Данаил 10
1 В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниила, който се нарече Валтасасар; това нещо бе истинно, и означаваше големи бедствия; и той разбра нещото и проумя видението,
In the third year of Cyrus king of Persia a thing was revealed to Daniel, whose name was called Belteshazzar, and the thing was true, even a great warfare. And he understood the thing, and had understanding of the vision.
2 (В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици;
In those days I, Daniel, was mourning three whole weeks.
3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми, и ни веднъж не помазах себе си, додето не се навършиха цели три седмици.)
I ate no pleasant bread. Neither flesh nor wine came into my mouth. Neither did I anoint myself at all, till three whole weeks were fulfilled.
4 И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър,
And in the twenty-fourth day of the first month, as I was by the side of the great river, which is Hiddekel,
5 като повдигнах очите си видях, и ето един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазско злато.
I lifted up my eyes, and looked. And, behold, a man clothed in linen, whose loins were girded with pure gold of Uphaz.
6 Тялото му бе като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха наглед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ.
Also his body was like the beryl, and his face as the appearance of lightning, and his eyes as flaming torches, and his arms and his feet like burnished brass, and the voice of his words like the voice of a multitude.
7 Само аз Даниил видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги нападна, та побягнаха да се скрият.
And I, Daniel, alone saw the vision, for the men who were with me did not see the vision, but a great quaking fell upon them, and they fled to hide themselves.
8 И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в тление, та останах безсилен.
So I was left alone, and saw this great vision. And there remained no strength in me, for my fitness was turned in me into debility, and I retained no strength.
9 Чух обаче гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.
Yet I heard the voice of his words. And when I heard the voice of his words, then I fell into a deep sleep on my face, with my face toward the ground.
10 И, ето, ръка се допря до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.
And, behold, a hand touched me, which set me upon my knees and upon the palms of my hands.
11 И рече ми: Данииле, мъжу възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега, и когато ми изговори тая дума аз се изправих разтреперан.
And he said to me, O Daniel, thou man greatly beloved, understand the words that I speak to thee, and stand upright, for I am now sent to thee. And when he had spoken this word to me, I stood, trembling.
12 Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш, и да смириш себе си пред своя Бог, димите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти.
Then he said to me, Fear not, Daniel, for from the first day that thou set thy heart to understand, and to humble thyself before thy God, thy words were heard. And I have come for thy words' sake.
13 Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз прочее останах непотребен вече там при персийските царе,
But the ruler of the kingdom of Persia withstood me twenty-one days, but, lo, Michael, one of the chief princes, came to help me. And I remained there with the kings of Persia.
14 и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни; защото видението се отнася до далечни дни.
I have come now to make thee understand what shall befall thy people in the latter days, for the vision is yet for many days.
15 И като ми говореше тия думи, насочих лицето си към земята и останах ням.
And when he had spoken to me according to these words, I set my face toward the ground, and was mute.
16 И, ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остана сила в мене.
And, behold, someone in the likeness of the sons of men touched my lips. Then I opened my mouth, and spoke and said to him who stood before me, O my lord, because of the vision my pains have turned upon me, and I retain no strength.
17 Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? Понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене.
For how can the servant of this my lord talk with this my lord? For as for me, straightaway there remained no strength in me, nor was there breath left in me.
18 Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи.
Then someone like the appearance of a man touched me again, and he strengthened me.
19 и рече: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на тебе! крепи се! да! крепи се! И като ми говореше аз се подкрепих, и рекох: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил.
And he said, O man greatly beloved, fear not. Peace be to thee. Be strong, yea, be strong. And when he spoke to me, I was strengthened, and said, Let my lord speak, for thou have strengthened me.
20 Тогава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.
Then he said, Do thou know why I have come to thee? And now I will return to fight with the ruler of Persia. And when I go forth, lo, the ruler of Greece shall come.
21 Все пак, обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание, при все че няма кой да ми помага против тия князе, освен вашия княз Михаил.
But I will tell thee that which is inscribed in the writing of truth. And there is none who holds with me against these, but Michael your prince.
