydu wǝ ǝksiqǝ, uning bu harlaxlirini ɵzigǝ yanduridu.
19 Тогава ще обърне лицето си към крепостите на своята земя; но ще се препъне и падне и няма да се намери.
U ɵz yurtidiki ⱪorƣanlarƣa qekinip kelidu. Lekin ahirida u putlinip yoⱪilip ketidu.
20 Тогава, вместо него, ще се издигне един, който ще изпрати бирник по най-славната част на царството; но в малко време ще загине, и то не чрез гняв, нито чрез бой.
Keyin uning orniƣa yǝnǝ bir padixaⱨ tǝhtkǝ olturidu; u padixaⱨliⱪning ǝng xan-xǝrǝplik jayiƣa bir zalim alwangbegini ǝwǝtidu. Lekin u uzun ɵtmǝyla, malimanqiliⱪmu bolmay, jǝngmu bolmay ɵltürülidu».
21 И вместо него ще се издигне един нищожен човек, комуто не ще отдадат царска почет; но той ще дойде във време, когато са спокойни, и ще завладее царството чрез ласкателство.
— «Xuningdin keyin pǝs bir adǝm uning orniƣa qiⱪip ximaliy padixaⱨliⱪni alidu; ǝmma padixaⱨliⱪning ⱨɵrmǝt-xɵⱨriti uningƣa ⱨeq tǝwǝ bolmaydu, dǝp ⱪarilidu; lekin u hǝlⱪning asayixliⱪ pǝytidin paydilinip, yalaⱪqiliⱪ wasitiliri bilǝn ⱨakimiyǝtni tartiwalidu.
22 И със силата на потопа ще бъдат пометени и строшени пред него, да! Още и сам съюзеният с него военачалник.
Zeminiƣa kǝlkündǝk besip kirgǝn küqlǝrni u ⱨǝm kǝlkündǝk ⱨujum ⱪilip yoⱪitidu, xuningdǝk u ⱨǝttaki «[Hudaning] ǝⱨdisidǝ bekitilgǝn ǝmir»nimu yoⱪitidu.
23 И след като сключи с него съюз ще постъпва измамливо; защото ще възлезе и ще преодолее само с малко люде.
Xǝrtnamǝ tüzüx arⱪiliⱪ u baxⱪa yurtlarni aldaydu; adǝmliri kiqik bir ⱪoxun bolsimu, lekin uning küqi awup-awup, ⱪudrǝt tapidu.
24 Във време, когато са спокойни ще дойде в най-плодородните места на областта, и ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му; ще разпредели между тях грабеж, користи и имот; даже ще измисли хитростите си против крепостите, но само за време.
U halayiⱪning asayixliⱪ pǝytidin paydilinip, ǝng bay ɵlkilǝrgǝ tajawuz ⱪilip kirip, atiliri yaki atilirining atiliri zadi ⱪilip baⱪmiƣan ixlarni ⱪilidu, yǝni u oljini, ƣǝnimǝtlǝrni wǝ nurƣun bayliⱪlarni ⱪol astidikilirigǝ ülǝxtürüp beridu; mǝlum bir mǝzgilgiqǝ ⱪorƣanlarƣimu ⱨujum ⱪilix ⱪǝstidǝ bolidu.
25 И ще повдигне силата си и мъжеството си против южния цар с голяма войска; и южният цар ще се бие с него в битка с голяма и много силна войска; но не ще може да устои, защото ще измислят хитрости против него.
U ɵz küqini ixⱪa selip qong ƣǝyrǝt bilǝn ⱪozƣilip, zor ⱪoxunni baxlap, jǝnubiy padixaⱨⱪa ⱨujum ⱪilidu. Jǝnubiy padixaⱨmu naⱨayiti zor ⱪudrǝtlik bir ⱪoxun bilǝn jǝnggǝ atlinidu. Lekin jǝnubiy padixaⱨ hainlarning yoxurun suyiⱪǝstigǝ uqrap, muwǝppǝⱪiyǝt ⱪazinalmaydu.
26 Да! ония, които ядат от изрядните му ястия ще го погубят; и от войската му макар да е многочислена като потоп, мнозина ще паднат убити.
Qünki uning nazu-nemǝtlirini yegǝnlǝr uni yiⱪitidu. Uning ⱪoxuni ⱨǝmmǝ yǝrgǝ tarⱪilidu; nurƣunliri ɵltürülidu.
27 А сърцата на двамата тия царе ще бъдат предадени на зло, и ще говорят лъжи на същата трапеза; но това не ще успее, понеже, при все това, краят ще бъде, в определеното време.
