Данаил 11

1 А в първата година на мидянина Дария аз Гавриил стоях да го укрепя и уякча.

Hagi Midia mopareti ne' Dariusi'ma agafama huno kinima mania kafufina, nagra ankero ne' Maikoli'na aza hu'na azeri hankavetinaku agri tavaonte oti'noe.

2 И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си ще повдигне всичко против гръцкото царство.

Hagi menina Danieligama eri ama'ma hu'na kasamisnua nanekemo'a tamage me'neankino, henka fore hania zanku kasamigahue. Henka'a 3'a kini efore hu'za Pesia mopa kegava hutesnageno, zamagri zamefi'ma nampa 4 kinima efore hania kini ne'mo'a zamagatereno tusi zago feno ante'nesnia ne' efore hugahie. Ana huteno tusi'a feno ne'ma mani'nia zamo hanavea aminkeno maka vahera zamazeri oti'nige'za Grisi mopafi vahera hara ome huzmantegahaze.

3 И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт, и ще действа според волята си.

Anama hutena henka mago hankavenentake kini efore huno rama'a vahe kegava hugahiankino, nazano hunaku'ma hania zana amne hugahie.

4 А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова, над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях.

Hianagi agri hankavemo'ma ome rama nehanigeno'a, agri hanavemo'a evuraminkeno agrama kegavama hu'nea mopa 4'a kini vahe'mo'za refko hu'za kegava nehanage'za, anampina agri nagapintira kinia omanigahaze. Na'ankure hankave zamimo'a ko'ma mani'nea kinimofo hankavegnara osugahie.

5 И южният цар ще се уякчи; но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество.

Hagi sauti kaziga mopama kegavama hu'nea kini ne'mo'a hankave kinia manigahie. Hianagi ana kini ne'mofo eri'za ne'mo'a rugateregahiankino, agra'a kuma kegava huno kinia manigahie.

6 И подир няколко години ще се сдружат; и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя няма да задържа силата на мишцата си; също и той няма да стои, нито мишцата му; но тя ще бъде предадена, както и ония, които я водеха, и родителят и, и оня, който я крепеше в ония времена.

Hagi mago'a kafuma evute'na, noti kaziga kini ne'ene sauti kaziga kini netremokea, hara osu fru huta manisanu'e huke nanekea anakigaha'e. Ana nanekema eri hankavema tinakura sauti kaziga kini ne'mo'a, mofa'a amisanigeno noti kaziga kini ne'mo'a a' erintegahie. Hianagi ana a'mofo hankavemo'a za'zatera omanesigeno, neve hankavemo'enena vagaregahie. Ana hanige'za ana a'ene nevene nefane agri'ma amage'ma vanaza vahe'enena zamahe hana hugahaze.

7 Но вместо него ще се издигне един отрасъл от корените й; и като дойде против войската ще влезе в крепостите на северния цар, ще действа против тях, и ще преодолее;

Hianagi ana a'mofo nagapinti mago ne'mo sauti kaziga moparera kinia efore hugahie. Anama huteno'a sondia vahe'a zamazeri atru huno, noti kaziga mopare'ma kegavama hu'nesia kini ne'mofona, hankave vihu hugagi'nesnia kuma'afi ufreno hara huno azerigateregahie.

8 тоже и боговете им ще докара пленници в Египет, с леяните им идоли, и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не на пада северния цар.

Anama hutesuno'a anumzazmine, aenireti'ma tro'ma hunte'naza amema'ane, zago'amo'ma marerisa zantamima golireti'ene silvareti'ma tro'ma hu'nesaza zantaminena erino Isipi vugahie. Anama hute'nuno'a noti kaziga kinia mago'a kafufina hara huontegahie.

9 А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си.

Hagi henka noti kaziga kini nemo'a vuno, sauti kaziga kini nera hara ome hunteteno, ete rukrahe huno mopa'are egahie.

10 И синовете му ще воюват, и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят, и ще заминат; а завръщайки се ще воюват дори до крепостта му.

Hianagi noti kaziga kini ne'mofo mofavre naga'moza rama'a sondia vahe'zaga zamazeri atru hute'za, tima hageno repapa huno eaza hu'za, sauti kaziga kini nera hara eme hunte'za rama'a kumatamina eri agatereme vu'za ogantu kini ne'mo'ma nemania hanave vihu keginare uhanatigahaze.

