Данаил 11
1 А в първата година на мидянина Дария аз Гавриил стоях да го укрепя и уякча.
El pa kasreyu ac loangeyu.
2 И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си ще повдигне всичко против гръцкото царство.
Ac ma nga ac fahk nu sum inge ma na pwaye.” Na lipufan sac fahk, “Ac fah oasr tokosra tolu su ac fah leumi acn Persia, na toko ac oasr pac tokosra se akakosr, su ac fah kasrup liki tokosra meet ah kewa. In pacl se na ma yohk ku ac kasrup lal uh, na el ac fah lain tokosrai lun Greece.
3 И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт, и ще действа според волята си.
“Toko, na tokosra na pwengpeng se ac fah sikyak. El ac fah leumi tokosrai na lulap se, ac oru na ma el ac lungse oru uh.
4 А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова, над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях.
Tusruktu pacl se na ma tokosrai lal uh ac kui na pwaye uh, na ac musalelik ac kitakatelik nu ke ip akosr. Mwet in sou lal ac fah tia eis wal lal, a mwet saya ac fah aolul in leum, tusruktu elos ac tiana ku oana ke pacl ma el tuh tokosra uh.
5 И южният цар ще се уякчи; но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество.
“Tokosra lun Egypt el ac arulana ku. Tusruktu siena sin mwet mweun fulat lal ac mau yohk ku la lukel, ac leumi sie tokosrai yohk liki na tokosrai lal uh.
6 И подир няколко години ще се сдружат; и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя няма да задържа силата на мишцата си; също и той няма да стои, нито мишцата му; но тя ще бъде предадена, както и ония, които я водеха, и родителят и, и оня, който я крепеше в ония времена.
In kutu yac toko, tokosra lun Egypt el ac fah orala sie akupasri nu sin tokosra lun Syria, ac sang acn se natul in payuk sel. Tusruktu, asruoki se inge ac tia oan paht, mweyen mutan sac, mukul tumal, tulik se natul, ac mutan kulansap ma welul som uh, nufon ac fah anwuki.
7 Но вместо него ще се издигне един отрасъл от корените й; и като дойде против войската ще влезе в крепостите на северния цар, ще действа против тях, и ще преодолее;
Ac tia paht tukun ma inge, na sie sin mukul in sou lun mutan sac ac fah tokosrala. El ac fah tuyak mweuni un mwet mweun lun tokosra lun Syria, utyak nu in pot ku lalos, ac kutangulosla.
8 тоже и боговете им ще докара пленници в Египет, с леяните им идоли, и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не на пада северния цар.
El ac fah eis ma sruloala in luman god lalos, ac ma saya su orekla ke gold ac silver ma kisakinyukla nu sin god inge, ac folokunla nu Egypt. Tukun kutu yac ma oasr misla inmasrlolos,
9 А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си.
tokosra lun Syria el ac sifil utyak nu fin acn Egypt, tusruktu ac folokinyukla el liki acn we.
10 И синовете му ще воюват, и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят, и ще заминат; а завръщайки се ще воюват дори до крепостта му.
“Wen nutin tokosra lun acn Syria elos ac fah akoo elos in mweun, ac orani sie un mwet mweun na lulap. Sie selos ac fah pokla ma fin acn uh nufon oana sronot se, ac mweuni nien muta ku lun mwet lokoalok su ma kuhlusyukyak ke pot na ku.
11 И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе ще се бие с него - със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка.
In kasrkusrak lal, tokosra lun Egypt el ac tuyak mweuni tokosra lun Syria, ac sruokya un mwet mweun na lulap se lal ah.
12 И като закара множеството, сърцето му ще се надигне; и при все че повали десетки хиляди, пак няма да преодолее.
El ac mau insefulatak ke kutangla lal, ac ke mwet mweun pus ma el uniya uh, tusruktu ac tia sifilpa oasr kutangla lal tok.
13 Защото северният цар, завръщайки се, ще опълчи множество по-голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска, и с много имот.
“Tokosra lun Syria el ac folokla ac sifilpa orani sie un mwet mweun lal su ac yohk liki ma meet ah. Na ke kutu yac tok, el ac foloko wi sie un mwet mweun na lulap ac kufwen mwe mweun puspis.