Keyin, bu ikki padixaⱨ bir-birini ⱪǝstlixip, yaman niyǝt bilǝn bir dastihanda tamaⱪ yeyixip, bir-birigǝ yalƣan gǝp ⱪilixidu; lekin bu ixlar ⱨeqkimgǝ payda yǝtküzmǝydu, qünki bu ixlarning ahiri pǝⱪǝt bǝlgilǝngǝn waⱪittila bolidu.
28 Тогава ще се върне в земята си с много имот; и сърцето му ще бъде против светия завет; и като действа по волята си, ще се върне в земята си.
[Ximaliy padixaⱨ] nurƣun mal-mülüklǝrni elip ɵz yurtiƣa ⱪaytidu. U kɵnglidǝ Hudaning hǝlⱪi bilǝn tüzgǝn muⱪǝddǝs ǝⱨdigǝ ⱪarxi turidu; xuning bilǝn u ǝⱨdigǝ ⱪarxi ⱨǝrikǝtlǝrni ⱪilip, andin ɵz yurtiƣa ⱪaytidu.
29 На определеното време той ще се върне и дойде към юг; но последният път не ще бъде като първия;
Bǝlgilǝngǝn waⱪitta ximaliy padixaⱨ yǝnila jǝnubⱪa tajawuz ⱪilidu; lekin bu ⱪetimⱪi ǝⱨwal ilgirikigǝ wǝ yǝnǝ kelip ǝng ahirⱪi ⱪetimⱪisidiki bilǝnmu ohximaydu.
30 защото Китимски (Китим: т. е., остров Кипър) кораби ще дойдат против него; по която причина той, огорчен, наново ще се разяри против светия завет, и ще действа по волята си; даже, като се завърне, ще се споразумее с ония, които са оставили светия завет.
Qünki Kittim arilidin qiⱪⱪan kemilǝr ⱨujum ⱪilip kelidu. Xunga u dǝrd-ǝlǝm bilǝn qekinidu wǝ [Hudaning] Ɵz hǝlⱪi bilǝn tüzgǝn muⱪǝddǝs ǝⱨdisigǝ ⱪarap intayin ƣǝzǝplinidu, uningƣa ⱪarxi haliƣinini ⱪilidu; xundaⱪla qekinip yanƣanda muⱪǝddǝs ǝⱨdigǝ asiyliⱪ ⱪilƣuqilarni ǝtiwarlaydu.
31 И от него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! крепостта, ще премахнат всегдашната жертва, и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение.
Uning tǝripidǝ turƣan birnǝqqǝ küqlǝr ⱪorƣan bolƣan muⱪǝddǝs ibadǝthanini bulƣaydu, «kündilik ⱪurbanliⱪ»ni ǝmǝldin ⱪalduridu wǝ «wǝyran ⱪilƣuqi yirginqlik nomussizliⱪ»ni uning orniƣa ⱪoyidu.
32 И ще изврати с ласкателства ония, които беззаконстват против завета; но людете, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи.
U muⱪǝddǝs ǝⱨdigǝ hainliⱪ ⱪilƣuqilarni huxamǝt-ⱨiyligǝrlik bilǝn qiriklǝxtüridu; lekin ɵz Hudasini dost tutⱪuqi hǝlⱪ bolsa ⱪǝysǝrlik bilǝn ⱨǝrikǝt ⱪilidu.
33 И разумните между людете ще научат мнозина; при все това, ще падат от меч и от пламък, чрез пленение и чрез разграбване, много дни.
Hǝlⱪ iqidiki aⱪillar nurƣun ⱪerindaxliriƣa tǝlim yǝtküzidu; lekin birnǝqqǝ künlǝr ularning bǝziliri ⱪiliqta yiⱪilidu, otta kɵydürülüp ɵltürülidu, zindanƣa qüxidu yaki bulang-talangƣa uqraydu.
34 А когато паднат, ще им се достави малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства.
Yiⱪilƣan waⱪitlirida, Hudaning hǝlⱪi azƣinǝ yardǝmgǝ igǝ bolidu. Əmma nurƣun kixlǝr ularning ⱪatiriƣa huxamǝt-ⱨiyligǝrlik bilǝn soⱪunup kiridu.
35 Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето; защото и то ще стане в определеното време.
Bǝzi aⱪillar yiⱪilidu. Lekin ularning yiⱪilixi ɵzlirining sinilixi, tawlinix-tazilinixi, ⱪiyamǝt künigiqǝ paklinixi üqündur. Qünki ahirǝt Huda bǝlgiligǝn waⱪittila kelidu.
36 И царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, додето се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни.
