Амос 5
1 Слушайте това слово, Плачът, който аз започвам за вас, доме Израилев:
И Исраил җәмәти, бу сөзни, Йәни Мән сән тоғрилиқ оқуйдиған бир мәрсийәни аңлап қой: —
2 Падна Израилевата девица, Няма да стане вече; Хвърлена е на земята си Без да има кой да я вдигне.
«Пак қиз Исраил жиқилди; У қайтидин орнидин турмайду; У өз туприғиға ташланған, Уни турғузуп йөлигүчи йоқтур».
3 Защото така казва Господ Иеова: Градът, из който излизаха хиляда, ще остане със сто за Израилевия дом, И оня, из който излизаха сто, ще остане с десет.
Чүнки Рәб Пәрвәрдигар мундақ дәйду: — [Исраилниң] миң [ләшкәр] чиққан бир шәһириниң йүз [ләшкирила] тирик қалиду; Йүз ләшкәр чиққан бир шәһириниң Исраил җәмәти үчүн он [ләшкирила] тирик қалиду;
4 Защото така казва Господ за Израилевия дом: Потърсете Мене и ще живеете;
Чүнки Пәрвәрдигар Исраил җәмәтигә мундақ дәйду: — Мени издәңлар, һаятқа еришисиләр;
5 Но не търсете Ветил, Нито влизайте в Галгал, Нито заминавайте във Вирсавее; Защото Галгал непременно ще отиде в плен, И Ветил ще стане нищо.
Бәйт-Әлни издимәңлар, Гилгалғиму бармаңлар, Бәәр-Шебаға сәпәр қилмаңлар; Чүнки Гилгал әсиргә елинип сүргүн қилинмай қалмайду, Бәйт-Әл йоққа чиқиду.
6 Потърсете Господа и ще живеете; Да не би да избухне като огън в Йосифовия дом Та го пояде, без да има кой да го гаси във Ветил.
Пәрвәрдигарни издәңлар, һаятқа еришисиләр; Болмиса У Йүсүп җәмәти ичидә от кәби партлап, уни йәп кетиду, Һәм Бәйт-Әлдә отни өчүргидәк адәм тепилмайду.
7 Вие, които обръщате правосъдието в пелин, И хвърляте наземи правдата,
И адаләтни әмәнгә айландурғучи, Һәққанийлиқни йәргә ташлиғучилар,
8 Потърсете тогова, който прави Плеадите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та става нощ, - Тогова, който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, (Иеова е името му, )
Силәр Орион юлтуз түркүми вә Қәлб юлтуз топини Яратқучи, Өлүм көләңгисини таң нуриға Айландурғучи, Күндүзни қараңғулуқ билән кечигә Айландурғучи, Деңиздики суларни чақирип, уларни йәр йүзигә Қуйғучини издәңлар; Пәрвәрдигар Униң намидур.
9 Тогова, който нанася внезапна гибел върху силните, Тъй щото гибел достига в крепостите.
У батурлар үстигә туюқсиз һалакәтни партлитиду, Истиһкам үстигә һалакәт чүшүриду.
10 Те мразят тогова, който изобличава в портата, И се гнусят от оногова, който говори справедливо.
Шу [Исраиллар] шәһәр дәрвазисида тәнбиһ беридиғанларға өч, Дурус сөзләйдиғанлардин жиркиниду.
11 Прочее, понеже угнетявате сиромаха И изтръгвате от него платки жито, Затова, ако и да сте построили къщи от дялани камъни, Няма да живеете в тях, Ако и да сте насадили приятни лозя, Няма да пиете виното им.
Әнди силәр намратларни езип, Улардин буғдай «һәдийә»ләрни алдиңлар! Оюлған ташлардин өйләрни салдиңлар, Бирақ уларда турмайсиләр; Силәр гөзәл үзүмзарларни бәрпа қилғансиләр, Бирақ уларниң шарабини ичәлмәйсиләр.
12 Защото зная колко много са вашите престъпления И колко великански са греховете на вас, Които угнетявате праведния, приемате подкупи, И извращате правото на сиромасите в портата;
Чүнки силәрниң асийлиқлириңларниң қанчилик көплүгини, Силәрниң гунайиңларниң қанчилик зор екәнлигини убдан билимән; Улар һәққаний адәмни езиду, Улар пара йәйду, Шәһәр дәрвазисида мискинләрниң һәққини қайривалиду.
13 По която причина разумният млъква в такова време; Защото е зло време.
Шуңа бундақ дәвирдә «пәмлик адәм» сүкүт қилиду; Чүнки у рәзил бир дәвирдур.
14 Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; Така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас, както речете.