14 И в ония времена мнозина ще въстанат против южния цар; ще се повдигнат и насилниците от твоите люде, за да потвърдят видението; но ще паднат.
Na mwet puspis ac fah tukeni lain tokosra lun Egypt. Ac kutu mwet ma lungse orek lokoalok in facl sum, Daniel, ac fah wi tuyak lain tokosra lun Egypt ke sripen sie aruruma ma elos liye, tusruktu ac fah kutangyukla elos.
15 И тъй, северният цар ще дойде, ще издигне могила, и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар, нито отбраните му люде не ще могат да му противостоят, нито ще има сила да противостои.
Ouinge tokosra Syria el ac fah kuhlasla sie siti su arulana akkeyeyukla, ac sruokya. Mwet mweun lun Egypt elos ac fah tia sifil mweun — finne elos su wo emeet ke mweun, ac fah wanginla pac ku lalos.
16 Но оня, който иде против него, ще действа според волята си, и не ще има кой да му противостои; и ще застане в славната земя, и в ръцете му ще бъде разрушителна сила.
Mwet Syria se ma utyak ac eisla acn inge uh ac oru na ma el lungse oru nu selos, ac wanginna lainyal. El ac fah tu in Fulan Wuleang ac leumi nufon acn we.
17 И ще насочи лицето си да дойде със силата на цялото си царство, и ще му предложи справедливи условия, и ще действа според тях; а ще му даде най-отбраната дъщеря между жените, за да го разврати, но това не ще успее, нито ще го ползва.
“Tokosra lun Syria el ac akoo elan oru fahsr se lal nu in acn inge, ac el ac us nufon mwet mweun lal welul. Na ke sripen el kena kunausla tokosrai lun mwet lokoalok lal, el ac fah oru sie pwapa in akasrui inmasrloltal, ac sang acn natul in payuk nusel. Tusruktu ma el ako in oru inge ac tiana fahla oana ma el nunku.
18 После ще обърне лицето си към островите и ще завладее много от тях; но един военачалник ще направи да престане нанесения от него укор; дори, при това, ще възвърне укора му върху самия него.
Tukun ma inge, el ac fah mweuni facl ma muta sisken meoa uh, ac kutangla acn pus selos. Tusruktu, sie mwet kol sac ac fah kutangulla, ac tulokinya orek funmwet lal. Aok, el ac folokonang ouiya koluk lun tokosra Syria nu facl sifacna.
19 Тогава ще обърне лицето си към крепостите на своята земя; но ще се препъне и падне и няма да се намери.
Na tokosra sac el ac fah folokla nu nien muta ku lun mwet mweun in acn sel sifacna, tusruktu ac kutangyukla pac el, na ac pa ingan saflaiyal.
20 Тогава, вместо него, ще се издигне един, който ще изпрати бирник по най-славната част на царството; но в малко време ще загине, и то не чрез гняв, нито чрез бой.
“Na sie pacna tokosra ac fah aolul, su ac fah supwala sie mwet leum lal in akkeokye mwet inge ke el akyokye tax lalos in akkasrupye tokosrai lal. Ac ke pacl na fototo, tokosra sac ac fah anwuki, tusruktu tia ye mutun mwet uh, ac tia pac ke mweun.”
21 И вместо него ще се издигне един нищожен човек, комуто не ще отдадат царска почет; но той ще дойде във време, когато са спокойни, и ще завладее царството чрез ласкателство.
Lipufan sac sifilpa fahk, “Tokosra se lun acn Syria tok uh ac mwet na koluk se su wangin suwohs la elan tokosrala, tusruktu el ac mahsrikyak na sruokya wal uh ke inkanek kutasrik lal.
22 И със силата на потопа ще бъдат пометени и строшени пред него, да! Още и сам съюзеният с него военачалник.
Kutena mwet ma lainul uh, finne mwet Tol Fulat lun God uh, ac fah pokyukla ac sisila elos.
23 И след като сключи с него съюз ще постъпва измамливо; защото ще възлезе и ще преодолее само с малко люде.
