Амос 5
1 Слушайте това слово, Плачът, който аз започвам за вас, доме Израилев:
Слышите слово Господне, имже аз приемлю на вы плачь: дом Израилев падеся и ктому не приложит востати:
2 Падна Израилевата девица, Няма да стане вече; Хвърлена е на земята си Без да има кой да я вдигне.
девица Израилева повержена на земли своей, несть возставляющаго ю.
3 Защото така казва Господ Иеова: Градът, из който излизаха хиляда, ще остане със сто за Израилевия дом, И оня, из който излизаха сто, ще остане с десет.
Понеже сия глаголет Господь Бог: из града, из негоже исхождаше тысяща, останется в нем сто: и из негоже исхождаше сто, останет в нем десять дому Израилеву.
4 Защото така казва Господ за Израилевия дом: Потърсете Мене и ще живеете;
Понеже сия глаголет Господь к дому Израилеву: взыщите Мене и поживете:
5 Но не търсете Ветил, Нито влизайте в Галгал, Нито заминавайте във Вирсавее; Защото Галгал непременно ще отиде в плен, И Ветил ще стане нищо.
а не взыскуйте Вефиля и в Галгалу не входите и ко кладязю клятвы не ходите, яко Галгала пленяема пленится, и Вефиль будет аки не быв.
6 Потърсете Господа и ще живеете; Да не би да избухне като огън в Йосифовия дом Та го пояде, без да има кой да го гаси във Ветил.
Взыщите Господа и поживете, яко да не возжжется яко огнь дом Иосифов, и пояст его, и не будет угашающаго дому Израилева.
7 Вие, които обръщате правосъдието в пелин, И хвърляте наземи правдата,
Господь творяй в высоту суд и правду на земли положи:
8 Потърсете тогова, който прави Плеадите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та става нощ, - Тогова, който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, (Иеова е името му, )
творяй вся и претворяяй, и обращаяй во утро сень смертную и день в нощь помрачаяй, призываяй воду морскую и разливаяй ю на лице земли:
9 Тогова, който нанася внезапна гибел върху силните, Тъй щото гибел достига в крепостите.
Господь Бог Вседержитель имя Ему: разделяяй сокрушение на крепость и бедство на твердыню наводяй.
10 Те мразят тогова, който изобличава в портата, И се гнусят от оногова, който говори справедливо.
Возненавидеша у врат наказующаго, и словом праведным возгнушашася.
11 Прочее, понеже угнетявате сиромаха И изтръгвате от него платки жито, Затова, ако и да сте построили къщи от дялани камъни, Няма да живеете в тях, Ако и да сте насадили приятни лозя, Няма да пиете виното им.
Сего ради понеже пястьми биете убогих и дары избранны приясте от них: домы украшены соградисте, и не вселитеся в них, винограды вожделенны насадисте, и не имате пити вина от них.
12 Защото зная колко много са вашите престъпления И колко великански са греховете на вас, Които угнетявате праведния, приемате подкупи, И извращате правото на сиромасите в портата;
Яко уведех многа нечестия ваша, и крепцы греси ваши, попирающе праведнаго, приемлюще премены и убогия от врат отреяюще.
13 По която причина разумният млъква в такова време; Защото е зло време.
Сего ради смысляй в то время премолчит, яко время лукаво есть.
14 Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; Така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас, както речете.
Взыщите добра, а не зла, яко да поживете, и будет тако с вами Господь Бог Вседержитель, якоже ресте:
15 Мразете злото, обичайте доброто, И установявайте правосъдие в портата; Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Йосифа.
возненавидехом злая и возлюбихом добрая: и возставите у врат суд, яко да помилует Господь Бог Вседержитель оставшая Иосифова.
16 За това, така казва Иеова, Бог на Силите, Господ: Ридание ще има по всичките площади, И по всичките улици ще казват - Горко! горко! Ще повикат земеделеца на жалеене, И изкусните оплаквателки на ридание;
Сего ради сия глаголет Господь Бог Вседержитель: на всех стогнах (будет) плачь, и на всех путех речется: увы люте, увы люте! Призовется земледелец на плачь и на рыдание, и на ведящих плачь,
17 И по всичките лозя ще има ридание, Защото аз ще замина посред тебе, казва Господ.
и на всех путех плачь, понеже пройду среде тебе, рече Господь.
18 Горко на ония, които желаят денят Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина.
Увы люте желающым дне Господня! Вскую вам сей день Господень? Сей бо есть тма, а не свет:
19 Както, ако бягаше човек от лъв, И го срещнеше мечка, Или, като влезеше къщи, опреше ръката си о стената, И змия го хапеше,
якоже аще убежит человек от лица льва, и нападет нань медведица: и вскочит в дом и опрется рукама своима о стену, и усекнет его змия.
20 Така не ще ли бъде денят Господен - тъмнина, а не виделина? Дори мрак, без никаква светлина?
Несть ли день Господень тма, а не свет, и мгла не имущи света своего?
21 Мразя, презирам празнуванията ви, И няма да благоволя в тържествените ви събрания.
Возненавидех и отвергох праздники вашя и не обоняю жертв в сонмех ваших:
22 Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си, Няма да ги приема, Нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни.
зане аще принесете Ми всесожжения и жертвы вашя, не прииму, и на спасителная явления вашего не призрю.
23 Отмахни от мене метежа на песните си, Защото не ща да слушам свирнята на псалтирите ти;
Отстави от Мене глас песней твоих, и песни органов твоих не послушаю.
24 Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва.
И повалится якоже вода суд, и правда якоже водотеча непроходна.
25 Доме Израилев, на мене ли принасяхте жертви и приноси Четиридесет години в пустинята?
Еда заколения и требы принесосте Ми в пустыни лет четыредесять, доме Израилев?
26 Напротив, носехте царя си Сикут И Хиун, идолите си, Звездата на вашите богове, които си направихте.
И восприясте скинию Молохову и звезду бога вашего Ремфана, образы, яже сотвористе себе.
27 За това, ще ви закарам в плен оттатък Дамаск, Казва Господ, чието име е Бог на Силите.
И преселю вы далее Дамаска, глаголет Господь: Бог Вседержитель имя Ему.
