Амос 4

1 Слушайте тая дума, Васански юници, Които сте на Самарийската планина, Които насилвате сиромасите, Които угнетявате немотните, Които казвате на господарите си - Донесете, та да пием.

Hear this word, O ye cows of Bashan, that are on the mount of Samaria, who oppress the poor, who crush the needy, who say to their lords, Bring, and let us drink.

2 Господ Иеова се закле в светостта Си, Че, ето, идат върху вас дни, Когато ще ви уловят с въдици, И останалите от вас с рибарски куки.

Sworn hath the Lord Eternal by his holiness, that, lo, days are coming over you, when men will carry you away with hooks, and your posterity with fishhooks.

3 И ще излезете през проломите, Всяка от вас направо пред себе си, И ще се хвърлите в Хармон, казва Господ.

And through breaches in the wall shall ye go out, every one through that before her: and ye shall cast off your proud greatness, saith the Lord.

4 Дойдете във Ветил, та вършете нечестие, В Галгал притурете на нечестието си, И донасяйте жертвите си всяка сутрин, Десятъците си през три деня;

Go then to Beth-el, and transgress; to Gilgal, [and] multiply transgression; and bring in the morning your sacrifices, after three days your tithes:

5 Чрез огън принесете квасен хляб за благодарствена жертва; Прогласете доброволни приноси, и известете ги; Защото така обичате, Израиляни, казва Господ Иеова.

And burn of leaven a sacrifice of thanksgiving, and proclaim and publish freewill-offerings; for so do you love [to do], O ye children of Israel, saith the Lord Eternal.

6 А, от моя страна, аз ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове, И оскъдност от хляб по всичките ви места; Но пак се не обърнахте към мене, казва Господ.

But, I also had indeed given you cleanness of teeth in all your cities, and want of bread in all your places: and yet have ye not returned unto me, saith the Lord.

7 При това, аз удържах от вас и дъжда, Когато оставаха още три месеца до жетва; Дадох дъжд на един град, А на друг град не дадох дъжд; Едно място се напои, А мястото, на което не валя дъжд изсъхна.

And I also had indeed withholden from you the rain, when it was yet three months to the harvest; and I caused it to rain upon one city, and upon another city I caused it not to rain; one piece of land was rained upon, and another piece whereupon it rained not became dried up;

8 Така два-три града, като се скитаха, Стекоха се в един град да пият вода, И не можаха да се наситят; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.

And two or three cities wandered unto one city, to drink water; but they were not satisfied: and yet have ye not returned unto me, saith the Lord.

9 Поразих ви с изсушителен вятър и маня; Гъсеницата изпояде многото ви градини и лозя, Многото ви смоковници и маслини; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.

I had smitten you with blasting and mildew; the multitude of your gardens and your vineyards and your fig-trees and your olive-trees did the caterpillar devour: and yet have ye not returned unto me, saith the Lord.

10 Пратих върху вас мор, както в Египет; Поразих с меч юношите ви, Като плених и конете ви; И докарах смрада на становете ви до ноздрите ви; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.

I had sent out against you the pestilence after the manner of Egypt; I slew your young men with the sword, together with your captive horses; and I had caused the stench of your camps to ascend even into your nostrils; and yet ye have not returned unto me, saith the Lord.

11 Разорих градове между вас, Както Бог разори Содом и Гомор; И вие станахте като главня, изтръгната из огън; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.

I had produced an overthrow among you, like the overthrow by God of Sodom and Gomorrah, and ye became like a fire-brand snatched out of the burning: and yet have ye not returned unto me, saith the Lord.

12 За това, според твоите постъпки ще ти направя, Израилю; И понеже ще ти направя това, Приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю.

Therefore thus will I do unto thee, O Israel: because then I will do this unto thee, prepare to meet thy God, O Israel.

13 Защото, ето, онзи, който образува планините, И създава вятъра, И явява на човека каква е мисълта му, Който обръща зората на тъмнина, И стъпва върху земните височини, Неговото име е Иеова, Бог на Силите.

For, lo, he that formeth the mountains, and createth the wind, and declareth unto man what is his thought, that maketh the morning-dawn [and] darkness, and treadeth upon the high places of the earth, — The Lord, the God of hosts, is his name.