Ke inkanek kikiap lal, el ac orek wuleang nu sin mutunfacl saya, na ku lal uh ac yokyokelik, finne kitin facl na srisrik pa el leumi.
24 Във време, когато са спокойни ще дойде в най-плодородните места на областта, и ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му; ще разпредели между тях грабеж, користи и имот; даже ще измисли хитростите си против крепостите, но само за време.
El ac utyak na eisla ipin acn na kasrup in lukma, ac oru kais kutu ouiya ma mwet matu in sou lal uh tia wi oru meet. Na el ac kitalik acn, ac kutena ma elos sruokya ke mweun uh, nu sin mwet ma welul uh. El ac oru akoo lal in sruokya kutu nien muta ku ma potyak, tusruktu pacl lal uh ac sa na in safla.
25 И ще повдигне силата си и мъжеството си против южния цар с голяма войска; и южният цар ще се бие с него в битка с голяма и много силна войска; но не ще може да устои, защото ще измислят хитрости против него.
“El ac fah tuyak na orani sie un mwet mweun na lulap in mweuni tokosra lun Egypt, su ac akola pacna in mweun lainul ke sie pacna un mwet mweun na lulap ac fokoko. Tusruktu tokosra lun Egypt ac fah kiapweyukla, ac tiana orala ma el akoo in oru uh.
26 Да! ония, които ядат от изрядните му ястия ще го погубят; и от войската му макар да е многочислена като потоп, мнозина ще паднат убити.
Mwet pwapa fulat ma el lulalfongi emeet sin mwet lal uh ac kunausulla. Pus sin mwet mweun lal ac fah anwuki, ac un mwet mweun lal uh ac fah sikiyukla.
27 А сърцата на двамата тия царе ще бъдат предадени на зло, и ще говорят лъжи на същата трапеза; но това не ще успее, понеже, при все това, краят ще бъде, в определеното време.
Na tokosra luo inge ac fah tukeni muta mongo ke tepu sefanna, tusruktu ma eltal akoo uh ma na koluk, ac eltal ac tukenina kiapu sie sin sie. Eltal ac tiana eis ma eltal lungse uh, mweyen soenna sun pacl lun ma inge.
28 Тогава ще се върне в земята си с много имот; и сърцето му ще бъде против светия завет; и като действа по волята си, ще се върне в земята си.
Tokosra lun Syria el ac us ma wap nukewa ma el sruokya ke mweun ac folokla nu yen sel, ac el wotela sel mu el ac kunausla alu lun mwet lun God uh. Tusruktu el ac oru oana ma el lungse nwe tari, na el fah folokla nu in acn sel.
29 На определеното време той ще се върне и дойде към юг; но последният път не ще бъде като първия;
“Ac tok, el ac fah sifilpa utyak ac mweuni acn Egypt, tusruktu ma ac sikyak ke fwil se inge ac tia oana fahsr se meet ah.
30 защото Китимски (Китим: т. е., остров Кипър) кораби ще дойдат против него; по която причина той, огорчен, наново ще се разяри против светия завет, и ще действа по волята си; даже, като се завърне, ще се споразумее с ония, които са оставили светия завет.
Mwet Rome ac fah tuku ke oak meoa ac lainul, ac el ac fah arulana sangengla. “Na in kasrkusrak lal, el ac fah folokla ac srike in kunausla alu lun mwet lun God uh. El ac porongo ac oru oana kas in kasru ma mwet tila wi alu inge fahk nu sel uh.
31 И от него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! крепостта, ще премахнат всегдашната жертва, и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение.
Kutu sin mwet mweun lal ac arulana akfohkfokyela Tempul uh. Elos ac tulokinya kisa ma orek ke len nukewa uh, ac tulokunak Mwe Aksangeng na Upa sac.
32 И ще изврати с ласкателства ония, които беззаконстват против завета; но людете, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи.
Ke inkanek kutasrik lal, tokosra el ac eisla insien mwet ma srola liki alu lalos uh, ac elos fah akkeyal, tusruktu elos su srakna fahsr tukun God elos ac tu na ku ac lainul.
33 И разумните между людете ще научат мнозина; при все това, ще падат от меч и от пламък, чрез пленение и чрез разграбване, много дни.