11 И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе ще се бие с него - със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка.

Ana hugahazanagi sauti kaziga mopare kini ne'mofona tusi arimpa ahesanigeno, sondia vahe zaga'ane vuno, noti kaziga kini ne'mo'ma zamazeri atruma hu'nea sondia vahe krerfa hara ome huzmagateregahie.

12 И като закара множеството, сърцето му ще се надигне; и при все че повали десетки хиляди, пак няма да преодолее.

Hagi sauti kaziga kini ne'mofoma ha'ma eme huntesaza sondia vahe'ma zamahe hana'ma hanageno'a, sauti kaziga kini ne'mo'a tusi muse nehuno, avufga erisga hugahie. Hianagi agri sondia vahe'mo'za mago'enena hanaveti'za maniza ovugahaze.

13 Защото северният цар, завръщайки се, ще опълчи множество по-голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска, и с много имот.

Hagi mago'a kafuma evutesnigeno'a, noti kaziga kini ne'mo'a, ko'ma zamavareno hate'ma e'nea sondia vahera rugatereno, rama'a sondia vahe'ene rama'a ha'zane eri'neno, hara erino egahie.

14 И в ония времена мнозина ще въстанат против южния цар; ще се повдигнат и насилниците от твоите люде, за да потвърдят видението; но ще паднат.

Hagi ana knafina rama'a vahe'mo'za sauti kaziga kini ne'mofona hara rentegahaze. Ana nehanage'za ama ana ava'nama eri rgama renakura Danieliga kagri vahepinti mago'a harfa vahe'mo'za zamagranena hara rentegahaze. Hianagi zamagra hantaga hanageno, anazamo'a amne zankna hugahie.

15 И тъй, северният цар ще дойде, ще издигне могила, и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар, нито отбраните му люде не ще могат да му противостоят, нито ще има сила да противостои.

Anante noti kaziga kini ne'mo'a sondia vahe'ane eno, sauti kaziga mopare'ma hankave vihu keginama hugagi'naza rankumara eme avazagi kagino hara hugateregahie. Ana hanige'za sauti kaziga moparera hankave sondia vahe mani'nazanagi oti hankaveti'neza hara osugahaze.

16 Но оня, който иде против него, ще действа според волята си, и не ще има кой да му противостои; и ще застане в славната земя, и в ръцете му ще бъде разрушителна сила.

Ana hanigeno noti kaziga kini ne'mofona mago vahe'mo'a hara huontesnigeno, nazano agrama hunaku'ma hania zana, amne agra avesite tro hugahie. Ana nehuno knare zantfama hu'nea Israeli mopafi umani'neno, ana mopa eri haviza hunaku agesa antahigahie.

17 И ще насочи лицето си да дойде със силата на цялото си царство, и ще му предложи справедливи условия, и ще действа според тях; а ще му даде най-отбраната дъщеря между жените, за да го разврати, но това не ще успее, нито ще го ползва.

Hagi noti kaziga kini ne'mo'a agrama kegavama hu'nea mopafinti maka sondia vahe'a zamavare hana huteno vuno, hara osuta fru huta manisanu'e huno sauti kaziga kini ne'ene keaga ome anaki'naku antahintahi hugahie. Ana huteno mopa'ama hanare'nakura haviza huno, sauti kaziga mopare kini ne'mofona mofa'a amisanigeno ara erintegahie. Hianagi ana antahizamo'a eri'zana e'orisanigeno, ana zamo'a amne zankna hugahie.

18 После ще обърне лицето си към островите и ще завладее много от тях; но един военачалник ще направи да престане нанесения от него укор; дори, при това, ще възвърне укора му върху самия него.

Anama huteno'a henka agra rukrahe huno hageri ankenaregama me'nea ranra kumatamimpi vahetamina hara ome huzamanteno zamazeri agateregahie. Hianagi mago sondia kva ne'mo hara hugateresanigeno, agrama hu'nea veganokno avu'ava zankura tusi agazegu hugahie.

19 Тогава ще обърне лицето си към крепостите на своята земя; но ще се препъне и падне и няма да се намери.

Anama hutesanigeno'a ete rukrahe huno esania zamo, mopa'afima hankavenentake vihuma hugagi'naza ran kumapi emanigahie. Hianagi agra traka huno masenige'za, mago'enena onkegahaze.