Ximaliy padixaⱨ ɵz mǝyliqǝ ⱪiliweridu; u tǝkǝbburlixip, ɵzini ⱨǝrⱪandaⱪ ilaⱨlardinmu uluƣlap üstün ⱪoyup, ⱨǝtta ⱨǝmmǝ Ilaⱨlarning Ilaⱨi Bolƣuqiƣa ajayib kupurluⱪ sɵz ⱪilidu; taki Hudaning ƣǝzipi toluⱪ tɵkülgǝn künigiqǝ u dawamliⱪ zor ronaⱪ tapidu. Qünki Hudaning bekitkini ǝmǝlgǝ axmay ⱪalmaydu.
37 И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита никакъв бог; защото ще направи себе си на по-велик от всички тях.
Bu padixaⱨ ata-bowiliri qoⱪunƣan ilaⱨlarƣimu pisǝnt ⱪilmaydu, ayallarƣimu ⱨeqⱪandaⱪ ⱨǝwǝs ⱪilmaydu. Əmǝliyǝttǝ u ⱨǝrⱪandaⱪ ilaⱨni ⱨɵrmǝtlimǝydu, qünki u ɵzini ⱨǝrⱪandaⱪ ilaⱨtin uluƣ dǝp ⱪaraydu.
38 А вместо него ще почита бога на крепостите; да! със злато и сребро, със скъпоценни камъни и с желателни вещи, ще почита един бог, когото бащите му не са познавали.
Bularning ornida u «küqlǝr ilaⱨi»ni ⱨɵrmǝtlǝydu; uning ata-bowilirimu ǝzǝldin qoⱪunmiƣan bu ilaⱨni bolsa u altun, kümüx, yaⱪut wǝ baxⱪa ⱪimmǝtlik sowƣatlarni tǝⱪdim ⱪilip ⱨɵrmǝtlǝydu.
39 С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи слава на ония, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата.
U ǝng mustǝⱨkǝm ⱪorƣanlarni xundaⱪ bir ƣǝyriy ilaⱨⱪa tayinip igilǝydu. Kimki uning ⱨɵkümranliⱪiƣa beⱪinsa, u xularƣa xǝrǝplik mǝnsǝp beridu, ularni kɵpqilikni baxⱪuridiƣan ⱪilidu wǝ in’am süpitidǝ yǝr-zeminni tǝⱪsim ⱪilip beridu.
40 И в края на времето, южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници и конници, и с много кораби; и като влезе в страните ще нахлуе и замине.
Ahir zaman kǝlgǝndǝ, jǝnubiy padixaⱨ ǝskǝr qiⱪirip uningƣa ⱨujum ⱪilidu. Ximaliy padixaⱨ jǝng ⱨarwiliri, atliⱪ ǝskǝrlǝr wǝ nurƣun kemilǝr bilǝn ⱪuyundǝk uningƣa ⱪayturma zǝrbǝ beridu. U barliⱪ yurtlarƣa tajawuz ⱪilip, kǝlkündǝk texip kǝng yǝr-zeminlarni basidu.
41 Ще влезе и в славната земя, и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав, и главният град на Амонците.
U ⱨǝtta «güzǝl zemin»ƣa besip kiridu; nurƣun ǝllǝr azdurulup yiⱪitilidu. Lekin bular, yǝni Edomlar, Moablar wǝ Ammonlarning qongliri uning ⱪolidin ⱪutulup ⱪalidu.
42 Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да избегне.
Ximaliy padixaⱨ barliⱪ dɵlǝtlǝrgǝ ⱪolini sozidu, Misir zeminimu ⱪeqip ⱪutulalmaydu.
43 Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто, и на всичките скъпоценности на Египет; И либийците и етиопяните ще бъдат заставени да следват по стъпките му.
U Misirning altun-kümüx bayliⱪliri wǝ baxⱪa ⱪimmǝt baⱨaliⱪ buyumlirini talan-taraj ⱪilidu. Liwiyǝliklǝr wǝ Efiopiyiliklǝr uningƣa boysunup ǝgixidu.
44 Но известия от изток и от север ще го смутят; затова, ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина, и да ги обрече на изтребление.
Keyin xǝrⱪ wǝ ximaldin kǝlgǝn xǝpilǝr uni alaⱪzadǝ ⱪilidu. U tehimu dǝrƣǝzǝp bolup nurƣun kixini ⱪirƣinqiliⱪ ⱪilip ɵltürimǝn dǝp jǝng ⱪozƣaydu
45 И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свят хълм; но при все това, ще постигне края си, и не ще има кой да му помага.
Wǝ dengizlarning otturisida, kɵrkǝm muⱪǝddǝs taƣ tǝripigǝ orda qedirlirini tikidu. Lekin uning ǝjili xu yǝrdǝ toxidu wǝ ⱨeqkim uni ⱪutⱪuzmaydu».