Mwet kol ma lalmwetmet inmasrlon mwet uh ac fah sang etauk lalos in kasru mwet puspis. Tusruktu ke pacl na fototo, kutu selos ac fah misa ke mweun, ac kutu ac fah isisyak, ac kutu ac fah pusrla ma lalos, ac utukla elos nu in presin.
34 А когато паднат, ще им се достави малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства.
Ke pacl ma anwuk inge orek uh, ac fah oasr kitin kasru nu sin mwet lun God, finne kutu mwet uh welulosla ke na sripen elos suk ma in wo nu selos sifacna.
35 Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето; защото и то ще стане в определеното време.
Kutu sin mwet kol ma lalmwetmet ac fah anwuki, ac ke sripen misa lalos, mwet uh ac fah aknasnasyeyukla. Ac fah oana inge nwe ke safla pacl uh, pacl se ma God El oakiya.
36 И царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, додето се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни.
“Tokosra lun Syria el ac oru na ma el lungse oru. El ac konkin ac fahk mu el fulat liki kutena god, ac fulat liki pac God Fulatlana. El ac ku in oru ouinge nwe ke na sun pacl se ma God El akola in sang kai nu sel. God El ac oru oana ma El ako mu El ac oru.
37 И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита никакъв бог; защото ще направи себе си на по-велик от всички тях.
Tokosra el ac fah pilesru god su mwet matu lal elos tuh kulansap nu se, ac oayapa god se su mutan elos lungse. Aok, el ac pilesru god nukewa, mweyen el pangon el fulat lukelos nukewa.
38 А вместо него ще почита бога на крепостите; да! със злато и сребро, със скъпоценни камъни и с желателни вещи, ще почита един бог, когото бащите му не са познавали.
A el ac akfulatye na god se ma karingin nien muta lun mwet mweun ma potiyukyak uh, ac sang mwe sang ke gold, silver, wek saok, ac kutu pac mwe lung wowo nu sin god ma mwet matu lal elos tia wi alu nu se uh.
39 С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи слава на ония, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата.
El ac orekmakin mwet su alu nu sin sie god lun mwetsac in loango inkul potyak lun mwet mweun lal uh. El ac arulana akfulatye mwet ma akilen mu el mwet kol lalos, ac sang nien muta fulat nu selos, oayapa kitalos acn, in mwe srui nu selos.
40 И в края на времето, южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници и конници, и с много кораби; и като влезе в страните ще нахлуе и замине.
“Ke apkuran in sun ao safla lun tokosra lun Syria, tokosra lun Egypt el ac tuyak mweunel, ac tokosra Syria el ac lainul pac ke kuiyal nufon. El ac orekmakin chariot, horse, ac oak meoa pukanten. El ac utyak oana kof ke sie sronot, ac eisla mutunfacl puspis.
41 Ще влезе и в славната земя, и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав, и главният град на Амонците.
El ac fah utyak pac mweuni Fulan Wuleang, ac uniya ngoul tausin mwet, tusruk acn Edom, acn Moab, ac acn lula lun Ammon ac fah painmoulla.
42 Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да избегне.
Ke el ac utyak mweuni acn inge nukewa, acn Egypt ac fah sruhu pac.
43 Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто, и на всичките скъпоценности на Египет; И либийците и етиопяните ще бъдат заставени да следват по стъпките му.
El ac fah usla pac gold, silver, ac ma saok saya nukewa ma wikinyukla oan in acn Egypt. El ac fah kutangla pac acn Libya ac Ethiopia.
44 Но известия от изток и от север ще го смутят; затова, ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина, и да ги обрече на изтребление.
Na pweng ma ac tuku liki acn kutulap ac eir uh ac fah aksangengyal, ac el ac mweun arulana upa, ac uniya mwet na pukanten.
45 И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свят хълм; но при все това, ще постигне края си, и не ще има кой да му помага.
El ac fah tulokunak pac lohm nuknuk na lulap lal inmasrlon meoa ac eol soko ma Tempul uh oan we. Tusruktu el ac misa, ac wangin mwet ac muta yorol in kasrel.”