20 Тогава, вместо него, ще се издигне един, който ще изпрати бирник по най-славната част на царството; но в малко време ще загине, и то не чрез гняв, нито чрез бой.

Ana hanigeno agri noma erino kinima manisnia ne'mo'a, kini nompima marerirfa feno zama eri avi'ma atesigura mago ne' huntesnigeno vano huno agrama kegavama hania moparamimofo agu'afintira, takisi zagoa vahetetira zogigahie. Hianagi atupa knafi kinia fore huno maniteno frigahiankino, mago vahe'mo'a arimpa ahenteno ahe frige, hapinti frie hu'za ke'za antahi'za osugahaze.

21 И вместо него ще се издигне един нищожен човек, комуто не ще отдадат царска почет; но той ще дойде във време, когато са спокойни, и ще завладее царството чрез ласкателство.

Hagi agri noma erino kinima manisnia nera, kini ne'mofo nagapinti agri noma erino kinima omaniga vahemo kinia manigahie. Anama hutesuno'a agra ame huno kinia efore huno maka mopa kegava nehuno havige huno vahera rezmatga huno kini eri'zana erigahie.

22 И със силата на потопа ще бъдат пометени и строшени пред него, да! Още и сам съюзеният с него военачалник.

Rama'a sondia vahe'mo'za ana kini nera hara hunte'nakura egahazanagi, ana sondia vahera zamahe vagaregahie. Ana nehuno ana zanke huno Ra Anumzamo'ma huhagerafi'nea ugagota pristi ne'enena azeri haviza hugahie.

23 И след като сключи с него съюз ще постъпва измамливо; защото ще възлезе и ще преодолее само с малко люде.

Hagi ana ne'mo'a mago'a mopafima nemaniza vahera rezmavatga huno hara osu fru huta manisnune huno huhagerafigahie. Ana nehuno agri vahera osi'a vahe mani'nazanagi agra hankave kini efore hugahie.

24 Във време, когато са спокойни ще дойде в най-плодородните места на областта, и ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му; ще разпредели между тях грабеж, користи и имот; даже ще измисли хитростите си против крепостите, но само за време.

Ana ne'mo'a vahera ozamasami'neno antri hanazaza huno, afu afa'za osu'nazaza huno, fenomo'ma agatere'nea provinsifi ufreno vahera ome rohu'reno maka fenozazamia erino agri amage'ma vanaza vahe refko huzamigahie. Hianagi amana avu'ava zana za'zatera huno ovugahianki, atupa knafi ome vagaregahie.

25 И ще повдигне силата си и мъжеството си против южния цар с голяма войска; и южният цар ще се бие с него в битка с голяма и много силна войска; но не ще може да устои, защото ще измислят хитрости против него.

Hagi agra ana kini ne'mo'a korora osu, sauti kazigama nemania kini ne' ha' huntenaku rama'a sondia vahe'zaga zamavare atru hugahie. Ana hanigeno sauti kaziga kini ne'mo'a hankave sondia vahe'a zamavareno vanigeke hara hugaha'e. Hianagi sauti kaziga kini ne'mo'a hara hugate'oregahie. Na'ankure mago'a vahe'mo'za agrira havige hu'za revataga hanageno anara hugahie.

26 Да! ония, които ядат от изрядните му ястия ще го погубят; и от войската му макар да е многочислена като потоп, мнозина ще паднат убити.

Ana nehanageno agrane magoka manine'za agri nompinti'ma knare ne'zama nenaza vahe'mo'za oti'za azeri haviza hugahaze. Ana hanage'za tima hagenoma eaza hu'za ha' vahe'mo'za e'za sondia vahe'a rama'a zamahe frigahaze.

27 А сърцата на двамата тия царе ще бъдат предадени на зло, и ще говорят лъжи на същата трапеза; но това не ще успее, понеже, при все това, краят ще бъде, в определеното време.

Hagi anantarega kini netremokea magoka trate mani'neke havige huke orevatga arevatga hugaha'e. Hianagi kema anakisna'a kemo'a amne zankna hugahie. Na'ankure Anumzamo'ma hunte'nea kna fatgore maka'zama vagama resania knamo'a egahie.

