< Данаил 10 >

1 В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниила, който се нарече Валтасасар; това нещо бе истинно, и означаваше големи бедствия; и той разбра нещото и проумя видението,
Hagi Pesia kini ne' Sairusi'ma nampa 3 kafuma kinima nemanigeno'a, Danielina mago agi'a Belsasakino ru'ene mago ava'nagnaza Anumzamo'a eri averi higeno ke'ne. Agrama ana zama keno antahino'ma hiana, tamage huno henka fore'ma hania zamofo ke'neankino, tusi'a ha'zane knazane egahie.
2 (В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици;
Hagi ama ana ava'nama nagra Danieli'nama kete'na, 3'a sontamofo agu'afina nasunkura nehu'na zavirate'noe.
3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми, и ни веднъж не помазах себе си, додето не се навършиха цели три седмици.)
Ana knafina knare'nare ne'zane, afu me'ane, waini tinena magore hu'na nagitera erinte'na one'noe. Ana nehu'na ana knafina magore hu'na nazokapine navufgafina masavena fre'na erisera osu'na mani'nogeno 3'a sontamo'a evu nagatere'ne.
4 И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър,
Hagi ese ikamofona 24zupa nagra Taigrisi rantimofo ankenare oti'nena,
5 като повдигнах очите си видях, и ето един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазско злато.
kesgama hu'na koana, mago ne'mo'a efeke zaza kukena antani'neno, Goliretike tro hu'naza amu nofi afafafina rugagino rente'nege'na ke'noe.
6 Тялото му бе като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха наглед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ.
Ana ne'mofo avufgaregatira rumsa huno, krisolaitie nehaza haveretima nehiaza huno rumsa hu'ne. Hagi avugosafintira kopasi'namo'ma nehiaza huno rumarave nehigeno, avurgafintira tosi tavi'mo'ma nehiaza huno rugananini hu'ne. Azamo'ene agiamo'enena masave freza eri avugosa hu'naza bronsigna nehigeno, agerumofo agasasamo'a rama'a vahe'mokizmi zamagerumofo agasasamo'ma hiaza hu'ne.
7 Само аз Даниил видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги нападна, та побягнаха да се скрият.
Danieli'na ana avanagna zana nagrake ke'noanagi, nagranema mani'naza vahe'mo'za ama ana ava'nagna zama ke'noana, zamagra onke'naze. Hianagi zamagra tusi koro nehu'za, frakinaku koro fre'za vu'naze.
8 И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в тление, та останах безсилен.
Ana hazage'na nagrake anantera oti'nena ruzahu ava'nagna zana ke'noe. Hankaveni'a omanegeno navugosamo'a rukrahe nehigeno, zaferinani'a omane amane hu'ne.
9 Чух обаче гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.
Hagi anante ana nemo'ma keagama nehige'na ageru'ama nentahugeno'a, navumo'a kagigagi hige'na navugosaregati mopafi traka hu'na mase fatgo hu'noe.
10 И, ето, ръка се допря до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.
Anante mago vahe'mofo azamo navako huno nazeri oti'ne. Hianagi nahirahi neregena nazanteti vazisga hune'na mopafi narena re'na mani'nena nahirahiku hu'noe.
11 И рече ми: Данииле, мъжу възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега, и когато ми изговори тая дума аз се изправих разтреперан.
Anante ana ne'mo'a amanage huno nasami'ne, Danieliga Anumzamofo avurera knare hu'nankeno Agra avesigante'ne. Ana hu'negu nagrama kasamisnua nanekea kagesa ante'nenka antahi so'e huo. Kagriku huno hunantege'na e'noanki, oti'nenka antahio. Anagema hige'na nahirahiku nehu'na oti'noe.
12 Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш, и да смириш себе си пред своя Бог, димите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти.
Ana hugeno anante agra nasamino, Danieliga korora osuo, kagrama ese kna zupama Anumzamofo avure'ma kavufga erinte raminka mani'nenkama, agafa hunka ama' antahi'zanku'ma nunamuma nehankeno'a, Anumzamo'a monafinkatira nunamunka'a antahiteno, hunantege'na nunamunka'amofo nona'a hunaku e'noe.
13 Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз прочее останах непотребен вече там при персийските царе,
Hagi nagra ko ame hu'na enaku hu'noanagi, Pesia mopare'ma kegavama hu'nea ankeromo kana rehiza hige'na, 21ni'a zagegna mani'noe. Anante vugota hu'naza ankerompinti magora Maikoli'e nehaza ankeromo eno eme naza hu'ne. Na'ankure Pesia kini vahe amunompina nagrake mani'nogeno eme naza hunaku anara hu'ne.
14 и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни; защото видението се отнася до далечни дни.
Hanki nagrama menima e'noana, kagri vahete'ma henkama fore haniaza eri ama hu'na kasaminaku e'noe. Na'ankure ama ana ava'nagna zama ke'nanana henkama fore'ma haniaza ke'nane.
15 И като ми говореше тия думи, насочих лицето си към земята и останах ням.
Hagi agra anagema huno nenasamige'na navugosaregati mopafi masena kea hugara osu'noe.
16 И, ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остана сила в мене.
Hagi ana nemo'a tagrama hunaza huno mopafi vahekna hu'neankino, nagite azana eme anteno navako hige'na, nagira reaka nehu'na agafa hu'na keaga hu'noe. Ana nehu'na ana ne'mo'a navuga oti'nege'na amanage hu'na asami'noe. Ranimoka nagra ava'nagna zama ke'noa zamo higeno navufgamo'a tusi nata negrigeno hankaveni'a omane'ne.
17 Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? Понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене.
Ana hu'neanki'na na'ane hu'na kagri eri'za vahemo'na ranimoka kasamigahue. Hankaveni'a omanege'na nasimu'ma ante'zankura tusi amuho hue.
18 Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи.
Hanki anante vaheknama hu'nea ne'mo'a ete mago'ene navako higeno, hankavenimo'a ete e'ne.
19 и рече: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на тебе! крепи се! да! крепи се! И като ми говореше аз се подкрепих, и рекох: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил.
Anante ana ankeromo'a huno, Korora osunka karimpa frune manio! Na'ankure Anumzamo'a avesigante'neankino, Agra kagesga hu'negu korora osunka oti hankavetio. Hagi ama ana nanekema nenasamige'nama nentahugeno'a, ete hankavenimo'a osi'a ege'na amanage hu'na asami'noe. Muse hugantoanki ranimoka, ana zankura menina keaga nasamio. Na'ankure kagra ko nazeri hankaveti'nane.
20 Тогава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.
Anagema hugeno'a amanage huno kenona hunante'ne. Nagrama menima e'noa zamofo agafa'a kagra kenka antahinka hu'nampi? Nagra amafina za'zatera omani'na ete ame hu'na vu'na, Pesia mopare'ma kegavama hu'nea havi ankerone hara ome hu'na azeri agateregahue. Anama hutesnugeno'a Grisi mopare'ma kegavama hu'nea ankeromo'a eme hara hunantegahie.
21 Все пак, обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание, при все че няма кой да ми помага против тия князе, освен вашия княз Михаил.
Anante ana ankeromo'a amanage huno nasami'ne. Menina tamage nanekema avontafepima krente'naza nanekea eri ama hu'na kasamigahue. Hagi mago vahe'mo'a nagrira naza hige'na ana havi ankeroraminena hara osu'noanki, Israeli vahe'mota tamagrite'ma kegavama nehia ankero ne' Maikoli naza hige'na hara hu'noe.

< Данаил 10 >