Амос 6

1 Горко на охолните в Сион, И на живеещите безгрижно в Самарийската планина, На бележитите мъже от главния между народите, При които дохожда Израилевия дом!

Vae qui opulenti estis in Sion, et confiditis in monte Samariae: optimates capita populorum, ingredientes pompatice domum Israel.

2 Минете в Халне, та вижте; И от там идете в големия Емат; Тогава слезте в Гет Филистимски; Те по-щастливи ли са от тия царства? Или техният предел по-голям ли е от вашия предел?

Transite in Chalane, et videte, et ite inde in Emath magnam: et descendite in Geth Palaesthinorum, et ad optima quaeque regna horum: si latior terminus eorum termino vestro est.

3 Вие, които отдалечавате от себе си лошия ден, И приближавате седалището на насилието,

Qui separati estis in diem malum: et appropinquatis solio iniquitatis.

4 Които лежите на постелки от слонова кост, Простирате се на леглата си, И ядете агнетата от стадото И телците отсред обора,

Qui dormitis in lectis eburneis, et lascivitis in stratis vestris: qui comeditis agnum de grege, et vitulos de medio armenti.

5 Които пеете празни песни по звука на псалтира, И си изнамирате музикални инструменти както Давида,

Qui canitis ad vocem psalterii: sicut David putaverunt se habere vasa cantici.

6 Които пиете вино с цели паници, И се мажете с изрядни масла, А за бедствието на Йосифа не скърбите,

Bibentes vinum in phialis, et optimo unguento delibuti: et nihil patiebantur super contritione Ioseph.

7 По тая прчина, тия ще отидат сега в плен С първите, които ще бъдат пленени, И шумните пиршества на протягащите се ще се прекратят.

Quapropter nunc migrabunt in capite transmigrantium: et auferetur factio lascivientium.

8 Господ Иеова се закле в себе Си, Казва Господ, Бог на Силите и рече: Аз се гнуся от надменността на Якова, И мразя палатите му; За това, ще предам града и всичко що има в него.

Iuravit Dominus Deus in anima sua, dicit Dominus Deus exercituum: Detestor ego superbiam Iacob, et domos eius odi, et tradam civitatem cum habitatoribus suis.

9 И десет човека, ако останат в една къща, Те един по един ще измрат;

Quod si reliqui fuerint decem viri in domo una, et ipsi morientur.

10 И когато някой роднина на един умрял, Или оня, който ще го гори, го вдигне да изнесе костите из къщата, Ако рече на оногоз, който се намира по-навътре в къщата: Има ли още някой с тебе? И той отговори - Няма, Тогава ще рече - Мълчи, Защото не бива да споменем името Господне.

Et tollet eum propinquus suus, et comburet eum, ut efferat ossa de domo: et dicet ei, qui in penetralibus domus est: Numquid adhuc est penes te? Et respondebit: Finis est. Et dicet ei: Tace, et non recorderis nominis Domini.

11 Защото, ето, Господ заповядва, И голямата къща ще бъде поразена с проломи, И малката къща с пукнатини.

Quia ecce Dominus mandabit, et percutiet domum maiorem ruinis, et domum minorem scissionibus.

12 Могат ли конете да тичат по скала? Може ли някой да оре там с волове? Но вие обърнахте правосъдието в жлъчка. И плода на правдата в пелин,

Numquid currere queunt in petris equi, aut arari potest in bubalis, quoniam convertistis in amaritudinem iudicium, et fructum iustitiae in absinthium?

13 Вие, които се радвате за нещо, което е никакво, Които казвате - Не придобихме ли си могъщество със своята си сила?

Qui laetamini in nihilo: qui dicitis: Numquid non in fortitudine nostra assumpsimus nobis cornua?

14 Но, ето, аз ще повдигна народ против вас, доме Израилев, Казва Господ, Бог на Силите; И те ще ви притесняват От прохода на Емат до потока на пустинята.

Ecce enim suscitabo super vos domus Israel, dicit Dominus Deus exercituum, gentem: et conteret vos ab introitu Emath, usque ad torrentem deserti.