28 Тогава ще се върне в земята си с много имот; и сърцето му ще бъде против светия завет; и като действа по волята си, ще се върне в земята си.

Anante noti kaziga kini nemo'a rama'a fenoza eri'neno ete rukrahe huno mopa'arega vugahie. Hianagi karankama nevuno'a Anumzamofo vahe'mo'zama mono'ma nehaza zantamina eri haviza nehuno, maka zanena eri haviza huteno ete nonkuma'arega vugahie.

29 На определеното време той ще се върне и дойде към юг; но последният път не ще бъде като първия;

Hagi Anumzamo'ma huhampri'nea knama efore'ma hanigeno'a, noti kazigati kini ne'mo'a ha' erino vuno sauti kaziga kini nera ha' ome huntegahie. Hianagi ko'ma hu'nea zana hunora hara hugateoregahie.

30 защото Китимски (Китим: т. е., остров Кипър) кораби ще дойдат против него; по която причина той, огорчен, наново ще се разяри против светия завет, и ще действа по волята си; даже, като се завърне, ще се споразумее с ония, които са оставили светия завет.

Zage fre kazigama me'nea hagerimofo ankenaregama nemaniza vahe'mo'za ventefi e'za hara eme hunte'za, azeri koro hugahaze. Anama hanageno'a ete atreno mopa'arega vugahie. Hianagi agrira tusi arimpa nehesanigeno nevuno, tamage Anumzamofo mono'ma hunentesaza zana eri haviza nehuno, Anumzamofoma zamefi hunemiza vahe'mokizmi nanekea antahigahie.

31 И от него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! крепостта, ще премахнат всегдашната жертва, и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение.

Ana ne'mofo sondia vahe'mo'za ra mono nomofo hankave vihu kegina eri nafa'a nehu'za, mono nona eri pehenage nehu'za, mago mago zupama Kresramanama nevaza zana asevazi nezamante'za, Anumzamofo mono nompina kasrino'ma havizama hu'neaza eritru regahaze.

32 И ще изврати с ласкателства ония, които беззаконстват против завета; но людете, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи.

Anumzamofo kasegema zamefi'ma humisnaza vahera ana kini nemo'a havige huno rezamavatga hanige'za, agri amage antegahaze. Hianagi Anumzamofoma ke'za antahi'zama hu'nesnaza vahe'mo'za oti hankave ti'neza agri nanekea eri atregahaze.

33 И разумните между людете ще научат мнозина; при все това, ще падат от меч и от пламък, чрез пленение и чрез разграбване, много дни.

Hagi amu'nozamifima knare antahi'zama eri'nesnaza kva vahe'mo'za, rama'a vahe knare antahi'zana zami'za zamazeri fatgo hugahaze. Hianagi ana avu'ava zana ana kva vahe'mo'za za'zatera hu'za ovu'nesnage'za, kva vahera kazinteti zamahe nefrisage'za, mago'a kva vahera tevefi kre tasagesage'za frigahaze. Ana nehu'za mago'a kva vahera kinafi zamazeri nente'za, fenozamia rohu zamare'za erigahaze.

34 А когато паднат, ще им се достави малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства.

Hagi ama ana knazama fore'ma hania knafina ana kva vahe'mo'za osi'a zamazama hu'zana erigahaze. Ana nehanage'za rama'a vahe'mo'za ana kva vahe kaziga antegahazanagi havige hu'za anara hugahaze.

35 Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето; защото и то ще стане в определеното време.

Ha' vahe'mo'za anama knare antahi'zama eri'naza kva vahera mago'a zamazeri haviza hugahaze. E'inahu zama hanaza zamo'a kva vahera Anumzamofo avurera zamazeri agru huno zamazeri avusese hanige'za Anumzamo'ma agesama nentahia vahekna hu'za mani'nesageno henka maka zamo'ma vagama resnia kna efore hugahie. Na'ankure Anumzamo'ma huhampari'nea knamo'a zahufa ne-e.

36 И царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, додето се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни.

Ana kini ne'mo'a agri'ma avesi'nia zana amne tro nehuno, agra'agura huno nagra maka anumzantamina zamagatere'noe huno avufga erisga nehuno, maka havi anumzantamima zamagatere'nea Anumzamofona huhaviza huntegahie. Ana avu'ava zana hume nevanigeno, Anumzamofo arimpa ahe'zamo'ma ome vagamaresia zupa, agri avu'ava zamo'enena ome vagaregahie. Na'ankure Anumzamo'ma huno henka fore hugahiema huno hu'nesnia zamo'a tamage huno efore hugahie.

