Амос 5
1 Слушайте това слово, Плачът, който аз започвам за вас, доме Израилев:
Høyr dette ordet som eg syng yver dykk, ein syrgjesong yver Israels hus:
2 Падна Израилевата девица, Няма да стане вече; Хвърлена е на земята си Без да има кой да я вдигне.
«Ho falli er, ris aldri upp meir, den møy Israel; slengd til jord i sit eige land. Ingen reiser ho upp.»
3 Защото така казва Господ Иеова: Градът, из който излизаха хиляда, ще остане със сто за Израилевия дом, И оня, из който излизаха сто, ще остане с десет.
For so segjer Herren, Herren: Ein by sender tusund ut, fær hundrad att, sender ho hundrad ut, fær tie att til Israels hus.
4 Защото така казва Господ за Израилевия дом: Потърсете Мене и ще живеете;
For so segjer Herren til Israels hus: Søk meg, so skal de liva!
5 Но не търсете Ветил, Нито влизайте в Галгал, Нито заминавайте във Вирсавее; Защото Галгал непременно ще отиде в плен, И Ветил ще стане нищо.
Men aldri de søkje til Betel, til Gilgal aldri kom, og gakk ikkje til Be’erseba! For Gilgal burt skal førast, og Betel vert upp i tjon.
6 Потърсете Господа и ще живеете; Да не би да избухне като огън в Йосифовия дом Та го пояде, без да има кой да го гаси във Ветил.
Søk Herren, so skal de liva! Elles kjem han som eld yver Josefs hus; det brenn, og ingen sløkkjer for Betel.
7 Вие, които обръщате правосъдието в пелин, И хвърляте наземи правдата,
De som vender retten til malurt, og kastar rettferd til jord!
8 Потърсете тогова, който прави Плеадите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та става нощ, - Тогова, който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, (Иеова е името му, )
Han som skapte Sjustjerna og Orion, og gjer kolmyrkret til morgon, gjer dagen til svarte natt, han som kallar på vatnet i havet og auser det ut yver jordi - Herren er hans namn.
9 Тогова, който нанася внезапна гибел върху силните, Тъй щото гибел достига в крепостите.
Han øyder dei sterke med sitt ljon, han øyder borgi den faste!
10 Те мразят тогова, който изобличава в портата, И се гнусят от оногова, който говори справедливо.
Dei hatar den som refser for retten, styggjest ved den som talar sanning.
11 Прочее, понеже угнетявате сиромаха И изтръгвате от него платки жито, Затова, ако и да сте построили къщи от дялани камъни, Няма да живеете в тях, Ако и да сте насадили приятни лозя, Няма да пиете виното им.
Difor, då småfolk de trakkar ned og kornleiga driv av deim ut - vel hev de hogt stein og bygt hus, men de skal ikkje sjølv der bu. De hev fagre vinhagar stelt, men de skal ikkje drikka deira vin.
12 Защото зная колко много са вашите престъпления И колко великански са греховете на вас, Които угнетявате праведния, приемате подкупи, И извращате правото на сиромасите в портата;
For eg veit um synderne dykkar so mange og misgjerder utan tal; de trykkjer den skuldlause, tek imot mutor, ein arming for retten de svik.
13 По която причина разумният млъква в такова време; Защото е зло време.
Difor tegjer den kloke i denne tid, for ei vond tid er det.
14 Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; Така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас, както речете.
Legg vinn på godt og ikkje på vondt, so de kann liva. Då vera med dykk Herren, allhers Gud, som de hev sagt.
15 Мразете злото, обичайте доброто, И установявайте правосъдие в портата; Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Йосифа.
Hata vondt og elska godt, haldt retten uppe på tinget! Kann henda Herren, allhers Gud, då er nådig mot Josefs leivning.
16 За това, така казва Иеова, Бог на Силите, Господ: Ридание ще има по всичките площади, И по всичките улици ще казват - Горко! горко! Ще повикат земеделеца на жалеене, И изкусните оплаквателки на ридание;
Difor, so segjer Herren, allhers Gud, Herren: Det er liksong på alle torg, og på alle gator dei ropar: «Ai, ai!» Bonden dei bed til gravøl, og til liksong deim som kann kveda.
17 И по всичките лозя ще има ридание, Защото аз ще замина посред тебе, казва Господ.
Frå kvar vinhage liksongar stig; for eg vil millom dykk ganga, segjer Herren.
18 Горко на ония, които желаят денят Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина.
Ai dykk som trår etter Herrens dag! Kva er han for dykk, Herrens dag? Han er myrker og ikkje ljos.
19 Както, ако бягаше човек от лъв, И го срещнеше мечка, Или, като влезеше къщи, опреше ръката си о стената, И змия го хапеше,
Som når du undan ei løva spring og møter ein bjørn, du kjem heim og styd handi mot veggen, og so bit deg ein orm.
20 Така не ще ли бъде денят Господен - тъмнина, а не виделина? Дори мрак, без никаква светлина?
Ja, ja, myrker er Herrens dag og ikkje ljos, dimleitt, han hev ingen glans.
21 Мразя, презирам празнуванията ви, И няма да благоволя в тържествените ви събрания.
Eg hatar og vanvyrder dykkar høgtider, eg hev ingen hugnad i dykkar stemnor,
22 Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си, Няма да ги приема, Нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни.
ja, um de meg brennoffer gjev og grjonoffer, det hugar ikkje meg. Eg gjev ikkje på gjødkalve-offer gaum.
23 Отмахни от мене метежа на песните си, Защото не ща да слушам свирнята на псалтирите ти;
Lat meg vera i fred for din buldrande song, ditt harpespel lyder eg’kje på.
24 Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва.
Men lat rett velta fram som vatn, og rettferd som rennande bekk!
25 Доме Израилев, на мене ли принасяхте жертви и приноси Четиридесет години в пустинята?
Bar De slagtoffer, grjonoffer til meg dei fyrti åri i øydemarki, du Israels hus?
26 Напротив, носехте царя си Сикут И Хиун, идолите си, Звездата на вашите богове, които си направихте.
Og bar det då Sukkot, dykkar konge, og Kijun, dykkar bilæte, dykkar gudestjerna, som de hadde gjort dykk?
27 За това, ще ви закарам в плен оттатък Дамаск, Казва Господ, чието име е Бог на Силите.
Eg vil føra dykk av burtanfor Damaskus, segjer han som heiter Herren, allhers Gud.