Һаят яшаш үчүн яманлиқни әмәс, меһриванлиқ-яхшилиқни издәңлар; Шундақ болғанда силәр дегиниңлардәк, Самави қошунларниң Сәрдари болған Пәрвәрдигар һәқиқәтән силәр билән биллә болиду.
15 Мразете злото, обичайте доброто, И установявайте правосъдие в портата; Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Йосифа.
Яманлиқтин нәпрәтлиниңлар, меһриванлиқ-яхшилиқни сөйүңлар, Шәһәр дәрвазисида адаләтни орнитиңлар; Шундақ қилғанда Пәрвәрдигар, самави қошунларниң Сәрдари болған Худа бәлким Йүсүпниң қалдисиға шапаәт көрситәр.
16 За това, така казва Иеова, Бог на Силите, Господ: Ридание ще има по всичките площади, И по всичките улици ще казват - Горко! горко! Ще повикат земеделеца на жалеене, И изкусните оплаквателки на ридание;
Шуңа Пәрвәрдигар, самави қошунларниң Сәрдари болған Худа Рәб мундақ дәйду: — «Барлиқ кәң рәстә-базарларда аһ-зарлар аңлиниду; Улар һәммә кочиларда «Вай... вай!...» дәп авазини көтириду; Улар деханларниму матәм тутушқа, Аһ-зарлар көтәргүчи «устилар»ни жиғлашқа чақириду.
17 И по всичките лозя ще има ридание, Защото аз ще замина посред тебе, казва Господ.
Һәм барлиқ үзүмзарлардиму аһ-зарлар көтирилиду; Чүнки Мән Өзүм араңлардин өтүп кетимән» — дәйду Пәрвәрдигар.
18 Горко на ония, които желаят денят Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина.
Пәрвәрдигарниң күнигә тәқәззар болған силәргә вай! Пәрвәрдигарниң күни силәргә қандақ ақивәтләрни кәлтүрәр? У йоруқлуқ әмәс, бәлки қараңғулуқ елип келиду.
19 Както, ако бягаше човек от лъв, И го срещнеше мечка, Или, като влезеше къщи, опреше ръката си о стената, И змия го хапеше,
У күни бириси ширдин қечип, ейиққа учрап, Андин өйигә кирип, қоли билән тамға йөләнгәндә, Илан уни чаққандәк бир иш болиду!
20 Така не ще ли бъде денят Господен - тъмнина, а не виделина? Дори мрак, без никаква светлина?
Пәрвәрдигарниң күни йоруқлуқ әмәс, бәлки қараңғулуқла елип келиду әмәсму? Униңда пәқәт қараңғулуқла болуп, йоруқлуқ һеч болмайдиғу?!
21 Мразя, презирам празнуванията ви, И няма да благоволя в тържествените ви събрания.
Һейтлириңларға нәпрәтлинимән, улардин бизар болдум, Ибадәт сорунлириңларниң пуриғини пуриғум йоқ.
22 Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си, Няма да ги приема, Нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни.
Чүнки силәр Маңа «көйдүрмә қурбанлиқ»лар һәм «аш һәдийә»лириңларни сунуп атисаңларму, Мән уларни қобул қилмаймән; Силәрниң бордақ маллириңлар билән қилған «енақлиқ қурбанлиқлириңлар»ға қаримаймән.
23 Отмахни от мене метежа на песните си, Защото не ща да слушам свирнята на псалтирите ти;
Мәндин мунаҗатлириңларниң садалирини епкетиңлар, Чилтарлириңларниң күйлирини аңлимаймән;
24 Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва.
Буниң орнида адаләт худди шарқиратмидәк, Һәққанийлиқ әбәдий ақидиған еқимдәк долқунлисун!
25 Доме Израилев, на мене ли принасяхте жертви и приноси Четиридесет години в пустинята?
Силәр чөл-баявандики қириқ жилда қилған қурбанлиқ-һәдийиләрни Маңа елип кәлдиңларму, и Исраил җәмәти?!
26 Напротив, носехте царя си Сикут И Хиун, идолите си, Звездата на вашите богове, които си направихте.
Бәрһәқ, силәр «Суккот» дегән падишасиңлар, һәм «Қиун» дегән бутлириңларни, йәни «Юлтуз илаһи»ңларни көтирип маңдиңлар!
27 За това, ще ви закарам в плен оттатък Дамаск, Казва Господ, чието име е Бог на Силите.
Әнди Мән силәрни әсир қилип, Дәмәшқтин жирақларға сүргүн қилдуримән, — дәйду «Самави қошунларниң Сәрдари болған Худа» дегән нам билән аталған Пәрвәрдигар.
