Амос 6
1 Горко на охолните в Сион, И на живеещите безгрижно в Самарийската планина, На бележитите мъже от главния между народите, При които дохожда Израилевия дом!
Hankàñe ry mierañerañe e Tsione ao, naho o mipalitse ami’ty vohi’ i Someroneo, o roandriam-pifeheañe valoha’e iatoa’ ty anjomba’ Israeleo!
2 Минете в Халне, та вижте; И от там идете в големия Емат; Тогава слезте в Гет Филистимски; Те по-щастливи ли са от тия царства? Или техният предел по-голям ли е от вашия предел?
Mionjona mb’e Kalnè mb’eo le isao, akia henane zay mb’e Kamate jabajabay; vaho mizotsoa mb’e Gate nte-Pilistiy mb’eo. Ho soa te amy fifeheañe retiañe hao iereo? mandikoatse ty efe-tane’ areo hao ty a iareo?
3 Вие, които отдалечавате от себе си лошия ден, И приближавате седалището на насилието,
Ry mampihànkañe i andron-kankàñey vaho mampitotoke i fiambesan-karotsahañey;
4 Които лежите на постелки от слонова кост, Простирате се на леглата си, И ядете агнетата от стадото И телците отсред обора,
o mitsalalampatse am-pandreañe nihamineñe hafotia-nife naho mihitsy an-kidori’ iareo, vaho mikama anak’añondry boak’ amy lia-raikey naho sarake boak’ añivon-jolokeo;
5 Които пеете празни песни по звука на псалтира, И си изнамирате музикални инструменти както Давида,
o mititike marovany arahem-peo vaho mamoroñe raham-pititihañe, manahake i Davideo;
6 Които пиете вино с цели паници, И се мажете с изрядни масла, А за бедствието на Йосифа не скърбите,
o minon-divay an-tsini-hara naho mihosotse menake soao, fe tsy iroveta’e ty hasotria’ Iosefe.
7 По тая прчина, тия ще отидат сега в плен С първите, които ще бъдат пленени, И шумните пиршества на протягащите се ще се прекратят.
ie amy zao, hasese mb’an-drohy mb’eo ho mpiaolom-pirohy, vaho hafahañe añe ty sabadida’ o mpihity an-telo-antarao.
8 Господ Иеова се закле в себе Си, Казва Господ, Бог на Силите и рече: Аз се гнуся от надменността на Якова, И мразя палатите му; За това, ще предам града и всичко що има в него.
Fa nifanta amam-bata’e t’Iehovà, Talè; le hoe t’Iehovà Andrianañahare’ i màroy, Hejeko ty fiebotsebora’ Iakobe, naho mampangorý ahy o anjomba’eo: aa le hatoloko añe i rovay rekets’ o ama’e iabio.
9 И десет човека, ако останат в една къща, Те един по един ще измрат;
Ie henane zay, naho lahilahy folo ty sisa añ’anjomba raike, fonga hihomake.
10 И когато някой роднина на един умрял, Или оня, който ще го гори, го вдигне да изнесе костите из къщата, Ако рече на оногоз, който се намира по-навътре в къщата: Има ли още някой с тебе? И той отговори - Няма, Тогава ще рече - Мълчи, Защото не бива да споменем името Господне.
Ho rambese’ i rahalahin-drae’e kiraikiraike iereo hañakara’e añ’anjomba’e ao hañoroa’e, le ty hoe ty hanoe’e amy añ’anjomba aoy, Mbe ama’e hao irehe? le ty hoe ty hatoi’ ty ao, Aiy! vaho hoe ka i raikey. Mianjiña, fa tsy volañeñe ty tahina’ Iehovà.
11 Защото, ето, Господ заповядва, И голямата къща ще бъде поразена с проломи, И малката къща с пукнатини.
Inao fa handily t’Iehovà te ho tseratseraheñe o anjombao vaho ho hotohotoeñe o kibohotseo.
12 Могат ли конете да тичат по скала? Може ли някой да оре там с волове? Но вие обърнахте правосъдието в жлъчка. И плода на правдата в пелин,
Hilay ambatovato hao o soavalao? hitari-dasarý eo reketse katràka hao t’indaty? Mañino te nafote’ areo ho voreke ty havañonañe, vaho ho vahon-tsoy ty vokan-kavantañañe?
13 Вие, които се радвате за нещо, което е никакво, Които казвате - Не придобихме ли си могъщество със своята си сила?
Ry mpirebek’ amo raha tsy vente’eo, manao ty hoe: Tsy ty haozara’ay avao hao ty nahavontititse tsifa?
14 Но, ето, аз ще повдигна народ против вас, доме Израилев, Казва Господ, Бог на Силите; И те ще ви притесняват От прохода на Емат до потока на пустинята.
Inao arè, ry anjomba’ Israeleo te hatroako haname anahareo ty fifeheañe, hoe t’Iehovà Andrianañahare’ i màroy, le ho silofe’ iereo boak’ am-piziliha’ i Kamate eo pak’ an-tsaka’ Arabà añe.