37 И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита никакъв бог; защото ще направи себе си на по-велик от всички тях.

Hagi ana kini ne'mo'a agehe'mokizmi anumzana antahi nozamino, a'nane mo'zama mono'ma hunentaza havi anumzanena antahi nomino, mago'a havi anumzanena antahi ozamigahie. Na'ankure agra avufga erisga nehuno, nagra maka anumzantamina zamagatere'noe huno agesa antahigahie.

38 А вместо него ще почита бога на крепостите; да! със злато и сребро, със скъпоценни камъни и с желателни вещи, ще почита един бог, когото бащите му не са познавали.

Hianagi agrama mono'ma huntesniana, hankave vihu keginama kegavama nehia havi anumza monora huntegahie. Hagi ana havi anumzana agehe'mo'za ke'za antahi'za osu'naza anumzankino, golima, silvama, zago'amo marerisa haveramine mago'a musezane ofa nemino monora huntegahie.

39 С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи слава на ония, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата.

Hagi ana kini ne'mo'ma vahe'ma ha' ome huzmanteno hankave vihuma hu'nesnaza kuma'ma erinaku'ma hanuno'a eme azama hanigeno ha'ma hanigura ru vahe'mokizmi anumzantaminku kea hugahie. Ana nehuno agri kema antahisaza vahera, zamazeri ante ama' huno rankva zamazeri o'netino, mopa refko huno zagore atresige'za miza hugahaze.

40 И в края на времето, южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници и конници, и с много кораби; и като влезе в страните ще нахлуе и замине.

Hagi maka zama ome vagamare knama enaku'ma nehanigeno'a, sauti kaziga kini nemo'a eno, noti kaziga kini nera ha' eme huntegahie. Anama hanigeno'a noti kaziga kini ne'mo'a ame huno karisifima mani'neza ha'ma hanaza vahe'ene karisiramine, venteramine erino hagerimpima ha'ma nehaza vahetamina zamavareno vanige'za, sauti kaziga kini nera hankaveti'za hara ome huntegahaze. Timo'ma hageno maka zama erino viaza huno maka mopafi vahera hara huzmanteno zamazeri zamagateregahie.

41 Ще влезе и в славната земя, и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав, и главният град на Амонците.

Ana kini ne'mo'a sondia vahe zaga'ane knare zantfama hu'nea Israeli mopafi ufreno eri agrarega nenteno, rama'a kumapi vahera hara huzamagateregahie. Hianagi Moapu vahe'ene Idomu vahe'ene Amoni mopafinema nemaniza vahera hara hu zamagate oregahaze.

42 Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да избегне.

Ana nehuno ana kini ne'mo'a rama'a kumapi vahera hara huzmagatereno kegava huzmantegahie. Hanki Isipi vahe'mo'zanena atre'za ofregahaze.

43 Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто, и на всичките скъпоценности на Египет; И либийците и етиопяните ще бъдат заставени да следват по стъпките му.

Ana kini ne'mo'a Isipi mopafima me'nea goline silvane maka marerisa feno zantamina agrake kegava hugahie. Ana hanige'za Libia vahe'ene Itiopia vahe'mo'za agri eri'za vahe manigahaze.

44 Но известия от изток и от север ще го смутят; затова, ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина, и да ги обрече на изтребление.

Hianagi zage hanati kazigati'ene noti kazigati vahe'mo'zama hanaza nanekema nentahisuno'a, tusi koro agesa hugahie. Ana nehuno tusi arimpa nehesnigeno vuno maka zana eri haviza nehuno, ha' vahe'a ome zamahe vagarenaku hugahie.

45 И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свят хълм; но при все това, ще постигне края си, и не ще има кой да му помага.

Ana'ma hutesuno'a vuno Medeterenia ra hageri anke'nane, Saioni agonamofo amu'nozanifi agra kini nemo'ma manisnia seli nona ome kino manigahie. Hianagi anante'ma mani'nesnige'za ome ahe frisnageno, mago vahemo'e hunora aza osugahie.