Амос 5
1 Слушайте това слово, Плачът, който аз започвам за вас, доме Израилев:
Audite verbum istud, quod ego levo super vos planctum. Domus Israel cecidit, et non adiiciet ut resurgat.
2 Падна Израилевата девица, Няма да стане вече; Хвърлена е на земята си Без да има кой да я вдигне.
Virgo Israel proiecta est in terram suam, non est qui suscitet eam.
3 Защото така казва Господ Иеова: Градът, из който излизаха хиляда, ще остане със сто за Израилевия дом, И оня, из който излизаха сто, ще остане с десет.
Quia hæc dicit Dominus Deus: Urbs, de qua egrediebantur mille, relinquentur in ea centum: et de qua egrediebantur centum, relinquentur in ea decem in domo Israel.
4 Защото така казва Господ за Израилевия дом: Потърсете Мене и ще живеете;
Quia hæc dicit Dominus domui Israel: Quærite me, et vivetis.
5 Но не търсете Ветил, Нито влизайте в Галгал, Нито заминавайте във Вирсавее; Защото Галгал непременно ще отиде в плен, И Ветил ще стане нищо.
Et nolite quærere Bethel, et in Galgalam nolite intrare, et in Bersabee non transibitis: quia Galgala captiva ducetur, et Bethel erit inutilis.
6 Потърсете Господа и ще живеете; Да не би да избухне като огън в Йосифовия дом Та го пояде, без да има кой да го гаси във Ветил.
Quærite Dominum, et vivite: ne forte comburatur ut ignis domus Ioseph, et devorabit, et non erit qui extinguat Bethel.
7 Вие, които обръщате правосъдието в пелин, И хвърляте наземи правдата,
Qui convertitis in absinthium iudicium, et iustitiam in terra relinquitis.
8 Потърсете тогова, който прави Плеадите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та става нощ, - Тогова, който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, (Иеова е името му, )
Facientem Arcturum, et Orionem, et convertentem in mane tenebras, et diem in noctem mutantem: qui vocat aquas maris, et effundit eas super faciem terræ: Dominus nomen est eius.
9 Тогова, който нанася внезапна гибел върху силните, Тъй щото гибел достига в крепостите.
Qui subridet vastitatem super robustum, et depopulationem super potentem affert.
10 Те мразят тогова, който изобличава в портата, И се гнусят от оногова, който говори справедливо.
Odio habuerunt corripientem in porta: et loquentem perfecte abominati sunt.
11 Прочее, понеже угнетявате сиромаха И изтръгвате от него платки жито, Затова, ако и да сте построили къщи от дялани камъни, Няма да живеете в тях, Ако и да сте насадили приятни лозя, Няма да пиете виното им.
Idcirco, pro eo quod diripiebatis pauperem, et prædam electam tollebatis ab eo: domos quadro lapide ædificabitis, et non habitabitis in eis: vineas plantabis amantissimas, et non bibetis vinum earum.
12 Защото зная колко много са вашите престъпления И колко великански са греховете на вас, Които угнетявате праведния, приемате подкупи, И извращате правото на сиромасите в портата;
Quia cognovi multa scelera vestra, et fortia peccata vestra: hostes iusti accipientes munus, et pauperes deprimentes in porta:
13 По която причина разумният млъква в такова време; Защото е зло време.
Ideo prudens in tempore illo tacebit, quia tempus malum est.
14 Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; Така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас, както речете.
Quærite bonum, et non malum, ut vivatis: et erit Dominus Deus exercituum vobiscum, sicut dixistis.
15 Мразете злото, обичайте доброто, И установявайте правосъдие в портата; Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Йосифа.
Odite malum, et diligite bonum, et constituite in porta iudicium: si forte misereatur Dominus Deus exercituum reliquiis Ioseph.
16 За това, така казва Иеова, Бог на Силите, Господ: Ридание ще има по всичките площади, И по всичките улици ще казват - Горко! горко! Ще повикат земеделеца на жалеене, И изкусните оплаквателки на ридание;
Propterea hæc dicit Dominus Deus exercituum dominator, in omnibus plateis planctus: et in cunctis, quæ foris sunt, dicetur væ væ: et vocabunt agricolam ad luctum, et ad planctum eos, qui sciunt plangere.
17 И по всичките лозя ще има ридание, Защото аз ще замина посред тебе, казва Господ.
Et in omnibus vineis erit planctus: quia pertransibo in medio tui, dicit Dominus.
18 Горко на ония, които желаят денят Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина.
Væ desiderantibus diem Domini: ad quid eam vobis? dies Domini ista, tenebræ, et non lux.
19 Както, ако бягаше човек от лъв, И го срещнеше мечка, Или, като влезеше къщи, опреше ръката си о стената, И змия го хапеше,
Quomodo si fugiat vir a facie leonis, et occurrat ei ursus: et ingrediatur domum, et innitatur manu sua super parietem, et mordeat eum coluber.
20 Така не ще ли бъде денят Господен - тъмнина, а не виделина? Дори мрак, без никаква светлина?
Numquid non tenebræ dies Domini, et non lux: et caligo, et non splendor in ea?
21 Мразя, презирам празнуванията ви, И няма да благоволя в тържествените ви събрания.
Odi, et proieci festivitates vestras: et non capiam odorem cœtuum vestrorum.
22 Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си, Няма да ги приема, Нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни.
Quod si obtuleritis mihi holocautomata, et munera vestra, non suscipiam: et vota pinguium vestrorum non respiciam.
23 Отмахни от мене метежа на песните си, Защото не ща да слушам свирнята на псалтирите ти;
Aufer a me tumultum carminum tuorum: et cantica lyræ tuæ non audiam.
24 Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва.
Et revelabitur quasi aqua iudicium, et iustitia quasi torrens fortis.
25 Доме Израилев, на мене ли принасяхте жертви и приноси Четиридесет години в пустинята?
Numquid hostias et sacrificium obtulistis mihi in deserto quadraginta annis, domus Israel?
26 Напротив, носехте царя си Сикут И Хиун, идолите си, Звездата на вашите богове, които си направихте.
Et portastis tabernaculum Moloch vestro, et imaginem idolorum vestrorum, sidus dei vestri, quæ fecistis vobis.
27 За това, ще ви закарам в плен оттатък Дамаск, Казва Господ, чието име е Бог на Силите.
Et migrare vos faciam trans Damascum, dicit Dominus, Deus exercituum nomen eius.
